Р Е Ш Е Н И E

№ 21. 02. 2014 година гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение

На 04 февруари 2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар Д.С.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Гр. дело № 378 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба на Сдружение”Ловно-рибарско дружество” Сливен (ЛРД Сливен), подадена от пълномощника му адв. Ю.Я. от СлАК, с която на осн. чл. 124 ал.1/ ГПК обективно са съединени два иска против „Ловно-рибарско сдружение Гребенец” (ЛРД „Гребенец”) със седалище гр. Ямбол, както следва: 1.положителен установителен иск да се признае за установено, че ищцовото сдружение е носител на правото по чл. 30 ал.3/ ЗЛОД да поддържа заявената регистрация на ловно- рибарска дружина Сливен 1 като свой член, с произтичащите от това последици; 2. отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ответника не е носител на правото да регистрира същата дружина като свой член, поради липса на валидно взето решение на общото й събрание за прекратяване на членството й в ЛРД Сливен и членуването й в ЛРД „Гребенец”.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2013 г. е проведено Общо събрание (ОС) на членовете на процесната дружина с цел преместването й от ищцовото дружество в ЛРД” Гребенец”, при което са допуснати съществени нарушения на Устава на ЛРД Сливен и на Националното ловно сдружение, които определят неговата незаконосъобразност и нелегитимност на взетите решения. Нарушенията се изразяват в това, че на събранието са присъствали 31 ловци, които съгласно Устава трябва да имат заверени членски карти и ловни билети за календарната 2013 г., но от извършената справка се установило, че 10 лица, които са посочени поименно, са участвали в събранието и са гласували без да имат такава заверка, поради което не е налице кворум за провеждането му; на събранието присъствал бивш член на дружината, който се самоизключил поради неплащане на членски внос; събранието било проведено тайно без публично уведомление и в частен имот, което лишило около 30 ловци, които са редовно членове от възможността да присъстват; за провеждането му не е уведомен Управителния съвет на сдружението и не е поканен негов член да присъства.

В исковата молба се сочи, че едновременно с това ЛРД „Гребенец” е извършило незаконосъобразно действие като e приело ловци без да имат извършена регистрация в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел; подало е до ДГС –Сливен заявление за регистрация на Ловно рибарска дружина Сливен 1 като свой член и на 15.04.2013 г. е сключело допълнително споразумение към договора по чл.30 от ЗЛОД от 28.06.2010г., с което се присъединява ловната дружина към редиците на ЛРД „Гребенец”, ведно с ловно рибарски район Сливен 1 с обща площ 2868.1 хектара. Твърди се, че това действие е незаконосъобразно, тъй като срока на действие на посочения по-горе договор е 15 години и липсва съгласие и подписано споразумение с ищцовото дружество за намаляване на неговата ловна площ.

По тези съображения се твърди, че е налице правен интерес от предявяването на установителните искове, като се претендира уважаването им и се претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, но в първото по делото открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.И. И. от ЯАК е оспорил исковете като недопустими, а по същество като неоснователни. Относно недопустимостта е изложил съображения, че в случая се касае за регистърно производство пред административния орган и ДГС гр.Сливен е този орган, който следва да прецени дали молителят е носител на правото да регистрира ловната дружина в своето сдружение, а постановения от него акт подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. На второ място твърди, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес предвид обстоятелството, че ищецът разполага с осъдителен, или конститутивен иск, чрез който освен присъщото на установителния иск действие в рамките на едно процесуално правоотношение, ще се постигне и адекватна защита на твърдяното от него право, което в случая е – правото на стопанисване и ползване на ловното поле на ловна дружина Сливен 1, въз основа на сключения договор. По съществото на спора са изложени съображения, че исковете са неоснователни, тъй като процесната ловна дружина законосъобразно е взела своето решение съобразно ЗЛОД и правилата визирани в Устава на ищцовото сдружение, поради което е налице валидно решение за преминаване в ответното сдружение. Този довод се обосновава с представените и приети в съдебно заседание писмени доказателства. Претендира се отхвърляне на предявените претенции и заплащане на направените по делото разноски, като по представената от адв. Я. справка относно направените от ищеца разноски, адв. И. е направил възражение за тяхната прекомерност.

Двете страни са представили писмени защити, в които са изложили доводи и аргументи в подкрепа на застъпените становища.

От представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото сдружение е регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ с решение по ф.д.№ 1172/99 г. по описа на СлОС и има статут на юридическо лице. Ответното сдружение е регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ с решение по ф.д.№ 15/2008 г. по описа на ЯОС и има статут на юридическо лице. На ловна дружина Сливен 1 е определен ловностопански район в размер на 2868.1 ха., стопанисването на който се извършва от ищцовото дружество, въз основа на сключен договор от 08.07.2010 год. с ДГС гр. Сливен за срок от 15 години.

На 21.03.2013 год. ЛД „Сливен 1” е провела ОС при дневен ред: 1. Предложение за приемане на решение за членството й в Сдружение „Гребенец” гр. Сливен; 2.Предложение за приемане на решение за съставяне на списък на членовете на ЛД „Сливен1” за преминаване в Л Сдружение „Гребенец”гр.Сливен и за регистрация в ДГС гр.Сливен и 3. Разни. За провеждането на това събрание е съставен протокол № 8, в който е отбелязано, че преди започване на събранието е попълнен саморъчно и подписан присъствен лист на ловците от дружинката, както следва: лично присъствали 32 ловци, представлявани от пълномощници 5 ловци. Представен е саморъчно изготвения списък от ловците, от който се установява , че в него са записани 32 лица, които са се подписали и 30 души от тях са гласували „за” преминаване на дружинката към сдружение „Гребенец”, един е гласувал „въздържал се” и един е гласувал „против”. В протокола е записано, че с нотариално заверени пълномощни са гласували: П. И. Т., който е упълномощил К. Н. К.; М. И. Б. е упълномощил И. Т. И.; И. К. Х. е упълномощил Д. Д. С.; Т. И. Т. е упълномощил П. А. Д. и Т. К. Д., който е упълномощил С. И. С.

В протокола е отразено, че изхождайки от общия брой членове на ЛД събранието има кворум и може да взема решения. Председателя на дружината е разяснил, че съгласно представения му от ЛРД Сливен списък общия брой на ловците е 62. Този списък е представен по делото и съдът го кредитира, въпреки възражението на ищеца в писмената защита, с оглед липсата на подпис и изх. номер с достоверна дата, т.к. той отразява същия брой ловци – 62, отразени и в протокола от 21.03.2013 год., а последният не е оспорен в тази част.

След станалите разисквания т.1 от дневния ред се подложила на гласуване и за нея гласували 30 присъствали ловци „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” и с пълномощни 5 ловци са гласували „за”.

По 2 точка от дневния ред се пристъпило към съставяне на списък, който се попълнил саморъчно от присъстващите и от представения по делото такъв се установява, че той отразява резултата по т.1 от дневния ред.

Относно начина на свикване на ОС ответникът е представил писмени доказателства от които се установява, че събранието е обявено на 21.03.2013 год. от 18 часа в залата на клуб на ловеца „ Стария елен” с посочен дневен ред. Обявата е изготвена 18.02.2013 год. и била разлепена на три места, съгласно представен протокол от същата дата за разлепването й в присъствието на Д. С., Н. К., К. К. и Г. С.

От приложения към исковата молба списък на ловците – членове на ЛРД Сливен 1 се установява, че заверили членските си карти към дата 21.03.2013 год. са 36 ловци, между които не са: Г. И. В.; И. К. Х. – гласувал на събранието чрез пълномощник Д. Д. С., П. А. Д., който е представляван от Т. И. Т. и П. И. Т., който е гласувал чрез пълномощник К. Н. К.

От представените 9 бр. членки картони се установява, че към 21.03.2013 год. Й. Д. Г. членува в ЛРД с. Р.; И. К. Х. членува в ЛРД с Г.; Г. Й. В. членува в ЛРД с. Р.; П. А. Д. членува в ЛРД Сливен 24; С. Р. Й. членува в ЛРД с. Б.; П. Н. Г. членува в ЛРД с. Б.; Д. Д. С. е член на ЛРД Сливен 24; Т. К. Т. е член на ЛРД Сливен МО и К. Н. К. е член на ЛРД Сливен 21а.

Разпитаните по делото свидетели установяват, че обява за събранието не е била залепена на сградата на ЛРД, където обикновено се провеждали събранията; че те научили случайно в деня на провеждането му; че събранието се е провело в частен имот – ресторант „Стария елен”, със собственика на който не всички били в добри отношения и по тази причина не могли да присъстват на събранието; че малко след 18 часа собственика на заведението заключил вратата, и по този начин бил ограничен достъпа за ловци, които биха могли да закъснеят за началото на събранието. Свид. С. установява, че още при влизането в ресторанта, хората се подписвали на списъка „за” преместването на дружината или „против”, както и че забелязал присъствието на ловци, които от 3-4 години не са присъствали на събрания.

Горната фактическа обстановка се установява от представените писмени доказателства, които не са оспорени от страните и изслушаните свидетелски показания, които са обективни, логични и непротиворечиви.

Въз основа на установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание ч. 124 ал.1/ ГПК, вр. чл. 30 ал.3/ ЗЛОД и съдът намира, че са допустими, като не споделя доводите на ответника за тяхната недопустимост.

Налице е правен интерес от предявяване на исковете, а така също не се касае за административен спор относно законосъобразността на действията на административния орган по регистрацията на процесната ловна дружина в състава на сдружението - ответник.

Постоянната съдебна практика приема, че ловните дружини са обединения на физически лица – български граждани придобили право на лов по предвидения в закона ред, които се обединяват по реда на чл. 29 ал.2/ ЗЛОД. Лицата обединени в ловни дружини учредяват сдружения, които подлежат на регистрация по реда и при условията на ЗЮЛНЦ, след което последните придобиват статут на ЮЛ и стават носители на посочените в закона и уставите им права и задължения. Сред признатите им права е и това по чл. 30 ал.3/ ЗЛОД да регистрират в съответното ДГС/ДЛС ловните дружини, които са избрали да членуват в техния състав. Правото на регистрация предпоставя валидно упражнено от членовете на ловната дружина право на избор за членство в съответното ловно сдружение, при спазване на въведеното с чл. 30 ал.6/ ЗЛОД ограничение за членуване на една ловна дружина само в едно сдружение. В случаите, когато членовете на ловната дружина вземат решение за преминаване от състава на едно ловно сдружение към състава на друго ловно сдружение, каквато забрана закона не съдържа, за второто сдружение възниква право по чл. 30 ал.3/ ЗЛОД да регистрира дружината и в същото време се погасява аналогичното право на сдружението, в което тя е членувала до този момент, както и свързаните с това права и задължения – напр. правото на стопанисване и ползване на ловния район на дружината. Вследствие на това е възможно да се достигне до правен спор между двете сдружения относно титулярството на правото по чл. 30 ал.3/ ЗЛОД, който поражда правен интерес за всяко от сдруженията да установи по исков ред, чрез иск по чл. 124 ал.1/ ГПК, че е носител на оспорваното право. ( Опр. № 577/ 13.07.2011 год. на ВКС по ч.т.д. 347/ 2011 г., ІІ т.о., Р № 44/ 04.06.2013 г. по гр. д. № 96/ 2013 год. на БАС).

Именно такъв е процесния случай, в който ищецът е предявил два иска – положителен и отрицателен- за установяване на кое сдружение принадлежи правото да регистрира в състава си ЛРД Сливен 1, с произтичащите от това права и задължения, по повод взетото решение на ОС на тази дружина, проведено на 21.03.2013 година. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите в горепосочените съдебни решения, поради което намира предявените искове за допустими.

Разгледани по същество исковете се преценяват като основателни предвид следните съображения:

Както вече се изложи исковете са с правно основание чл. 124 ал.1/ ГПК за установяване на кое сдружение принадлежи правото по чл. 30 ал.3/ ЗЛОД да регистрира в ДГС гр. Сливен ЛРД Сливен 1 в своя състав. Отговора на този въпрос зависи изцяло от законността на проведеното на 21.03.2013 год. общо събрание на дружината, т.к. правото на регистрация предпоставя валидно упражнено от членовете на ловната дружина право на избор за членство в съответното ловно сдружение при спазване на въведеното с чл. 30 ал.6/ ЗЛОД ограничение за членуване на една ловна дружина само в едно сдружение.

По делото не е спорно обстоятелството, че до провеждане на процесното събрание ЛРД Сливен 1 е членувала в състава на ищцовото сдружение, което я е регистрирало в ДГС Сливен и съответно е стопанисвало ловностопанския й район в размер на 2868.1 ха. по силата на сключения договор от 08.07.2010 год. с ДГС Сливен за срок от 15 години.

Настоящият съдебен състав намира, че взетото решение от общо събрание на ловната дружина, проведено на 21.03.2013 год. е незаконно и не може да породи целените с него последици, а именно: преминаване на дружината от състава на ЛРД Сливен в състава ЛРД „Гребенец”. За да е законно това решение е нужно да са налице доказателства, че на събранието са присъствали повече от половината членове на ловната дружина и решението е взето с кворум 50 +1 от присъстващите - чл. 26.6 от Устава на ЛРД Сливен. Доказателства в тази насока не се събраха. Установено е, че общия брой на членуващите в ЛРД Сливен 1 ловци е 62, а на процесното събрание са присъствали 32 души лично и 5 души, представлявани от пълномощници. От присъствалите и гласували ловци обаче Г. Й. В. и П. А. Д. не са членове на процесната дружина, т.к. първият членува в ЛРД с. Раково, а втория – в ЛРД 24 Сливен.

На следващо място И. К. Х. е гласувал на събранието чрез пълномощник Д. Д. С., който е член на ЛРД Сливен 24; П. А. Д., който е представляван от Т. И. Т. е член на ЛРД Сливен 24; П. И. Т. е упълномощил К. Н. К., но последният е член на ЛРД Сливен 24.

Не на последно място присъствалите на събранието В. А. В., Е. С. К., И. С. И., И. Т. И., Л. А. Б., Н. С. К., П. И. М., С.К. С. и С. К. Ц., както и представлявания от пълномощник М. И. Б., са били с незаверени лавни билети към процесната дата 21.03.2013 година.

Гореустановените по безспорен начин факти налагат извод, че събранието е проведено при липса на кворум, предвид факта, че на него не са присъствали повече от половината от членовете на същата ЛРД ( 31 души), както и самото решение е взето в противоречие с нормата на чл. 26.2 от Устава на ищцовото дружество, т.к. са присъствали само 17 ловци имащи право на глас, от които С. И. Б. е гласувал въздържал се, а А. Д. С. е гласувал „против”.

Съдът намира, че са установени и твърдяните в исковата молба нарушения по свикването и разгласяването на събранието, а факта че същото е проведено в частен имот – собственост на един от ловците, действително води до ограничаване правото на всички членове на ловната дружина да присъстват и изразят свободното волята си по поставения на дневен ред въпрос. Съдът не кредитира писмените доказателства на ответника в тази насока, т.к. те са частни свидетелстващи документи, установяващи изгодни за страната факти и се опровергават от показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че не всички ловци са били в добри отношения със собственика на ресторант „Стария елен”, който дори е заключил вратата на заведението след откриване на събранието, което е възпрепятствало присъствието на ловци, които са закъснели за началния час. Показанията на свидетелите са обективни, незаинтересовани и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Предвид неспазването на реда, предвиден в Устава на ищцовото сдружение за свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание на ловците на ЛРД Сливен 1, настоящият съдебен състав приема, че липсва формирана воля на членовете й за преминаване на ловната дружина от състава на ЛРД Сливен към състава на ЛРД „Гребенец”, което налага уважаване на предявените искове.

С оглед горния изход на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за тази инстанция, а искането на ответника се преценява като неоснователно.

По възражението на ответника за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, съдът приема следното:

Съгласно представената справка ищецът претендира заплащане на разноски в размер на 2100 лв., от които 160 лв. д. такса и 2000 лв. адвокатски хонорар, включващ: 400 лв. запознаване с делото, 500 лв. изготвяне на искова молба, 500 лв. изготвяне на отговор и 100 лв. разноски за един ден, от които 50 лв. пътни до гр. Ямбол и 50 лв. дневни разходи.

С исковата молба са предявени два неоценяеми иска, за всеки от които минималното възнаграждение, което е предвидено в чл. 7 ал.1 т.4/ Наредба № 1/ 2004 год. е 150 лв. От друга страна размерът на възнаграждението за труда на адвоката се договаря съгласно чл. 36 ал.2/ ЗА, който трябва да бъде справедлив и обоснован, и видно от приложения по делото договор от 23.10.2013 год. е договорено и платено такова в размер на 2000 лв.

При направено възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5/ ГПК, какъвто е процесния случай, съдът взема предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по -малко от определения минимален размер съобразно чл. 36/ ЗА ( Наредба № 1/ 2004 год.)

Имайки предвид горните законови разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което ищецът е платил на адв. Я. за предявените искове се явява прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на спора между страните, поради което следва да го намали на сумата 1000 лв. Ето защо на ищеца следва де се присъдят направените от него разноски в пълен размер, а именно сумата 1160 лв.

Водим от горните съображения и на осн. чл. 235/ ГПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

На осн. чл. 124 ал.1/ ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ловно – рибарско сдружение Гребенец” със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов” 14, к. 308, представлявано от председателя В.Д.Д. с ЕГН **********, с ЕФН 2808000130, вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел на ЯОС с решение по ф.д. № 15/ 2008 год. по описа на същия съд, че Сдружение „Ловно- рибарско дружество” със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 11, представлявано от председателя К. Й.М. с ЕГН **********, с ЕИК 119505576, вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при СлОС с решение по ф.д.№ 1172/1999 год. по описа на същия съд, е носител на правото по чл. 30 ал.3/ ЗЛОД да поддържа заявената регистрация на Ловно- рибарска дружина Сливен 1 като свой член, с произтичащите от това последици.

На осн. чл. 124 ал.1/ ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Сдружение „Ловно- рибарско дружество” със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 11, представлявано от председателя К. Й.М. с ЕГН **********, с ЕИК 119505576, вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при СлОС с решение по ф.д.№ 1172/1999 год. по описа на същия съд, че „Ловно – рибарско сдружение Гребенец” със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов” 14, к. 308, представлявано от председателя В.Д.Д. с ЕГН **********, с ЕФН 2808000130, вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел на ЯОС с решение по ф.д. № 15/ 2008 год. по описа на същия съд, не е носител на правото да регистрира Ловно- рибарска дружина Сливен 1 като свой член, поради липса на валидно взето решение на ловната дружина за прекратяване на членството й в Ловно- рибарско дружество Сливен и членуване в Ловно- рибарско дружество Гребенец.

На осн. чл. 78 ал.5/ ГПК НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, което Сдружение „Ловно- рибарско дружество” гр. Сливен е платило на адвокат Ю.Я. по договор за правна защита и съдействие № 0000033369/ 23.10.2013 г. от 2000 лв.( две хиляди ) на 1000 лв.( хиляда лева).

На осн. чл. 78 ал.1 /ГПК ОСЪЖДА „Ловно-рибарско сдружение Гребенец” с посочени данни и адрес да заплати на Сдружение „Ловно- рибарско дружество” Сливен с посочени данни и адрес сумата 1160 лв. ( хиляда сто и шестдесет лева) направени по делото разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: