Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                      04.10.2011 год.                             гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                             Въззивен граждански състав

На  двадесети септември                                                                            2011 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЧОКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                            2.МАРИНА ХРИСТОВА

 

    

Като разгледа докладваното от мл. съдия ХРИСТОВА

В.гр.д. № 359 по описа на ЯОС за 2011 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.С.Д., чрез пълномощника му адв. Н. ***  против Решение № 456/22.07.2011 год., постановено по гр. дело № 3481/2010 год.  по описа на ЯРС в частта му, с  която е уважен предявеният от С.Г.С. срещу въззивника Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12009, 44 лв.-причинени имуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на увредата - 28.12.2009 год. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба  се сочи, че решението на ЯРС е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място се оспорва допустимостта на иска като се посочва, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца, за която съдът е служебно задължен да следи. На следващо място се излагат подробни съображения във връзка с неоснователността на иска. Посочва се, че ЯРС в мотивите си изцяло възприема заключението на назначената АТЕ, което е оспорено от въззивника още в първоинстанционното производство. Излагат се подробни доводи във връзка с необосноваността и неправилността на заключението на вещото лице по делото, а именно че стойностите посочени в същото са силно завишени, определени по цени на производителите на увредените части, както и че заключението се опровергава от извършената от застрахователя оценка и изготвените и приложени по НОХД № 1413/2010 год.на ЯРС  две автотехнически експертизи и не е съобразено с размера на действително претърпените имуществени вреди, посочен в приложената по делото Присъда.

Твърди се също, че размера на присъдените с атакуваното решение на ЯРС имуществени вреди е изключително завишен, като съда не се е съобразил с възражението на ответника за съпричиняване, като по този начин е пренебрегнал константната съдебна практика, според която гражданския съд не е обвързан с наказателния съдебен акт по отношение факта на съпричиняване, т.к. този факт не е елемент от наказателния състав.

Иска се обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване производството по делото, алтернативно отмяна на същото като неправилно и необосновано или намаляване размера на определеното обезщетение. Претендират се и разноски по делото.

В законоустановения срок въззиваемата страна – С.Г.С. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът се явява лично и с адвокат, чрез който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Въззиваемата страна се представлява от упълномощен адвокат, който посочва, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ямболският окръжен съд като обсъди доводите на страните и данните по делото и след като извърши проверка на първоинстанционното решение с оглед посочените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 269  ГПК намира следното от фактическа страна:

Гр. дело № 3481/2010 год. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на С.Г.С., с която същият е предявил иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД против Г.С.Д.. В същата ищеца е изложил, че е претърпял имуществени вреди от ПТП, за което с влязла в сила присъда по НОХД №1413/2010 год. на ЯРС, ответникът Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Посочил е още, че размера на причинената му от ПТП имуществена вреда надвишава сумата от 12 500 лв., изплатени му за същата от застрахователя му по застраховка „Бонус Каско”, поради което и претендира разликата между действителния размер на вредата – 25 121, 63 лв. и сумата заплатена му от застрахователя.

В подкрепа на твърденията си ищеца е приложил Опис на претенция №51-05060-0525/09/30.12.2009 год., в който са описани части и консумативи необходими за ремонта на МПС – Мерцедес, BODY 20 C Class, ДКН № У 9696 АК.

От писмо изх. № 2437/22.02.2010 год. на „Булстрад Виена Иншуарънс Груп”, с адресат  въззиваемия С.  се установява, че във връзка с подадена от него молба за преразглеждане на щета на МПС с ДКН № У 9696 АК, за застрахователното дружество няма основание за доплащане на щетата, поради изложени в писмото съображения, във връзка с начина на определянето й.

Приложени са още справки за стойността на материалите и труда необходим за ремонт на МПС - Мерцедес, BODY 20 C Class, подпечатани с печата на „Фуго”ООД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника по делото е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил както допустимостта, така и основателността на иска, като е твърдял, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който също е нарушил правилата за движение по пътищата, т.к. е управлявал автомобила си с превишена скорост.

Във връзка с възражението за недопустимост на иска ответната страна е ангажирала доказателства за прехвърляне на собствеността върху увреденото МПС преди датата на завеждане на иска. Видно от Удостоверение №110813000135, издадено от сектор „Пътна полиция”Ямбол автомобилът Мерцедес, BODY 20 C Class, ДКН № У9696АК е бил собственост на въззиваемия С.Г.С. за периода 21.04.2009 год. – 27.04.2010 год. Приложени са три броя разпечатки за регистрация, съответно пререгистрация на автомобила, от които се установява, че към датата 26.04.2010 год., като собственик на автомобила в базата данни на КАТ фигурира лицето П. Б. Б..

По делото е назначена и изслушано заключението на автотехническа експертиза, което първоинстанционния съд е кредитирал изцяло, и съобразно което стойността на нанесените на автомобила на ищеца щети е в размер на 12009, 04 лв., а сумата заплатена от застрахователя е 12500 лв. Горепосочената сума е изчислена като разлика между пазарната стойност на автомобила и сумата изплатена на ищеца от застрахователя.

В производството пред ЯРС са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Д. Д. – брат на ответника. В показанията си същият посочва, че е бил в колата по време на ПТП – то на 28.12.2009 год., а автомобила който е участвал в същото е бил негов, но шофиран от брат му. Признава, че не е видял насрещната кола, с която са се сблъскали, като заявява, че мисли, че тя е преминала през кръстовището на червен или жълт светофар.

Към делото е приложено НОХД № 1413/2010 год. по описа на ЯРС, завършило с влязла в сила присъда, с която въззивникът в настоящото производство - Г.С.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

При горните фактически данни, ЯРС е уважил така предявеният иск за сумата от 12009,04 лв. – съобразно размера на вредите определен в заключението на вещото лице и е отхвърлил иска до пълният му предявен размер от 12621,63 лв..

При горните факти, съдът прави  следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна по следните съображения:

Пред ЯРС е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съгласно разпоредбата на който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. Така предявеният иск настоящия състав на ЯОС намира за допустим, като напълно споделя изводите за ЯРС в тази насока. Безспорно към момента на настъпване на ПТП между автомобилите на страните по делото на датата 28.12.2009 год.  собственик на увреденото МПС Мерцедес, BODY 20 C Class, ДКН № У9696АК е бил ищеца, сега въззиваема страна С., като в исковата си молба същият е посочил, че е претърпял имуществени вреди, във връзка с ремонта му, които следва да бъдат възстановени. Този факт обуславя и правния интерес на същия от завеждане на иска.

Безспорно между страните по делото е че на 28.12.2009 в гр. Ямбол е настъпило ПТП, при което са пострадали автомобилите управлявани от двамата участници в него. С влязла в сила присъда  по НОХД № 1413/2010 год. по описа на ЯРС въззивникът Д. е признат за виновен в това, че на 28.12.2009 год., около 14.50 часа, в гр. Ямбол на кръстовището на ул.  Крайречен булевард и ул. Русе, регулирано със светофарна уредба, като е управлявал лек автомобил “Хонда Акорд” с рег. № 042212, собственост на Д. С.Д. ***, навлизайки в кръстовището на ул. Русе, извършвайки маневра – завой на ляво, за да се включи по Крайречен булевард е нарушил правилата за движение по – чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 25, ал. 1; чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 102 и чл. 90, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е допуснал причиняването на значителни имуществени вреди в размер на 12 500 лв. по лек автомобил Мерцедес, BODY 20 C Class, ДКН № У9696АК, собственост на С.Г.С. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр чл. 342, ал. 1 от НК.

Основните възражения релевирани пред настоящата инстанция, освен посоченото по-горе за недопустимост на иска, са тези за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия С. и завишаване на така присъденото обезщетение.

В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителен характер за гражданския съд, който разглежда вредоносните последици от деянието, относно това – има ли извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Действително, както е посочил в мотивите си ЯРС,  в настоящия случай тези елементи са установени с влязла в сила присъда на наказателен съд. Силата на пресъдено нещо обаче се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав на деянието, както и досежно правната му квалификация. Всички останали постановки в присъдата извън посочените не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо. Такива изводи могат да бъдет направени относно размера на причинените от престъплението имуществени и неимуществени вреди и съпричиняването на общественоопасните последици от пострадалия, но само ако те не са елемент от престъпния състав. В този смисъл, размерът на причинените значителни имуществени вреди по чл. 343, ал. 1, б.”а” от НК /какъвто е и процесния случай/ е елемент от състава на деянието и следователно силата на пресъдено нещо се разпростира и относно този елемент на деянието, като гражданския съд е длъжен да се съобрази с размера посочен в присъдата. В този смисъл е трайната практика на ВКС – Решение № 53/2.11.1981 г. по н.д. №41/81 г. на ОСНК, което не е загубило приложението си и до днес, като същото е цитирано в посочената във въззивната жалба практика на ВКС, във връзка с възраженията на въззивника относно констататциите на ЯРС за невъзможността на гражданския съд да обсъжда въпроса за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

В процесния случай с влязла в сила присъда е признато, че значителните имуществени вреди от престъплението по чл. 343, ал.1, б.”а”от НК, за което въззивникът е осъден  са в размер на 12 500 лв. Безспорно по делото е, че тези вреди са възстановени на ощетеното лице от застрахователят му – „Булстрад Виена Иншуарънс Груп” и то в пълният им размер, определен с влязлия в сила съдебен акт. В този смисъл така определеният размер на вредите е задължителен и за гражданския съд, разглеждащ последиците от горепосоченото деянието и не може да бъде пререшаван. Като е постановил обезщетяване на вреди в по-голям от този размер ЯРС е постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. За ищеца, сега въззиваема страна  е съществувала възможност да направи съответните възражения за стойността на причинените му от престъплението имуществени вреди в хода на наказателното производство, което към настоящия момент е приключило с влязъл в сила съдебен акт, задължителен за всички учреждения, предприятия, организации, длъжностни лица и граждани.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за ненужно да обсъжда възражението релевирано с отговора на исковата молба, а в последствие и с въззивната жалба, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което при евентуално уважаване  може да доведе до намаляване на размера на обезщетението, доколкото в конкретния случай, размера на вредата е определен с влязъл в сила акт и същият е изцяло репариран.

Решението на ЯРС, с което предявеният иск  е уважен за сумата от 12 009, 44 лв. е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това искът - отхвърлен.     Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът Д. е осъден да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 480,38 лв., както и в частта с която е осъден да заплати на ищеца С., направените по делото разноски в размер на 551, 87 лв.

            Предвид неоснователността на иска, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, на въззивника Д. се дължат разноски по водене на делото в размер на общо 906,24 лева, от които разноски по водене на делото в първоинстанционното производство 666,05 лева – адвокатско възнаграждение и разноски по водене на делото във въззивното производство 240, 19  лева – държавна такса.

 

Водим от изложеното, Ямболски Окръжен съд

              

 

Р    Е    Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 456/22.07.2011 год., постановено по гр. дело № 3481/201год.  по описа на ЯРС , в частта му с която уважен предявеният от С.Г.С. срещу Г.С.Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 12009, 44 лв., представляващи причинени имуществени вреди, в едно със законната лихва от  28.12.2009 год. до окончателното изплащане на сумата., както и в частта с която Г.С.Д. е осъден да заплати по сметка на ЯРС ДТ в размер на 480,38 лв. и разноски в полза на  С.Г.С. в размер на 551, 87 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С. ***, ЕГН ********** срещу Г.С.Д. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 12009, 44 лв., представляващи причинени в следствие на ПТП имуществени вреди, в едно със законната лихва от  28.12.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА С.Г.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Г.С.Д. ***, ЕГН ********** сумата от 906,24 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски.

 

В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

       

          

 

            2.