Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 140                                      31.10.2019 г.                                 гр.Ямбол

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                  ІІ-ри въззивен наказателен състав  на 23 октомври                                                              2019 година                    В публично заседание в следния състав:

 

                                       

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ФАРФАРОВА

 

                                                                         ГЕРГАНА КОНДОВА

 

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Е.Гоцев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 270 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК-* на подсъдимия Н.М.О., роден на *** г. в С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с ЛНЧ **********, срещу Присъда № 47/24.07.2019 г., постановена по НОХД № 245/2019 г. по описа на Районен съд Елхово.

С атакуваната присъда РС-Елхово е признал подсъдимите Н.М.О. /N. M. O./ И И.И.М. /I. I. M./ за виновни в това, че на **.**.**** година, в 11.05 часа, в района между гранична пирамида №16* и гранична пирамида №16*, в землището на село С., община Б., област Я., действайки в съучастие, като извършители, направили опит да излязат през границата на страната ни от Р. Б. в Р. Т., без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието им останало недовършено, поради независещи от тях причини - задържането им от служители на „Гранична полиция” – МВР, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК всеки един от тях е осъден на три месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на всеки от подсъдимите е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е взето отношение спрямо вещественото доказателство по делото - 1 брой яке, черно на цвят от текстил, с неустановена по делото собственост, като е постановено на основание чл. 112 от НПК същото да остане приложено по делото за съхранение в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите Н.М.О. /N. M. O./ И И.И.М. /I. I. M./ са осъдени да заплатят направените по делото разноски както следва: в приход на републиканския бюджет по сметка на РД "ГП" - Елхово – по 77.40 лева и в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово – по 20.00 лева, както и по 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителни листи по сметка на РС - Елхово.

На основание чл. 189, ал.2 от НПК е постановено разноските за преводач, направени в хода на досъдебното производство в размер на 60.00 лева и в хода на съдебното производство в размер на 105.36 лева, да останат за сметка на органа, който ги е направил, а именно – РД "ГП" - Елхово и РС – Елхово.

В подадената въззивна жалба се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.О. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

С молба вх.№**** от **.**.**** г. служебният защитник на подсъдимия И.И.М., роден на *** г. в С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с ЛНЧ ********** и ЕГН **********, е отправил писмено искане за присъединяване на основание чл.320, ал.6 от НПК към първоначално депозираната въззивна жалба на защитника на подс.О.. В молбата се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Съдът, като прецени молбата за присъединяване към въззивната жалба за допустима и основателна, присъедини подсъдимия И.И.М. към подадената първоначална въззивна жалба и го конституира в качеството на въззивна страна в процеса.

Въззивниците – подсъдими участват в съдебно заседание чрез служебно назначените им защитници - адвокати от АК-*, които поддържат изцяло въззивната жалба по изложените в нея съображения. Излагат становище, че присъдата се основава само на  предположения, т.к. по делото липсват доказателства за това подсъдимите да са осъществили престъплението, вменено им във вина. Посочва се, че в противоречие със закона намерените веществени доказателства  - яке и следи от кръв, не са изследвани по реда на НПК, но въпреки това съдът е приел, че тъй като единият от подсъдимите има наранявания по ръката, то кръвта по земята е негова и той е виновен по повдигнатото обвинение.  Отделно, защитниците сочат, че подсъдимите са били установени от контролните органи в гориста местност до самата граница между двете държави, а не по време на опит за преминаване на същата. В тази връзка се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която въззивниците - подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по обвинението. Алтернативно се иска подсъдимите да не бъдат наказвани, тъй като са налице условията на чл. 18 ал. 3 от НК.

Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от ЕРС присъда като правилна, обоснована  и  справедлива.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие  с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лица имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд счита, че РС-Елхово е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от  въззивниците - подсъдими на престъпния състав по чл.279, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК, като им е наложил и справедливо наказание.

Правилно решаващият съд е приел за установено, че въззивникът И.И.М. /I. I. M./ е роден на *** ***, С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с адрес в Р. Б. - град С., област Х., ул. „М.” №**, с настоящ адрес ****, с к. п., със с. о., ж., т. на ж., с ЛНЧ **********, н., с ЕГН **********, а въззивникът Н.М.О. /N. M. O./ е роден на *** ***, С. А. Р., гражданин на С. А. Р., с адрес в Р. Б. - град Х., област Х., ж.к. „Д.” №**, с настоящ адрес гр.С., с к. п., с п. о., н., р. като п., н., с ЛНЧ **********.

Към месец май 20** година двамата въззивници разполагали с надлежно разрешение за пребиваване в Р. Б. /хуманитарен статут/ и се намирали на нейна територия. Тъй като и двамата имали близки в Р. Т., с които искали да се видят, решили да отидат до посочената държава. Понеже не разполагали с надлежно разрешение да излязат през границата на страната ни, решили да сторят това по неправомерен начин, а именно да преминат нелегално българо-турската граница. На **.**.**** година сутринта, в изпълнение на взетото решение, двамата въззивници отишли до землището на село С., община Б., област Я., а оттам продължили пеша в посока българо-турската граница. След като преминали линията на сензорните датчици, разположени успоредно на временното възпрепятстващо съоръжение /ВВС/, монтирано на държавната ни граница с Р. Т., двамата се насочили към самото съоръжение. Възпрепятстващото съоръжение било подсилено със спираловидна режеща бодлива тел, тип „бруно“.

В 11.05 часа Н.О. и И.М. достигнали  възпрепятстващото съоръжение, монтирано на границата между Р. Б. и Р. Т., в района между 16* и 16* гранична пирамида, находящи се в землището на село С., община Б., област Я. и за да се предпазят от нараняване от бодливата тел поставили носеното от единият от тях черно яке на последния най - горен ред на бодливата тел. След това, двамата се опитали да преодолеят възпрепятстващото съоръжение и да излязат през границата. Движението на двамата въззивници в граничната зона в района между 16* и 16* гранична пирамида, било заснето от термовизионна камера, монтирана на около 20 метра от възпрепятстващото съоръжение и установено от служител в Локален Координационен Център, а именно - свидетелят Р. Р.. Последният уведомил незабавно старши на ГПН /граничен полицейски наряд/ - свидетелят С. К., който изпълнявал служебните си задължения заедно със свидетеля А. П.. Свидетелите К. и П. се насочили със служебен полицейски автомобил незабавно към района на 16* и 16* гранична пирамида и няколко минути след подаване на сигнала от свидетеля Р. Р. пристигнали на посоченото им от свидетеля място.

Там, свидетелите К. и П. констатирали, че на най – горния ред на бодливата тел тип „бруно“ е поставено черно яке, както и че на мястото, на което било постановено якето възпрепятстващото съоръжение е смачкано. Около самото съоръжение полицейските служители К. и П. установили капки кръв, които проследили. По този начин, на около 50 метра от съоръжението намерили двамата въззивници Н.О. и И.М., които се били придвижили дотам, т.к. видели приближаването на полицейските служители към мястото, където са се опитвали да преминат границата. Същите били задържани. Единият от тях бил с наранена дясна ръка, като раната кървяла. На мястото на задържането пристигнал „Началник група ОИД“ - свидетелят Г. А., заедно с преводач. В проведеният разговор чрез преводача въззивникът, който имал нараняване по ръката обяснил, че се е наранил от оградата. Заявил също, че двамата подсъдими са възнамерявали да отидат в Р. Т., за да се видят със свои близки, които живеели там.

След задържането на Н.О. и И.М., граничните служители предприели действия по издирване и на други лица в района, но не установили такива. В хода на издирвателните мероприятия било установено, че следите около съоръжението са оставени само от две лица.  

От заключението по назначената по делото видео-техническа експертиза се установява, че в един от файловете, съдържащ видеозапис, за времето от 11:02:29 ч. до 11:02:37 часа, т.е. в продължение на 8 секунди в обхвата на камерата, заснемаща подстъпите към временното възпрепятстващо съоръжение, се забелязват силуети на движещи се две човешки фигури, с посока на движение от вътрешността на граничната зона на Р. Б. към ВВС посока Р. Т., пресичайки линията на сензорните датчици. За времето от 11:05:34 часа до 11:06:16 часа на видеозаписите са установени силуети на движещи се две човешки фигури с посока на движение от ВВС към вътрешността на страната. Поради ниската резолюция на изследваното изображение, режима на заснемане термовизионната камера, отдалечеността и гледната точка на камерата, водят до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за извличане на устойчиво различими идентификационни признаци, поради което и съгласно заключението на вещото лице не е възможно да се посочи пола на заснетите лица. По отношение на действията на записаните лица, експертът посочва, че лицата са приближили ВВС, като са се движили заедно един след друг и движението им е определено като бързо, прибягващо. Установено е от експерта, че в ръцете си първото лице носи багаж с вид на раница и е с наметната връхна дреха, а второто лице носи в ръка връхна дреха. Лицата отново влизат в обхватна на камерата, връщайки се от ВВС към вътрешността на страната, пресичайки обратно прилежащата линия на сензорни датчици, разположени успоредно на съоръжението и излизат извън обхвата на заснемане. Установено е, че при връщането първото лице носи багаж във вид на раница, а пред себе си държи връхна дреха. Второто лице е без връхна дреха и не държи нищо.

Видно от приложените по делото Справки за съдимост, издадени от БС при ЕРС въз основа на справки, направени в ЦБС при МП на Р. Б., двамата подсъдими са неосъждани.

Настоящия състав на въззивния съд намира за правилен анализа на доказателствената съвкупност, направен от страна на решаващия такъв. Изложените по-горе фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства - обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на ДП в качеството им на обвиняеми, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4, предл. 1 от НПК, показанията на разпитаните по делото свидетели С. К., Г. А., Р. Р., А. П. и П. С., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, заключението по назначената по делото видео-техническа експертиза, както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК, които доказателства са непротиворечиви и съответни едни спрямо други.

Въз основа на фактите и доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел от правна страна, че въззивниците-подсъдими Н.О. и И.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.279, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция и не е нужно тяхното преповтаряне или възпроизвеждане в настоящото решение.

Като неоснователен въззивният съд преценя довода на защитниците за недоказаност на обвинението, респ. за неправилност и необоснованост на присъдата. Твърдението на защитниците, че по делото е установено само, че двамата подсъдими се намирали в близост до линията на държавната граница и ръката на единият от тях кървяла, без обаче да е установено, че двамата са предприели действия по преодоляване на граничното съоръжение, не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, разгледан и анализиран в неговата цялост и взаимовръзка. От доказателствата по делото, коментирани по-горе, включително и от обясненията на въззивниците-подсъдими, в които те признават, че са направили опит да преминат границата на страната ни чрез излизане от Р. Б. и влизане в Р. Т., с цел да се видят със свои близки роднини, които се намират там, се установява по категоричен и безспорен начин движението на въззивниците - подсъдими от територията на Р. Б. към временно възпрепятстващото съоръжение /ВСС/ и обратно, времето на тяхното движение, нараняванията по ръката на един от подсъдимите, вида на нараняванията, намерените следи от кръв от възпрепятстващото съоръжение до мястото, където О. и М. са задържани от граничните власти, намереното черно мъжко яке, поставено върху възпрепятстващото съоръжение, липсата на установени други нарушители на държавната граница на инкриминираната дата и час в района на 16* и 16* гранични пирамиди. Всичко това, в своята съвкупност, цялост и логична свързаност, по непротиворечив и категоричен начин водят до извод, че именно двамата въззивници са автори на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност.

Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е дал отговор и на искането на защитниците за приложение на разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК, като го е оставил без уважение, т.к. в случая по делото не се установява двамата въззивници О. и М. да са се отказали доброволно от довършване изпълнението на престъплението.

В конкретния случай въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за определяне на наказанията на подсъдимите при условията на чл. 55 от НК. Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка на степента на обществената опасност на извършеното и извършителите, като правилно е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими оказаното от тях съдействие в досъдебното производство и чистото им съдебно минало. Така посочените обстоятелства не разкриват многобройност, нито се характеризират с изключителност, доколкото се касае за типични и често срещани смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, с оглед характера и степента на обществена опасност на извършеното престъпление, не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

При индивидуализиране на наказанията, определени на всеки от въззивниците, районният съд е пропуснал да вземе отношение относно наличието на предпоставките на чл.58, б.„а” от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на деянието и обуславят приложението на чл. 55 от НК. Преценката се извършва като се вземе предвид степента на осъществяване на намерението на извършителите и причините, поради които същото е останало недовършено. В конкретиката на процесния случай, цялостната оценка на релевантните за деянието факти не обуславя приложение на разпоредбата на чл.58, б.„а” от НК, т.к. задържането на подсъдимите от граничните служители им е попречило да осъществят докрай и да довършат започнатото осъществяване на намерението си да преминат границата. С оглед на всичко това не е налице основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В резултат, настоящият състав на въззивния съд намира наложеното на всеки един от въззивниците наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева, както и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е  съобразено  със степента на обществена опасност на осъщественото деяние, която е сравнително невисока с оглед начина на осъществяване на деянието от една страна и с ниската степен на обществена опасност на личността на извършителите, предвид  обстоятелството, че са с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, а и механизма на осъществяване на престъплението. Затова и определеното на минимума  на предвиденото в текста наказание глоба и лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.

Правилно и обосновано съдът се е произнесъл с присъдата относно веществените доказателства и направените по делото разноски.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, като постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

  

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 47/24.07.2019 г., постановена по НОХД № 245/2019 г. по описа на Районен съд Елхово.

 

Решението не  подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

 

 

                                                              2.