Р Е Ш Е Н И Е

 

                                03.10.2019 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               І-ви Въззивен  граждански  състав

На      24    септември    2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №202  по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на О.М.Ю. ***, чрез пълномощник адв. Д.Д. *** против Решение №315/03.05.2019г постановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, с което е прието за установено по отношение на О.М.Ю., че съществува вземането на „Юробанк България“ АД, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004г. в размер 4508,51 лв., от които главница 3243,25 лв.; възнаградителна лихва 661,09 лв. за периода 23.07.2004 г. – 11.06.2018 г.; мораторна лихва 343,23 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.; такси 260,94 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС, и е осъден въззивника да заплати на насрещната страна деловодни разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2946/2018 г. по описа на ЯРС.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че по делото няма представен сключен договор между въззивника и „Бългериън Ритейл сървисиз".  Сочи се, че съгласно изложените обстоятелства в Договор за издаване и ползване на кредитна карта от 23.07.2004 на картодържателя е била предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 3504,19 лв. Съгласно първото месечно извлечение от 05.08.2004г, кредитния лимит бил в размер на 3400 лв., а годишната лихва както при покупки така и при теглене в брой е от 19.90 %.  Сочи се, че въззивникът никога не е получавал месечни известия, а винаги е погасявал суми в размер от 50-100 лв., но през всичките години, когато са заплащани вноските, цялата сума отивала за погасяване на лихвата, и таксите, а главницата си стояла една и съща. От представения „договор" никъде не се виждало писмено да е била договорена възнаградителна лихва.  Твърди се също, че са нищожни, като неравноправни са клаузите на чл. 12.1 чл. 12.2 от Общите условия, уреждащи възможността за увеличаване на лихвените проценти, въз основа на премия, предвиждащи друг променлив лихвен процент; даващи право на Банката да променя анюитетната вноска по нейна преценка, създаващ привилегията на Банката да повишава лихвата при промяна условията на финансовите пазари. Посочените уговорки от Договора,/ако имало такъв/ и Общите условия, били неравноправни, съгл. чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като промяната на лихвата и на таксите на Банката зависела изцяло от волята на Банката. Никъде не било посочено,че годишната лихва при покупки и теглене в брой е 19.90 %. Твърди се, че „договорът" с лихва от 19.90 % годишно е сключен при неизгодни условия, доколкото се погасят само лихви, които се начисляват без да бъдат посочени. Твърди се, че същият и клаузата за лихвата са нищожни, поради нарушение на добрите нрави. Сочи се, че съдът не приел и възражението за погасителна давност за лихвата. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Оспорват се възраженията срещу иска направени с жалбата. По подробни съображения посочени в отговора се претендира, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, с ЕИК-000694749 заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д.№2946/2018 г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки на длъжника О.М.Ю. *** да заплати на кредитора, сумата 4508,51 лв., от които: главница 3243,25 лв. по договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE" от 23.07.2004г.; възнаградителна лихва 661,09 лв. за периода 23.07.2004г. – 11.06.2018г.; мораторна лихва 343,23 лв. от 23.07.2004г. до 24.07.2018г.; такси 260,94 лв. от 23.07.2004г. до 24.07.2018г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и да заплати разноски в заповедното производство.

Тъй като,  длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

Пред ЯРС е било представено  Заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE" до „Бългериън ритейл сървисиз“АД от О.М.Ю. от 23.07.2004 г., в което последни е посочил данни за себе си, своята заетост и финансово състояние, декларирал е, че посочените от него данни са верни, информацията е представена от него доброволно и е съгласен тя да бъде използвана да нуждите на кредитната сделка, както и че е запознат с Общите условия на договора и възможността, че може да бъде отхвърлено заявлението му за издаване на кредитна карта. Видно от Заявлението, същото е било подписано от Ю., като това не се оспорва от него. Към заявление са приложени ОУ за издаване и използване  на карта „EUROLINE" на „Бългериън ритейл сървисиз“АД, които картодържателят е декларирал, че са му известни. В чл. 15 от същите е предвидена възможност за прекратяване на договора от страна на дружеството, и за обявяване на картата за невалидна, когато картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. В ОУ са посочени и договорките между страните относно сделки в търговски обекти, транзакции чрез АТМ, теглене в брой в качеството на кредит, кредитен лимит, месечни извлечения, погасяване на задълженията, възнаграждения, обезпечения и т.н. Пред ЯРС ищецът е представил и извлеченията относно транзакциите и извършените от ответника плащания, за периода 27.07.2004 г. – 28.05.2018 г.

Видно от Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г., „Бългериън ритейл сървисиз“АД е продало на „Българска пощенска банка“ АД /предишното наименование на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, понастоящем „Юробанк България“ АД/ предприятието си в неговата съвкупност, включително и отношенията по процесния договор за кредитна карта.

С нотариална покана „Юробанк България“ АД е  уведомила О.М.Ю. за това, че към 21.03.2018 г. същият е в просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения от 29.06.2017 г. и 29.07.2017 г., дължими по договор за кредитна карта „EUROLINE", с което е нарушил ОУ по сключения договор. Поради това и на основание чл. 15.1.а от ОУ и чл. 60, ал.1 от ЗКИ, банката е обявила цялото задължение към 30.04.2018г. в размер на 4299,36 лв. за незабавно изискуемо и дължимо и е заявила, че прекратява действието на договора. Ю. е бил уведомен също, че следва да счита писмото за предсъдебна покана за доброволно изплащане на задълженията. Нотариалната покана е била връчена на Ю. на 11.06.2018 г., по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, видно от удостовереното от Нотариус Д. Л., по протокол от същата дата и уведомление от 24.05.2018 г., заедно с данни от Г. Р. Ю., бивша съпруга за това, че лицето не живее на адреса от една година и на нея не й е известно къде пребивава.

С оглед установяване на размера на задължението на ответницата, пред ЯРС е била изслушана ССЕ. Видно от заключението, общият размер на усвоените суми по договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE" от 23.07.2004г. за периода 27.07.2004г. – 15.01.2017г. е бил 9671,97 лв., от които 252,81 лв. – покупки на ПОС терминал; 698,71 лв. – покупки на вноски; 8720,45 лв. – теглене в брой. Видно от заключението общият размер на направените 123 броя погасителни плащания към „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД за периода 24.08.2004 г. – 16.05.2017 г. е общо 14066,40 лв., като с постъпилите суми са били погасени, както следва: такси 1247,58 лв., възнаградителна лихва 4987,86 лв., лихви за просрочие – 655,73 лв., застрахователни премии – 746,51 лв. и главница – 6428,72 лв. Според заключението, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.07.2018 г., размерът на неплатеното  задължение е общо 4508,51 лв. от които главница 3243,25 лв., възнаградителна лихва за периода 16.05.2017 г. – 11.06.2018 г. – 676,12 лв., мораторна лихва за периода 09.06.2017 г. -27.07.2018 г. – 343,23 лв. и такси за периода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. – 245,91 лв. Вещото лице е посочило, че при договор за издаване на кредитна карта, погашенията не се извършват съгласно погасителен план, а на база месечни извлечения, в които е посочен размерът на дължимото минимално плащане, както и общият размер на задълженията за периода. Вещото лице е посочило, че кредиторът не е увеличавал едностранно лихвения процент по договора, като прилагания от кредитора лихвен процент по договора е 18,5 %, така както е посочен в ОУ. В съдебно заседание пред ЯРС, вещото лице е уточнило, че макар в приложените по делото месечни извлечения лихвеният процент да е 19.9 %, при справака в ищцовата банка е установено, че действителният прилаган лихвен процент през цялото време на ползване на кредитната карта е посоченият в ОУ – 18.5%.  Разликата ВЛ-це е обяснило с това, че при подготвяне на материалите по делото и разпечатването на месечните извлечения, системата на банката е взела действащия към момента лихвен процент,– 19.9 %. В заключението си вещото лице  е посочило също, че възнаградителната /договорната/ лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като частично основателна по следните съображения:

От ССЕ се установява също, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, че задължението по процесния договор, било общо - е общо 4508,51 лв. от които главница 3243,25 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/, възнаградителна лихва за периода 16.05.2017 г. – 11.06.2018 г. – 676,12 лв. /при посочена възнаградителна лихва в заявлението- 661,09лв./, мораторна лихва за периода 09.06.2017 г. -27.07.2018 г. – 343,23 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/ и такси за периода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. – 245,91 лв. /при посочени такси в заявлението- 260,94лв./

Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесните суми посочени в заключението на ССЕ не се дължат, респ. че са били заплатени от въззивника, или такива които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявения установителен иск в частта му, касаещ главница от 3243,25 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/, възнаградителна лихва от 661,09лв. /при дължима според ССЕ - 676,12 лв./, мораторна от 343,23 лв. /съвпадаща с претенцията по заявлението/ и такси за периода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. - до размера 245,91 лв. /посочен в заключението на ССЕ/, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението в тази му част, следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено, в частта му, в която е бил уважен иска за установяване на размера на дължими такси за периода 26.05.2017 г. – 27.07.2018 г. - в разликата над 245,91 лв. до размера 260,94лв., и иска в тази му част, като недоказан по размер, искът следва да бъде отхвърлен.

При това положение, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено и в частта му, в която О.М.Ю. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2946/2018 г. в разликата над 553,68лв. до размера 555,53лв., и разноски в първоинстанционното производство в разликата над 1240,12лв.  до размера 1244,27лв.

Неоснователно е възражението направено в жалбата, че между страните липсва валиден договор за издаване на кредитна карта, тъй като такъв не бил  приложен към доказателство по делото. Правилно първоинстанционния съд е приел, че от Заявлението за издаване на кредитна карта, и ОУ за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ и от тяхното съдържание, се установява, че праводателят на ищеца и ответника Ю. са сключили валиден договор за издаване на кредитна карта на 23.07.2004 г. Източник на процесното правоотношение са установените от праводателя на ищеца Общи условия за издаване и използване на карта EUROLINE. Общите условия са приети от картоиздателя отнапред за сключваните от него сделки по издаване на кредитни карти, на основание чл. 298 от ТЗ и с оглед търговското му качество. Липсват твърдения по делото, страните да са постигнали уговорки в допълнение или в отклонение от договорните клаузи в Общите условия. Въззивникът, в качеството му на клиент на услугата, е направил писмено волеизявление, че е запознат с Общите условия и ги приема, като няма данни за извършено от негова страна оспорване на същите. Тези фактически констатации дават основание да се приеме, че е налице изискването, предвидено в хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ като условие за задължителната сила на сделките при общи условия.

Налице е писмено съглашение, изразяващо се в заявление, с което е поискано издаване на кредитна карта при конкретни параметри, както и подробно договорени условия за издаването и използването на тази карта в ОУ към заявлението- посочени са изрично дължимите по този договор такси и лихвени проценти, както при покупка, така и при  теглене на пари в брой. Установено е по делото, че кредиторът е предоставил на картодържателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3504,19 лв., по кредитна карта „EUROLINE“ и този кредитен лимит е бил усвояван от въззивника по начина договорен в ОУ.

Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не е налице и неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Клаузите в процесния договор са съставени по ясен и недвусмислен начин. Относно приложението на чл.143 ЗЗП, първоинстанционния съд правилно е счел, че са спазени изискванията за добросъвестност и не се откриват значителни наравновесия между правата и задълженията на търговеца - ищеца и потребителя - ответника в клаузите на  процесния договор, като възражението на въззивника в  тази насока се явяват неоснователни. Действащия към момента на подписване на договора лихвен процент е посочен в приложение към Общите условия е бил в размер както следва: лихвен % при покупки - 18,5 % и лихвен % при теглене на пари в брой- 18,5 %. Видно от заключението на ССЕ, прилаганият по кредитната сделка лихвен процент не е бил изменян през целия период на договора и е в размер, съгласно изначално уговореното, а именно -18,5 %. Неоснователно е възражението на въззивника, че конкретния лихвен процент е неизгоден, тъй като, същият не е бил променян, а вещото лице е посочило и, че той не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава.

ЯОС споделя извода направен от първоинстанционния съд, че характерът на договора за издаване на кредитна карта е такъв, че с него не се изготвя първоначален погасителен план, а предоставената като кредитен лимит сума се възстановява при нейното ползване и картодържателят може да ползва сумите от кредитния си лимит по свое усмотрение в различни размери. По този начин се променя и сумата, която би следвало да се върне на кредитора, съобразно това какъв размер от кредита е ползвал, какъв размер от него дължи да върне, респ. каква ще е и дължимата договорна лихва. Ето защо са неоснователни възраженията,  че договорените месечни плащания са само за лихва, но не и за главница.

Не е налице и погасяване на задълженията по давност. Давността за предявяване на вземането е започнала да тече от 11.06.2018 г. - датата на получаване на нотариалната покана от ответника за прекратяване на договора, и от която дата вземането е станало изискуемо, и същата не е изтекла към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК от страна на кредитора в съда на 30.07.2018 г.

С оглед частичната основателност на жалбата в полза на въззивника, следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, от които: сума в размер на 2,17лв.- разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 0,47лв.- разноски във въззивното производство.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция, по съразмерност а именно 652,53 лв.

Предвид изложеното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №315/03.05.2019г постановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, в частта му, в която основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е прието за установено, че О.М.Ю. има задължение към „Юробанк България“ АД, с ЕИК-000694749, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004 г., както следва: за главница 3243,25 лв.; за възнаградителна лихва 661,09 лв. за периода от 23.07.2004 г. до 11.06.2018 г.; за мораторна лихва 343,23 лв. за периода от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.; и за такси в размер на 245,91 лв. за периода от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС.

ОТМЕНЯ Решение №315/03.05.2019г постановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, в частта му, в която основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, е прието за установено, че О.М.Ю. има задължение към „Юробанк България“ АД, с ЕИК-000694749, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004 г. за такси за периода 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., в разликата над 245,91 лв. до размера 260,94лв., както и в частта му, в която О.М.Ю. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2946/2018 г. в разликата над 553,68лв. до размера 555,53лв., и разноски в първоинстанционното производство в разликата над 1240,12лв.  до размера 1244,27лв., и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД, с ЕИК-000694749, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД в частта му, в която се иска да бъде прието за установено, че О.М.Ю. има задължение към „Юробанк България“ АД, с ЕИК-000694749, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004 г. за такси за периода 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., в разликата над 245,91 лв. до размера 260,94лв., за които е издадена заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС

ОСЪЖДА О.М.Ю. ***, с ЕГН-**********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, с ЕИК-000694749 сумата 652,53 лв.- разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, с ЕИК-000694749, да заплати на О.М.Ю., сумата 2,17лв.- разноски в първоинстанционното производство и сумата 0,47лв.- разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.