Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
08.07.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 27.06.2019година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Л.Р.
Прокурор
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на "Уникредит Лизинг"ЕАД гр.София, с която против Г.С.Д. *** са предявени иск по
чл.538, ал.1 ТЗ и евентуален иск по чл.534 ТЗ
– за заплащане от ответника на сумата 50 803,70лв., представляваща
неплатен остатък от главница по запис на заповед от 27.12.2007г.
Ищецът е поддържал в исковата
молба, че в негова полза на 27.12.2007г. ответникът е издал редовен от външна
страна, действителен запис на заповед, задължавайки се да му заплати сумата по
менителничния ефект в размер на 68 389,01евро. Записът на заповед бил издаден
като обезпечение за редовното и точно заплащане на всички суми по Договор за
финансов лизинг на ППС №80905/27.12.2007г. -
на всички суми по договора, както и на сумите
на договорните неустойки и лихви за забава. Като лизингодател по договора за
лизинг, ищецът изпълнил основното си договорно
задължение, но ответникът като лизингополучател не изпълнил задължението си за
заплащане на лизинговите вноски и спрял плащанията им, поради което договорът
за лизинг бил прекратен с връщане на лизинговия обект на 02.08.2011г. Към
момента задължението на ответника по договора за лизинг включвало просрочени
главници с ДДС за периода 27.08.2009г.-02.08.2011г. в размер на общо 42
063,25лв. и просрочена възнаградителна лихва с ДДС за същия период в размер на
8 740,45лв., или сумата общо 50 803,70лв. Тази сума ищецът претендира за
заплащане от ответника като дължима по издадения от него запис на заповед от
27.12.2007г., който бил предявен за плащане с нот.покана
рег.№2127/04.05.2018г., но въпреки поканата ответникът не изпълнил задължението
си. В случай, че съдът отхвърли прекия иск по чл.538 ТЗ за присъждане на сумата
по записа на заповед, ищецът е предявил в условията на евентуалност иска по
чл.534, ал.1 ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване за същата сума. Моли
за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба и
разноските по делото.
Назначеният на ответника по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител - адв.Д.А., е оспорила исковете изцяло като
неоснователни. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл.531,
ал.1 ТЗ по отношение на иска по чл.538 ТЗ, по съображения, че ищецът е предявил
записа на заповед извън законоустановения тригодишен давностен срок. Искът по чл.534, ал.1 ТЗ е оспорен
като неоснователен поради погасяване по давност на обезпечените със записа на
заповед вземания на ищеца по каузалното правоотношение - договора за
лизинг.
В допълнителната искова молба, вземайки
становище по възраженията на ответника, ищецът е посочил, че тригодишният
давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ следва да се брои от датата на предявяване на
ценната книга - 30.04.2018г. и същият не е изтекъл, а относно иска по чл.534 ТЗ
е изтъкнал, че същият се погасява по давност съобразно правилото на чл.534,
ал.2 ТЗ, като погасяването по давност на вземането по каузалното правоотношение
е без значение, тъй като кредиторът не предявява иск за това свое вземане по
каузалното правоотношение.
В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищеца - адв.В., която
представя и писмена защита.
Ответникът, чрез особения представител адв.А., оспорва исковете и
излага доводи в писмена защита.
ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2007г. ответникът Г.С.Д. *** е издал запис на заповед № 80905,
с който се е задължил безусловно да заплати на "Уникредит Лизинг"АД
гр.София или на негова заповед сумата 68 389.01 евро в същата валута или в
левовата й равностойност. Посочено е, че записът на заповед е платим на
предявяване със срок за предявяване за плащане до 61 месеца от издаването, в
гр.София - на адреса на бенефициента.
Няма спор, че записът на заповед е издаден в обезпечение на
задълженията на издателя Г.Д. по сключения между него и ищеца Договор за
финансов лизинг №80905/27.12.2007г. Същият договор е представен по делото и от
него се установява, че ищецът като лизингодател е поел задължението да придобие
ППС - лек автомобил марка "BМW", модел "330d" и да го предостави за ползване на
ответника като лизингополучател, а последният се е задължил да ползва това ППС
срещу възнаграждение, с право да придобие лизинговия обект след изтичане срока
на договора. Определената между страните дължима от лизингополучателя лизингова
цена е в размер на 64 175.29 евро, без ДДС, платима на месечни вноски, с падеж
на последната вноска - 27.12.2012г. Уговореният между страните срок на договора
е до 27.01.2013г. Задължението на лизингополучателя за издаване на запис на
заповед в полза на лизингодателя като обезпечение за редовното и точно
заплащане на всички суми по договора, както и на сумите на договорните
неустойки и лихви за забава, е уговорено в чл.18, ал.15 от договора за финансов
лизинг.
Няма спор, че поради неплащане на лизинговите вноски, договорът за
финансов лизинг е прекратен с връщане на лизинговия обект на 02.08.2011г.
Твърдението на ищеца е, че ответникът има непогасени задължения по лизинговия
договор за просрочени главници за периода 27.08.2009г. - 02.08.2011г. в размер
на сумата 42 063.25 лева и просрочена възнаградителна лихва за същия период в
размер на 8 740.45 лева, или общо задължение в размер на сумата 50 803.70 лева,
което е съизмеримо с вземането му по издадения запис на заповед.
Видно от представената по делото нотариална покана
рег.№2127/04.05.2018г. на Нотариус № 322 в НотК, със същата на ответника Г.Д. е
предявен за плащане записа на заповед от 27.12.2007г. Поканата е получена лично
от длъжника на 04.07.2018г.
От заключението на вещото лице-икономист С.Д., по делото е установено,
че по сключения договор за финансов лизинг ответникът е заплатил общо сумата 55
283.75лева, с които плащания са били покрити встъпителната вноска, застраховки,
данъци и такси, възнаградителни лихви, главница и неустойки за забава в
плащането. Към датата на прекратяване на договора - 02.08.2011г. дължимата
просрочена главница за периода 27.08.2009г.-02.08.2011г. е в размер на 42
063.25лв. и възнаградителна лихва за същия период - 8 740.46лв., както и
застраховки, данъци и такси от 8065.98 лева и неустойки за забава от 13 376.09
лева, които ищецът не претендира. Вещото лице е изчислило размера на
обогатяването на ответника, респ. на обедняването на ищеца - в размер на общо
50 803.70 лева, като е извършило изчисления и за всички непогасени към
22.07.2018г. задължения на ответника по договора за финансов лизинг в общ
размер на 139 294.17лева, включващи застраховки, данъци и такси, неустойка за
разваляне на договора, главница и възнаградителна лихва за периода 22.08.2009г.-
02.08.2011г., съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, и законна лихва.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищеца главен иск е прекият менителничен иск по чл.538,
ал.1 ТЗ, вр. с чл.463 ТЗ и чл.537 от ТЗ.
Основателността на предявения по делото пряк менителничен иск е
обусловена от наличието на действителен менителничен ефект. За да е редовен
записа на заповед, същият трябва да съдържа императивно установеното в чл.535
ТЗ съдържание, тъй като по своята правна природа записът на заповед е
абстрактна правна сделка, с която се поемат задължения и за да се ограничат
възможностите за недействителни волеизявления, целящи пораждане на менителнични
субективни права и задължения, законодателят е въвел строги формални изисквания
към съдържанието на този вид менителничен ефект. Отсъствието на който и да е от
реквизитите е основание за нищожност на сделката. Затова, съгласно чл.536, ал.1
ТЗ документ, който не съдържа някой от посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, не
е запис на заповед.
В случая не е повдигнат спор между страните относно редовността на
записа на заповед и съдът намира, че издаденият от ответника на 27.12.2007г.
запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предписани
от закона реквизити по чл.535 ТЗ. Наименованието "запис на заповед"
се съдържа в заглавието и в текста на документа, в който е поето безусловно
обещание да се плати сумата 68 389.01 евро. Посочени са също името на
поемателя, дата и място на издаване, както и място на плащане, налице е положен
подпис на издателя. Падежът на записа на заповед е определен по реда на чл.486,
ал.1, т.1 ТЗ - "на предявяване". По силата на императивната
разпоредба на чл.487, ал.1 ТЗ ефектът в този случай е платим с предявяването
му, като срокът за предявяването е до 1 година от издаването му, освен ако
издателят не е определил друго- по-къс
или по-дълъг срок. В случая издателят на записа на заповед е предписал друго,
по- дълъг срок за предявяване - до 61 месеца от издаване на записа на заповед,
т.е. предявяването е следвало да се извърши до 27.01.2013г. Безспорно е
установено по делото, че в този срок записът на заповед не е предявен, като с
нотариална покана, връчена на ответника на 04.07.2018г. записът на заповед е
предявен на издателя.
При тези данни, разглеждайки възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното: Относно прекия осъдителен иск по
чл.538, ал.1 ТЗ за вземането срещу издателя на записа на заповед, се прилага
специалната три- годишна давност по чл.531, ал.1 ТЗ, с оглед препращащата норма
на чл.537 ТЗ. Когато падежът на записа на заповед е "на предявяване"
тригодишният срок за погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ тече от изтичане
на срока за предявяване по чл.487, ал.1 ТЗ. В този смисъл е трайната практика
на ВКС - Решение №1/01.03.2010г. по т.д. №520/2009г., II т.о., Решение №162/02.11.2012г. по т.д.
№1126/2012г. на II т.о.,
Решение №162/26.10.2015г. на ВКС по т.д. №2514/2014г. на II т.о. и др. В случая записът на заповед е
издаден на 27.12.2007г., с падеж "на предявяване" в срок до 61 месеца
и съгласно разпоредбата на чл.487, ал.1 ТЗ е следвало да бъде предявен за
плащане до 27.01.2013г. Същият не е бил предявен до изтичане на този срок,
което означава, че от 27.01.2013г. е започнала да тече тригодишната давност за
предявяване на настоящият иск срещу платеца. Тази давност е изтекла на
27.01.2016г., а искът е предявен на 23.07.2018г. С оглед на това, съдът намира,
че възражението на ответника - издателя на записа на заповед е основателно.
Предвид прескрибирането на правото по записа на заповед, менителничният иск
срещу издателя на менителничния ефект следва да бъде отхвърлен, поради
погасяване по давност. Неоснователно е становището на ищеца, че тригодишният
давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ започва да тече от датата на предявяване на
записа на заповед - в случая 04.07.2018г., тъй като това разбиране не намира
опора в нормата на чл.487, ал.1 ТЗ, вр. с чл.486, ал.1, т.1 ТЗ и на посочената
съдебна практика на ВКС по този въпрос.
При отхвърлянето на иска по чл.538 ТЗ, съдът следва да разгледа и да се
произнесе по евентуалния иск за менителнично неоснователно обогатяване по
чл.534, ал.1 от ТЗ:
В правната теория и съдебната практика се приема, че искът за
неоснователно менителнично обогатяване е специален иск и изключва субсидиарния
иск по чл.59 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на
действителен менителничен ефект; менителничният иск да е погасен по давност или
не са извършени необходимите действия по запазване на правата по ефекта; приносителят
по менителничния ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира
менителничните си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на
менителничния ефект, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя
не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната
книга не може да бъде събрано от приносителя, поради изтекла менителнична
давност; обогатяването на издателя на записа на заповед се състои в това, че
спестява разходи за погасяване на задължението.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК, при въведено в исковия
процес твърдение за съществуването между страните на каузално правоотношение,
по повод и във връзка с което е издаден записа на заповед, това правоотношение
подлежи на изследване от съда, доколкото въведеното от ответника относително
възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
С Решение №133/05.07.2013г. по т.д. №104/2011г., състав на ВКС, II т.о., също е приел, че в производството по
предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ,
решаващия съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от
формална страна, но и на вземането, предмет на записа на заповед, с оглед на връзката
му между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните. Прието е,
че доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на
записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица
освобождаването на длъжника от менителничната отговорност. Със същото Решение
№133/05.07.2013г. на ВКС по т.д. № 104/2011г. , както и с Решение
№131/30.08.2017г. по т.д. №557/201 г., I т.о. и Решение №175/20.11.2017г. по т.д.
№466/2017г., II т.о.,
ВКС е приел, че ако поемателят по записа на заповед разполага с иск за събиране
по общия ред на вземането по обезпечената с него каузална сделка, не би било
налице неоснователно обогатяване на длъжника по записа на заповед, поради
прескрибиране или преюдициране на ефекта, тъй като поемателят разполага с
правен способ чрез друг иск да получи вземането; ако едновременно със или след
загубването на прекия менителничен иск и правото на гражданския иск за
обезпеченото вземане се погаси по давност, настъпилите обогатяване на длъжника
- издател на записа на заповед и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на
бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка, а такова
обогатяване правото не счита за незаконно, доколкото не допуска принудително
връщане на получената по възмезден договор престация от едната страна, когато
другата е пропуснала да упражни правата си в срока на давността. Според
цитираната практика на ВКС, предявеният на основание чл.534, ал.1 ТЗ иск за
неоснователно обогатяване би бил неоснователен, когато в хода на образуваното
по него производство се установи, че правото на иск за вземането по каузалната
сделка е погасено, поради непредявяването му в предвидените за съответното
вземане в закона давностни срокове.
С оглед цитираната съдебна практика на ВКС, която настоящият съд
възприема изцяло, изследвайки връзката между издадения запис на заповед и
обезпеченото с него каузално правоотношение по сключения договор за финансов
лизинг, ЯОС намира следното: Записът на заповед от 27.12.2007г. е издаден за
обезпечаване на вземанията на ищеца по сключения с ответника договор за
финансов лизинг от същата дата - 27.12.2007г. Претендираната с иска по чл.534,
ал.1 ТЗ сума от 50 803.70 лева се съизмерява с дължимите по договора за лизинг
неплатени лизингови вноски за периода 27.08.2009г.-02.08.2011г. и
възнаградителна лихва за същия период. Според формираната с Решение
№65/23.05.2017г. по т.д. №904/2016г., II т.о.
практика на ВКС, вземанията на лизингодателя по договор за финансов лизинг за
заплащане на лизингови вноски имат характер на периодични плащания и се
погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Същата
давност е приложима и за вземанията за лихви. Между страните няма спор, че сключеният между тях договор за
финансов лизинг е прекратен с връщането на лизинговата вещ на ищеца -
лизингодател на 02.08.2011г. Искът по чл.534, ал.1 ТЗ е предявен на
23.07.2018г. и дори да се приеме, че най-късният момент, от който е започнала
на тече тригодишната погасителна давност за неплатените лизингови вноски и
възнаградителни лихви съвпада с датата на прекратяване на договора -
02.08.2011г., давността е изтекла на 02.08.2014г., т.е. преди предяваване на
иска. При приложение и на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД,
същата е изтекла на 02.08.2016г. и вземанията на ищеца за лизинговите вноски и
възградителни лихви са погасени по давност. Погасяването по давност на
обезпечените със записа на заповед вземания по каузалното правоотношение и
прескрибирането на менителничния ефект поради пропускане на срока по чл.531,
ал.1 ТЗ са последица от бездействието на ищеца - кредитор, поради което искът
по чл.534, ал.1 ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е становището на ищеца, че изтичането на погасителната
давност за вземанията му каузалната сделка е без правно значение за иска по
чл.534, ал.1 ТЗ, доколкото това становище е в противоречие със съдебната
практика на ВКС, цитирана по-горе. Макар и иска по чл.534, ал.1 ТЗ да е
предявен в срока по чл.534, ал.2 ТЗ, погасяването по давност на исковете за
обезпечените със записа на заповед вземания по каузалното правоотношение, е
пречка поемателят по записа на заповед да компенсира вредата, настъпила за него
от прескрибирането на ефекта по пътя на неоснователното обогатяване и иска по
чл.534, ал.1 ТЗ подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, ищецът няма право на
разноски в производството и такива не се присъждат.
Водим от изложеното, Я О С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от "Уникредит Лизинг"ЕАД гр.София, район "Възраждане",
ул."Гюешево" №14, ЕИК 121887948, представлявано от изпълнителните
директори А. К. К. и М.М. Г. със съдебен
адресат адв. П.В., с адрес ***, против Г.С.Д.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** иск
с правно основание чл.538, ал.1 ТЗ за
заплащане на сумата 50
803.70лева, представляваща неплатен остатък от главница по запис на заповед
от 27.12.2007г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от "Уникредит Лизинг"ЕАД гр.София, район
"Възраждане", ул."Гюешево" №14, ЕИК 121887948, представлявано
от изпълнителните директори А. К. К. и М.
М. Г., със съдебен адресат адв. П.В., с адрес ***, против Г.С.Д. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за
заплащане на сумата 50 803.70
лева, представляваща стойност, с която Г.Д. се е обогатил във вреда на
"Уникредит Лизинг"ЕАД, поради изгубване на исковете по запис на
заповед от 27.12.2007г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: