Р Е Ш Е Н И Е

№ 79 04.07.2019 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 19 юни 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.

Секретар: Ив.Златева

Прокурор: Д.Люцканов

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №111 по описа на ЯОС за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №39/20.03.2019 г. постановена по НОХД №325/2019 г. ЯРС е признал подсъдимия Г.И.Г. за виновен в това, че на 26.02.2019 г. около 03.00 часа в гр.Ямбол по ул."Индже войвода" до №50, в посока към околовръстен път "Юг" управлявал МПС - лек автомобил марка и модел "Крайслер Ц 300" с рег.№ *******, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство - еднократен тест "Dreger Drugcheck 3000"/Дрегер Дръг Чек 3000/, с инв.№ АRTF 0361, REF № 8325554, поради което и на осн. чл.343б ал.3 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.

На осн. чл.66 ал.1 от НК съда е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК при изпълнението на това наказание е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.02.2019 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Г.Г. и я е обжалвал в установения за това срок като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива В жалбата не се излагат конкретни съображения. Прави се искане за изменение на обжалваната присъда и намаляване на наложените наказания, при приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.3 от НК, както и намаляване на срока на лишаване от право на въззивника да управлява МПС.

В съдебно заседание въззивника Г. участва лично и с редовно упълномощен защитник. Излагат се съображения за неправилен анализ от първоинстанционния съд на доказателствата по делото, възведени в наказания, които не са съобразени с личността на въззивника и действително осъщественото деяние. Излагат се съображения, че от показанията на разпитаните по делото свидетели - полицейски служители се установява, че спирането на въззивника не е било защото е направило впечетление поведението му, а в резултат на специализирана полицейска проверка, като се касае за управление на автомобила след вероятна употреба на наркотични вещества във времето назад, а не под въздействието им. Не се оспорва обстоятелството, че техническото средство е отчело наличието на наркотични вещества, като се излагат съображения, че когато е управлявал автомобила въззивника не е бил под въздействието им, което е в пряка връзка със степента на обществена опасност на личността му и на осъщественото, като въззивника не е лице с висока степен на обществена опасност, с чисто съдебно минало е и няма прояви. Прави се искане за изменение на постановената присъда и намаляване на наложеното наказание.

Участващия по делото прокурор изразява становище, че не са налице основания за изменение на обжалваната присъда и прави искане за потвърждаването и като обоснована и законосъобразна.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право, а и интерес от обжалване е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата си съдът е събрал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства. На базата на анализ на същите правилно е приел за установена изложената фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че на визираната дата - 26.02.2019 г. около 03.00 часа въззивника Г. с управлявания от него автомобил "Крайслер Ц 300" с рег.№ ******* е осъществявал движение по ул."Индже войвода" в посока към околовръстен път "Юг" в гр.Ямбол, като до №50 на същата улица бил спрян за проверка от свид.С.К. и А.Е. - полицейски служители към ОД МВР Ямбол. При проверка на документите и проведения с въззивника Г. разговор свидетелите се усъмнили, че е употребил наркотични вещества, тъй като бил притеснен и неспокоен, поради което потърсили съдействие от свои колеги за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Пристигналия на място свидетел М.Г. - полицай при ОД МВР Ямбол извършил на въззивника Г. проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство еднократен тест "Dreger Drugcheck 3000"/Дрегер Дръг Чек 3000/, с инв.№ АRTF 0361, REF № 8325554, като уреда отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество амфетамин и метамфетамин. Свид.Г. съставил на въззивника АУАН №927896/26.02.2019 г. и му издал талон за изследване №000738. От началник група към ОД МВР Ямбол с-р ПП била издадена на въззивника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0813-000076/26.02.2019 г. по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП - двременно отнемане на СУМПС на въззивника Г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на осн. чл.60 ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта считано от 03.00 часа на 26.02.2019 г. Въззивника Г. отказал да даде проби за кръв и урина за медицинско и химико токсикологично лабораторно изследване и в указания в талона период от време не се явил в ЦСМП Ямбол да му бъдат взети такива проби.

Приетите за установени от решаващия съд фактически обстоятелства, приети и от настоящия състав на въззивния съд, след собствен анализ на доказателствата по делото, се установяват от събраните и проверени доказателства по делото, а именно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свид.А.Е. и М.Г., а и от събраните и приложени по делото писмени доказателства подробно описани от решаващия съд. Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е кредитирал в пълнота показанията на визираните свидетели относно известните им съставомерни факти. Същите са вътрешно и едни спрямо други непротиворечиви, а и съответни на установеното от писмените доказателства по делото. Свид.Е.и Г. сочат на обстоятелствата поради което са били на местопроизшествието в качеството на служители на МВР, управлението на автомобила от въззивника и установеното на място, а и на установеното при извършена проверка на въззивника Г. касателно положителна за амфетамин и метамфетамин с техническо средство.

На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от въззивника от обективна и субективна страна на състава на чл.343 б ал.3 от НК, които въззивният съд приемайки изцяло счита за ненужно да приповтаря. Безспорно е налице управление на автомобила след употреба на наркотично вещество - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство, като въззивника Г. е съзнавал това обстоятелство. За това и правилно решаващият съд е признал въззивника Г. за виновен в осъществяване на визираното деяние съставомерно по чл.343б ал.3 от НК.

За да определи наказанието на въззивника Г. по вид, размер и начин на изтърпяване, при условията на чл.54 от НК решаващият съд е взел предвид от една страна степента на обществена опасност на осъщественото деяние, предвид динамиката на този вид престъпления, вида на установеното наркотично вещество- амфектамин и метамфетамин и от друга степента на обществена опасност на личността на въззивника, която е относително ниска предвид чистото му съдебно минало, с оглед на съдебната реабилитация, вида на наркотичното вещество, като е определил наказанието на същия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, на минимума предвиден в текста, а именно лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 500 лв. Настоящия състав на въззивния съд намира така определеното наказание като справедливо и съответно на осъщественото и личността на въззивника Г.. Отлагането на изтърпяването му за минимално предвидения в чл.66 от НК срок от три години при наличието на обективните предпоставки на текста и възможността за изпълнение на целите на наказанието и без ефективното му изтърпяване се споделят изцяло от въззивния съд. В този си вид и начин на изтърпяване наказанието наложено на въззивника Г. ще осъществи целите визирани в чл.36 от НК. Правилно, обосновано и законосъобразно съда не е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието на Г.. В случая не са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността му такова, а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява несъразмерно тежко за осъщественото. При определяне на наказанието на Г., при условията на чл.54 от НК, на минимума предвиден в текста са взети предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приложил и разпоредбата на чл.343 Г от НК, като е определил лишаване от право на управление на МПС на въззивника за срок от една година и шест месеца - достатъчен и необходим за изпълнение на целите на чл.36 от НК, като на осн. чл.59 ал.4 от НК при изпълнението на това наказание е приспаднал времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.02.2019 г.

Като несъстоятелни съда намира възраженията на въззивника за неправилен анализ на доказателствата по делото в контекста на наложеното наказание. Както вече бе посочено по делото не са налице доказателства сочещи на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява несъразмерно тежко, поради което и правилно съда е определил наказанието на въззивника в съответствие с разпоредбата на чл.54, а не на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Възражението на въззивника, че не е управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества, а след употребата на такива е несъстоятелно. По делото е безспорно установено, че въззивника е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества с което е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК. При определянето на наложеното му наказание по вид, размер и начин на изтърпяване са съобразени всички обстоятелства определящи степента на обществена опасност на личността му, а и на осъщественото от него конкретно деяние.

Предвид на изложеното Я О С

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №39/20.03.2019 г. постановена по НОХД № 325/2019 г. по описа на РС Ямбол.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.