ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА 2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №189 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Н.М.М. с ЕГН ********** от с. Срем, общ Тополовград, ул. "Дунав" №3 против Определение №937 от 11.04.2019 г. по чгд № бЗЗот 2019 г. на ЯРС, с което първоинстанционният съд е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №391 от 15.02.2019 г. постановена по чгд№633/2019 г. по описа на PC - Ямбол в ЧАСТТА И, с която е разпоредено Н.М. да заплати на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 12, 25 лв. дялово разпределение и лихва за периода от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г. над сумата от 2, 14 лв.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна. На първо място жалбоподателят е посочил, че в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК е представил доказателства, е е изпълнил задължението си Към този кредитор изцяло - част от него преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е представил изравнителни сметки за периоди от 2014 до 2018 г., а друга част - след издаване на заявлението, въпреки че не му е било ясно дали плаща на заявителя въз основа на договорно правоотношение по топлоподаване или по претенция за неоснователно обогатяване, тъй като счита, че въпросните суми са дължими на разпределителното дружество "Бруната България" ЕООД. Въпреки това длъжницата сочи, че заплатила 12.25 лв. главница и 0, 32 лв. законна лихва за дялово разпределение. Жалбоподателката излага подробни възражения по пера, касаещи отделните претенции на "Топлофикация София" ЕАД спрямо нея - за главница за дялово разпределение и за лихва за различни периоди, с които начислени суми не е съгласна, като дори счита, че е надплатила задълженията си към кредитора. Поради това счита на осн. чл. 414а, ал. 2 от ГПК, че с поведението си не е дала повод за предявяване на вземането, поради което счита и че не дължи разноски. Възразява, че заповедния съд е следвало да обезсили изцяло заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като длъжницата не само е погасила всички суми към "Топлофикация София" ЕАД, а и е надвишила дължимото с 162, 87 лв. Допълнителни оплаквания излага във връзка с недължимостта на присъдените разноски, като сочи, че дори и при частично обезсилване на заповедта, ЯРС е следвало да намали съразмерно и разнсоките, което не е сторено. Едновременно с това сочи, че е подал искане за допълване на атакуваното определение в частта за разноските, както и искова молба за прогласяване нищожността на заповедта за изпълнение, на която заповедния съд не бил дал ход. В допълнение жалбоподателката излага съображения по същество на спора, касаещ дължимостта на вземанията на Топлофикация, отн. качеството си на "потребител", както и задълженията на заповедния съд служебно да следи за противоречие със закона, в т. см. и неравноправност на клаузите, чието изпълнение се търси от заявителите по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК, в каквито случаи на осн. чл. 411, ал. 1, т. 2 от ГПК да откаже да издаде заповед. На следващо място се оспорва и заявлението по чл. 410 от външна формална страна, като сочи, че документът не е годен да обуслови издаване на заповед за изпълнение. Отправено е и искане за преюдициално запитване към Съда на ЕС -за да е на лице валидно облигационно отношение между "Топлофикация София" ЕАД и потребител физическо лице, задължително ли е да има сключен писмен договор между страните - съгл чл. 150 от ЗЕ договорът е при публично известни ОУ?

Предвид тези и другите подробно изложени в частната жалба съображения иска заповедта за изпълнение да бъде обезсилена в цялост от ЯОС, алтернативно - да се укаже на заповедния съд да даде ход на исковата молба за нищожност на заповедта за изпълнение, без да я отделя в друго производство.

Не е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна -"Топлофикация София" ЕАД, въпреки дадената възможност за това при администриране на частната жалба.

Окръжен съд - Ямбол, след като съобрази материалите по делото, становището на жалбоподателя и приложимия към казуса закон, приема за установено следното от фактическа страна :

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №391 от 15.02.2019 г. постановена по чгд№633/2019 г. по описа на PC - Ямбол е уважил депозираното заявление на "Топлофикация'София" ЕАД, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът Н.М.М. да заплати на кредитора следните суми, а именно: сумата от 162, 02. лв. - главница, представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия; сумата от 25, 62 лв. - лихва за периода от 31.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите; сумата от 2, 46 лв. - лихва за период от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и разноски по делото в размер от 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от горепосочената заповед е връчен на длъжника, валидно чрез нейния съпруг, видно от призовката (л. 5 по чгд №633/19 г. на ЯРС) на 12.03.2017 г.

На 25.03.2019 г. (тоест в срока по чл. 412, т. 8 ГПК) е постъпило по делото възражение с вх.№5248/25.03.2019 г., с което длъжника Н.М. е възразила против издадената заповед за изпълнение. В подаденото възражение е посочено, че длъжника на 21.03.2019 г. е заплатил 12, 25 лв. главница, а на 22.03.2019 г. още 0, 32 лв. лихва, за което обстоятелство е посочено, че прилагат платежни документи. Освен това са приложени и изравнителни сметки и платежни за периоди от 2014 до 2018 г. (предшестващи заявлението и заповедта по чл. 410 от ГПК). Представена е от същата дата и молба с допълнителни съображения за недължимост на сумите по заповедта, искова молба за нищожност на заповедта по чл. 410 (която заповедния съд е разпоредил да се отдели в отделно производство) - л. 27-40 вкл.

На 26.03.2019 г., видно от пощенското клеймо (л. 43) длъжникът е подал и бланкетно възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, получено в ЯРС на 28.03.2019 г.

С разпореждане №1437/29.03.2019 г. Районен съд - Ямбол е приел възражението, подадено от длъжника Н.М. като подадено в срок и е указал на "Топлофикация София" ЕАД да подаде иск по чл. 422 в едномесечен срок при довнасяне на дължимата такса. Искът е бил подаден на 23.04.2019 г. (л. 54-62 вкл.)

С разпореждане от 26.03.2019 г. ЯРС е разпоредил препис от възражението по чл. 414а от ГПК да бъде изпратено на заявителя, като му се укаже в 3-дневен срок правото да подаде становище. Указано е също така на заявителя, че на основание чл.414а, ал.4 ГПК ако не подаде становище в указания срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.

Гореописаното разпореждане, ведно с копие от възражението на длъжника и приложенията към него, са връчени на заявителя на 04.04.2019 г. видно от съобщението за връчен препис (л. 41-42). На 08.04.2019 г. е постъпила по делото молба (подадена по пощата на 05.04.2019 г.), с която заявителят, е изразил становище по основателността на подаденото от длъжника възражение и е признал, че е получил плащане в общ размер от 12, 57 лв., което е отнесъл към погасяване на главница и лихва, вследствие на което последните са останали в размер от 161, 70 лв. главница и 28, 08 лв. мораторна лихва, като е изключил дължимата главница за дялово разпределение в платения размер от 12, 25 лв.

Първоинстанционният съд е приел становището за подадено в срок и е постановил определение (с характер на разпореждане), с което е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №391 от 15.02.2019 г. постановена по чгд№633/2019 г. по описа на PC - Ямбол в ЧАСТТА И, с която е разпоредено Н.М. да заплати на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 12, 25 лв. дялово разпределение и лихва за периода от 30.01.2016 г. до 17.12.2018 г. над сумата от 2, 14 лв., тъй като е приел, че в тези части вземанията на заявителя безспорно са погасени.

При така изложената фактическа обстановка и след съобразяване на относимите разпоредби на закона, ЯОС намира следното от правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл.414а, ал.1 ГПК (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл.412, т.8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

В настоящата хипотеза длъжникът е възразил именно с твърдения, че е изпълнил задължението си към заявителя, като е приложил и доказателства за изпълнение на задълженията си, така, както са описани по заповедта в общ размер от 12, 57 лв., поради което правилно заповедния съд е квалифицирал възражението като такова по чл. 414а, ал. 1 ГПК. Очевидно законовата хипотеза е предвидена с оглед изтегляне безспорността в заповедното производство в попреден етап, в част, която да не бъде пренесена в производството по чл. 422 от ГПК, при наличие на съвпадение в становищата на кредитора и длъжника в дължимостта на някакъв размер на сумите. Именно с тази цел е предвидена възможността при заплащане в двуседмичния срок на сумите по заповедта, последната да бъде обезсилена в съответната част, редом с адекватно намаляване и на разноските по заповедното производство.

Според ал. 2 на чл. 414а ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството, каквото възражение е направено и в подаденото от длъжника възражение и което възражение е подробно аргументирано в частната жалба. Ал.З на чл.414а ГПК посочва, че възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище, каквато процедура е осъществена от заповедния съд и в рамките на която процедура е постъпило в срок становище от заявителя.

В този смисъл обаче не попада в задълженията на заповедния съд да изследва развитието на правоотношението между спорещите страни и евентуалните погашения на предявените вземания преди издаване заповедта за изпълнение, поради това и правилно ЯРС не се е произнесъл по представените изравнителни сметки и платежни нареждания за периода от 2014 до 2018 г. Реализацията на правоотношението между страните, както и обстоятелствата по неговото (не)изпълнение следва да бъдат релевирани по същество в друго производство - спорно, двустранно и исково, по повод искът по чл. 422 от ГПК, чието начало е било поставено след подаване в срок на възражението на длъжника по чл. 414, ал. 2 от ГПК и предявяване в едномесечния срок на установителния сик. Разглеждането на спора по същество не може да бъде изместено в рамките на процедурата по чл. 414а от ГПК, която е предназначена да даде една допълнителна защита на длъжника при заплащане на вземането по заповедта (или част от него) в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК.

Въззивният съд намира, че след като нормата на чл.414а, ал.2 ГПК дава възможност на длъжника да възрази против разноските за производството (очевидно е заповедното такова) и след като при постъпило в срок становище от заявителя, по арг. от чл.414а, ал.4, изр. второ ГПК съдът (заповедния съд) се произнася както по възражението (в което може да е направено и възражение за недължимост на разноските по заповедното производство по чл.414а, ал.2 ГПК), така и по становището на взискателя, то компетентен, а същевременно и задължен, да се произнесе по релевираните от длъжника възражения за недължимост на присъдените със заповедта разноски, каквито се съдържат в подаденото от длъжника възражение по чл.414а, ал.1 ГПК и в настоящата частна жалба и които по същество представляват възражение по смисъла на чл.414а, ал.2 ГПК, се явява само и единствено заповедния съд, а не и окръжния съд. В тази връзка правилно жалбоподателят е подал искане за допълване на процесното определение, което видно от приложеното чгд №633 от 2019 г. Определение №1407 от 11.06.2019 г. е получило съдебно произнасяне, което подлежи на самостоятелен въззивен контрол, поради което и не може да намери място в настоящото производство.

В тази връзка следва да се обърне изрично внимание на активната легитимация на жалбоподателката да обжалва процесното определение (с характер на разпореждане).

В самата разпоредба на чл. 414а от ГПК не е предвидена такава възможност. При систематичното и тълкуване с разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, съгл. която заповедта на изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, се налага извод, че не се разкрива отделна възможност за длъжника да въздейства върху заповедта към този етап на производството. Съгл. чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби в два случая - ако е изрично посочено в закона (каквато хипотеза липсва) и ако преграждат по-нататъшното развитие на делото. В конкретния случай не може да става дума за преграждащо действие на атакувания съдебен акт, тъй като е подадено и възражение по чл. 414 от ГПК, което дава по-солидна защита, респ. иск по чл. 422 от ГПК, където въпросът за наличието или липсата на процесното вземане следва да получи окончателно произнасяне.

Независимо от гореизложеното възраженията на жалбоподателката по същество на спора, както и тези касаещи заявлението и придружаващите го документи от външна страна, не са предмет на настоящото производство.

Молбите за: съединяване на установителния иск за нищожност срещу заповедта по чл. 410 от ГПК с чгд №633 от 2019 г. на ЯРС; молбата по чл. 213 от ГПК; молбата за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството; по чл. 63 от ГПК за освобождаване от държавна такса - следва да бъдат изначално разгледани от първоинстанционния съд, поради което към настоящия момент произнасяне по тях от въззивна инстанция е безпредметно.

Що се отнася до отправеното преюдициално запитване: Основната предпоставка за допустимост на преюдициалното запитване е то да бъде отправено от компетентна юрисдикция по смисъла на чл. 267 от ДФЕС, между които безспорно са националните съдилища на държавите - членки. Наред с това преюдициалното запитване следва да бъде отправено в рамките на висящо производство по съществуващ, действителен спор между страните, като прекратяването на главното производство би съставлявало пречка за постановяване на преюдицално заключение от Съда на ЕС. На следващо място, поставените преюдициални въпроси следва да имат връзка с предмета на делото, като преюдициалното заключение от Съда на ЕС трябва да е необходимо на националния съд да формира своето вътрешно убеждение при решаването на делото, висящо пред него. Също така допустимостта на преюдициалното запитване е обусловена от възможността правото на ЕС да се приложи към обстоятелствата по конкретния спор, без значение дали то намира пряко приложение или се прилага по силата на препращане в националното право към правото на Съюза. Освен по материя, приложимостта на правото на ЕС е обусловена и от неговото действие по време, като то не намира приложение към фактите, настъпили преди присъединяването на запитващата държава - членка към ЕС или преди влизането в сила на съответния акт от правото на ЕС. Едва при кумулативното наличие на тези предпоставки за допустимост, се поражда задължението по чл.629 ал.З от ГПК за националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Наред с изброените дотук предпоставки, запитването следва да е редовно от формална страна, а именно националната юрисдикция следва да предостави на Съда на ЕС необходимите данни от фактическа и правна страна, които са от значение за тълкуване на общностното право, а също така и да изложи мотивите, поради които счита,че отговорът на поставения въпрос й е необходим, за да постанови своето решение. Съгласно чл.94 буква в/ от Процедурния правилник на Съда на ЕС преюдициалното запитване трябва да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция констатира, че исканията за отправяне на преюдициално запитване жалбоподателката, позоваваща се на разпоредбите на Закона за енергетиката, без наличие на аргументирано противоречие с акт на общностното право, не отговарят на гореизброените предпоставки.