Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 04.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 196/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е жалба от ЕТ „Експертно -строителна агенция- Дорадо- Динко Динев”- гр.Ямбол, представляван от Д. К. Д., чрез адв. Ж. Г., против Разпореждане от 18.06.2019 г. на ДСИ при ЯРС за приключване на изпълнително дело № 573/27.05.2019 г. поради пълно издължаване. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми, тъй като ДСИ не е имал право да приключи изпълнителното дело, без да събере направените от взискателя разноски по изпълнението. Излагат се доводи относно незаконосъобразното възлагане на разноските на взискателя с разпореждане от 11.06.2019 г. на ДСИ, който е уважил молба на длъжника Община Ямбол, подадена на 10.06.2019 г.- след изтичане на срока за обжалване на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. В поканата е инкорпорирано според жалбоподателя постановление за определянето им, което е подлежало на обжалване от връчването й на длъжника на 31.05.2019 г. Неправилно ДСИ се е произнесъл по молбата на общината, без да връчи препис от нея на взискателя за становище. Такова все пак е било представено от него. Според жалбоподателя длъжникът дължи разноски, защото не е изпълнил доброволно задължението си. Искането му до кредитора да посочи банкова сметка ***, отправено преди образуване на изпълнителното дело, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице забава на кредитора. Освен това длъжникът се освобождава единствено, ако внесе дължимата сума в банка по сметка на кредитора, което не е направил. ДСИ не е имал основание да прилага чл. 78 ал.2 от ГПК, а е следвало да приложи чл. 79, задължаващ го да събере разноските, доколкото не са налице посочените в разпоредбата изключения. Искането в жалбата е за отмяна на разпореждането за приключване на изпълнителното производство и и връщане на делото за събиране на разноските.

В законоустановения срок Община Ямбол е депозирала отговор на жалбата. Счита същата за неоснователна, а постановеното от ДСИ разпореждане- за законосъобразно. Излагат се съображения за това, че длъжникът още преди влизане в сила на решението на АС-Ямбол, с което е бил осъден да заплати на ЕТ парична сума, е предложил плащане, като е изпратил писмо до пълномощника на кредитора, посочен и като съдебен адресат по делото, с искане да предостави банкова сметка ***. Вместо да посочи сметка или друг начин за плащане, пълномощникът е предприел действия за образуване на изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение, считано от получаване на поканата на ДСИ, общината е платила дълга по изпълнителния лист в размер на 455 лв. Поради изложеното счита, че не е дала повод за образуване на делото и не следва направените от взискателя разноски да бъдат присъждани в нейна тежест. Налице е неоказване на необходимото съдействие от кредитора за доброволното изпълнение.

ДСИ е изложил мотиви, според които жалбата е неоснователна. Счита, че на длъжника не е дадена никаква възможност за извънсъдебно доброволно плащане и с поведението си той не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело. Неотносима към случая е разпоредбата на чл. 79 от ГПК, а действията на взискателя по образуване на делото, макар и да не са противоправни, представляват злоупотреба с право и излизат извън рамките на очертаното в чл.3 от ГПК поведение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и е видно от приложеното изпълнително дело № 20192330400573 на ДСИ при ЯРС, че същото е образувано на 27.05.2019 г. по молба от взискателя, в която е поискано налагане на запор върху банковата сметка на длъжника и е посочена банкова сметка ***. Към молбата е приложен Изпълнителен лист от 27.05.2019 г. на ЯАС, съгласно който на взискателя са присъдени разноски по адм. дело № 81/2019 г. в размер на 450 лв., както и 5 лв. при издаване на изпълнителен лист. За образуване на изпълнителното дело ЕТ е заплатил ДТ от 42 лв. и адвокатско възнаграждение от 230 лв. по договор за правна защита от 23.05.2019 г.

Не е спорно получаването на поканата за доброволно изпълнение от длъжника на 31.05.2019 г. и подаването от него на молба от 10.06.2019 г. за възлагане на разноските на взискателя. Към молбата е приложено копие от Решение от 03.05.2019 г. по адм. дело № 81/2019 г. на ЯАС, съдържащо отбелязване на влизане в сила на 22.05.2019 г. Приложено е копие от писмо от 07.05.2019 г. от общината до ЕТ, чрез адв. Ж. Г., съдържащо искане за предоставяне на банкова сметка ***шението разноски по адм. дело. Не е спорно получаването на писмото от пълномощника на 15.05.2019 г., видно и от обратната разписка и Потвърждение изх.№ 19-384/03.06.2019 г. от куриера „М и БМ експрес“ ООД.

С Разпореждане от 11.06.2019 г. ДСИ е уважил молбата на длъжника и е възложил на осн.чл. 78 ал.2 от ГПК разноските по изп. дело на взискателя. Последният е възразил в Становище от 14.06.2019 г. по съображения, че не е задължен от закона да предоставя на длъжника банкова сметка ***, това не го лишава от възможността да образува изпълнително дело с всички законови последици, а именно репарирането на направените по него разноски.

ДСИ е постановил Разпореждане от 13.06.2019 г. за вдигане на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, поради доброволно внасяне на цялата сума по изпълнителния лист, ведно с разноските по изпълнението.

С процесното разпореждане ДСИ е приключил изпълнително дело № 573/27.05.2019 г. поради пълно издължаване, на основание чл. 433 ал.2 от ГПК. Постановил е и Разпореждане от 18.06.2019 г. за потвърждаване на разпореждането от 11.06.2019 г., в което е обсъдил възраженията на взискателя срещу възлагане на разноските на него.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК от легитимирана страна. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ДСИ е приключил изпълнението след изплащане на задължението по изпълнителния лист. Не е предал на взискателя преведената от длъжника сума за разноски по изпълнението, тъй като е приложил разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК. Съгласно същата, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата се намира в Част първа „Общи правила“ на ГПК, поради което е приложима и в изпълнителното производство.

Съдът споделя становището, че длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело. Същият е потърсил съдействие от кредитора си, за да изпълни доброволно задължението си по съдебното решение. Получаването на писмото му не е спорен факт. Същевременно кредиторът е разполагал с банкова сметка, ***ълнително дело. Т.е. не са били налице пречки да я посочи на общината. Това, че законът не го задължава да го направи, не го лишава от възможността да съдейства на длъжника за изпълнението. Следва да се посочи, че към момента, когато длъжникът е изразил готовност да изпълни дълга си, вземането все още не е било изискуемо (решението на ЯАС е влязло в сила на 22.05.2019 г.) и доводите на жалбоподателя относно забавата на кредитора не следва да се обсъждат, доколкото касаят друга хипотеза. Релевантно за приложените от ДСИ правни норми на чл. 78 ал.2 от ГПК и чл.3 от ГПК е поведението на длъжника, предприел действия във връзка с доброволно изпълнение, което е могло да се реализира при съдействие от страна на кредитора. В потвърждение на готовността на общината да плати е извършеното от нея доброволно внасяне на сумите, претендирани от взискателя, при това в срока за доброволно изпълнение, определен от връчването на поканата от ДСИ. След като длъжникът с поведението си е направил всичко възможно, за да предотврати извършването на разходи от кредитора за принудително изпълнение, последните не следва да бъдат възлагани на добросъвестната страна. Действително, както се сочи в жалбата, законът не лишава взискателя от възможността да образува изпълнително дело и при предложено доброволно плащане, но преурежда отговорността за разноските с оглед проявената от длъжника добросъвестност. В разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК е намерил отражение принципът на чл.3 за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните, уреждайки санкция за страната, инициирала съдебно производство, без противната страна да е дала достатъчно основание за това.

Ирелевантен за приложението на чл. 78 ал.2 е фактът, дали длъжникът е обжалвал разпореждането на ДСИ, определящо размера на разноските по изпълнението и доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 79 от ГПК, уреждаща задължението за разноски по изпълнението и изключенията от него, настъпващи: 1.при прекратяване на делото, освен поради плащане след започване на изпълнителното производство, 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Приложимостта на нормата се изключва от осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 78 ал.2 ГПК. Поради това не следва да се обсъжда липсата на предпоставките за отпадане на отговорността за разноските по чл. 79. Налице са други такива предпоставки, обсъдени по-горе.

С оглед на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното разпореждане се потвърди.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.06.2019 г. на ДСИ при ЯРС за приключване на изпълнително дело № 573/27.05.2019 г. поради пълно издължаване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.