Р Е Ш Е Н И Е
№
22.07.2019 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на втори юли 2019
година в публично заседание в следния състав:
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
Секретар П.У.
като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 171 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.Х.М. ***, ЕГН ********** против Решение №8/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 250/2018 г. по описа на ТРС, с което първоинстанционният съд е приел за установено спрямо ответника, че последният дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК 833066300, седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” 62, представлявано от Р. Т. Р., чрез процесуалния представител адв.Е. *** следните суми: 571,33 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 41,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 02.09.2016 г. – 14.03.2018 г.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като необосновано и неправилно. На първо място въззивникът има възражения по собствените си изявления в две поредни съдебни заседания, като оспорва написаното в протокола. Въззивникът оспорва по същество начина, по който водомерът е отчитал потребената от него вода, както и начина, по който това е изчислено от инкасаторката на ВиК, като излага правиолната според него методика. Сочи, че във въпросния апартамент живеел само той със съпругата му от 2006 г. насам, като повечето време прекарвали извън града и не счита за нормално да заплаща повече за консумирана вода отколкото за ел. енергия. Твърди, че съседите под и над него, като тричленни семейства, заплащали по-малко на ВиК. Сочи още, че прилага досието си /част от него/ , от където било видно, че от 28.02.2018 година до 28.03.2018 г. има начислени 9 куб.м вода, а от лихвения лист до 28.03.2018 г. имал отбелязани 46.15 лв. без лихвата, без в действителност да представя въпросните документи. Моли за отмяна на решението изцяло и в частта, в която са присъдени сторените по в първоинстанционното производство разноски. Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 15.05.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК от е постъпил отговор от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен доказателствен и правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че искът е доказан по основание и размер и че решението е правилно, поради което моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция и не представя нови доказателства.
В съдебно заседание се явява въззивникът лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска отмяна на атакуваното решение и съответно отхвърляне на предявения иск. Сочи наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Представя допълнителни писмени съображения. На 15.07.2019 г. депозира писмена молба, с която въвежда допълнителни доводи, касаещи неправилно отчитане на водоподаването към неговия имот за месеците януари до май 2019 г., което уточнява, че е станало предмет на проверка от назначена комисия, която щяла да изготви протокол във връзка с твърдяните „грешки“ при отчитането на 20.07.2019 г. Счита, че въпросния протокол би имал значение за решаване на делото, поради което моли за възобновяването му. Не заявява претенцията за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно и
своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на
обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ответникът Н.М. е
собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, ул. „Гоце Делчев”
№ 2, вх.Б, ет.5 ап.27, за който е открита партида 739, поради което и в това си
качество на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от приложимите ОУ на ВиК-Хасково
представлява потребител на ВиК услуги.
Видно от приложеното извлечение от сметки
по партида – лихвен лист (л. 7 по гд №250 от 2017 г. на ТРС) и от назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в съгл. счетоводната
система на ВиК, по партида 000739, за абонат 291579 има начислени суми за
доставена питейна и отведена канална вода за периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018
г., на обща стойност от 571,33 лв. Вещото лице по експертизата е изброило
номерата на неплатените „квитанции“, датата им на издаване и сумата по всяка една
от тях, съответно е изчислил и мораторната лихва върху неизплатените суми на
общо 41,43 лв. (л. 58-60 вкл.). Констатирано е и че за процесния период няма
данни в счетоводството на ищеца за съставени протоколи за спиране на
водоподаването към имота на ответника. Въз основа на тези констатации,
експертът е заключил, че сумите са дължими в претендирания от ВиК размер.
Ответникът М. признава на два пъти, в ОСЗ
от 13.12.2018 г. и в ОСЗ от 31.01.2019 г., че има задължения към ВиК и че е
спрял плащанията си към дружеството, защото водата му е отчитана неправилно.
Представена е декларация от Н.М. от
19.01.2012 г. (л. 37), в която същият е заявил пред ВиК, че желае разходваната
от домакинството му питейна вода, считано от м. февруари 2012 г. да бъде
отчитана, като разлика, която се получава от показанията на неговия общ водомер
и показанията на индивидуалните водомери на апартаментите намиращи се под и над
неговия. Във връзка с въпросната декларация, е бил съставен Констативен
протокол от 19.01.2012 г. (л. 38), подписан от въззивника и представител на
ищцовото дружество, видно от който водомерът, по който ще се отчита месечната
консумация на вода на М., явяващ се общ водомер за апартаментите, намиращи се в
ляво от входа: ап. 15, ап. 18, ап. 21, ап. 24, ап. 27 и ап. 30 е с показание 1 627
куб.м.
Въззивникът М. е депозирал и Опис на
партида № 000739, установяваща отчетените показания по партидата за период,
различен от процесния, от 13.03.2015г. до 07.03.2016г.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид
становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията
си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Към първоинстанционното производство е
приложено чгд № 154/2018 г., в рамките на което с разпореждане № 170/14.05.2018
г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед
за изпълнение на парично задължение за сумата 571,33 лв. представляваща
главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през
периода 01.09.2016 г. – 01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на
ответника, находящ се в гр. Тополовград и 41,43 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.09.2016 г. до 14.03.2018 г. Присъдена е и главница
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата. В законния двуседмичен
срок по реда на чл. 414 от ГПК от ответника е постъпило писмено възражение,
като съдът на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Пред ТРС в срок е предявен
иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното
по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя
допустимостта на първоинстанционното производство.
Изложеното до тук предпоставя възможността
за произнасяне по правилността на решението в обжалваната част.
Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и
задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от
09.12.2013 г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно
решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми,
както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При преценка по същество - атакуваното
решение се прецени за неправилно, поради следните
съображения:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203 от Закона за водите, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен
предявения иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 203 ЗВ в тежест на
ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че между него и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод
предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,
изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга
за процесния период в твърдяното количество, наличие на предпоставките за
служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период (неизправност
на измервателното устройство, респ. липса на водомер), с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. Тополовград. Не се спори и че ответникът – Н.М. е собственик
на процесния имот в гр. Тополовград, ул. „Гоце Делчев” № 2, вх.Б, ет.5 ап.27,
който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот, същият се явява
"потребител" на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1
от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата №4/2004 г./ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационни услуги. С оглед изложеното, правилно ТРС
е приел, че през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за
получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредбата № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната
система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от
общите условия на дружеството.
Основно задължение
на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба №4 е да снабдява
потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически
обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало
и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната
вода.
В чл.17, ал. 3 от
действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество, се
съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги при сгради-етажна
собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител,
всеки потребител да поставя индивидуални водомери, които са елементи на
сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа. В и К
операторът следва да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба за сметка на потребителите. Това задължение на ВиК
потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на чл.11, ал.4 и ал. 5
от Наредба № 4/2004 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В
и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 4, т. 7 и чл.
23, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. (и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на
ВиК оператора от 2006 г.), също изискват отчитането на индивидуалните водомери
да става в присъствието на потребителя или негов представител. При невъзможност
за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител
и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на
длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ
за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел – чл. 35, ал. 5 от
Наредбата, каквито данни липсват по делото.
Съгласно чл. 32
ал.2 и 4 от Наредба№4 от 2004 г отчитането на общия водомер на ЕС се извършва в
присъствие на представител на потребителите, т.е. на етажната собственост, като
в карнет се вписва датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител.
В конкретния
случай по делото не са представени никакви доказателства за реално доставеното,
ползвано и отчетено съобразно спецификите на общия водомер по посочената
процедура в жилищни сгради – етажна собственост количество питейна и отпадъчна
вода. Не са представени карнети с показания нито на общия, нито на
индивидуалните водомери за процесния период. Ищецът е основал претенцията си
единствено на посочените „квитанции“, които също не са представени, като
свързването им с процесната партида на ответника във ВиК е установено от ССчЕ,
която дава информация за това, че въпросните „квитанции“ са осчетоводени в
счетоводството на водоснабдителното дружество. В тази връзка, дори и да се
приеме, че счетоводството на ВиК е водено редовно (какъвто въпрос дори не е
зададен към експертизата), последното би било достатъчно, с оглед разпоредбата
на чл. 182 от ГПК, да обуслови единствено непълно доказване на ищцовата
претенция, при все че редовните счетоводните записвания се преценяват с оглед
всички други обстоятелства по делото (ал. 182, изр. 1 от ГПК). А други
обстоятелства по делото не се установяват. Ищецът не е положил минимално
усърдие и старание, въпреки разпределената му тежест, да ангажира необходимите
доказателства, които да установят: реалното количество доставена и потребена
вода, съгл. данни от общия водомер; измервателните способности и изправност на
последния; разпределението на водоподаването към индивидуалните водомери по
количество и съотв. дължими суми от всеки един от шестте апартамента, съгл.
консттаивния протокол (л. 38); спазване на процедурата, предвидена в чл. 32,
ал. 2 и ал. 4 от Наредба №4/2004 г. за отчитане на общия и инд. Водомери в
сграда-етажна собственост.
Доколкото в тежест
на ищеца е да докаже количеството потребено от ответника вода и респективно
неговата стойност, то при спазване на методиката отразена в чл. 25, ал. 8 от ОУ
в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи: броя
на самостоятелните жилища и точните показания на индивидуалните водомери. С
оглед обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за тези
обстоятелства, потребеното от М. количество вода не може да бъде установено,
съгласно методиката, приета от самия ищец, съответно иска за главницата се
явява недоказан и следва да бъде отхвърлен. Освен това след като по делото няма
представен отчет на показанията на общия водомер, носещ подпис на представител
на ЕС, или дори при условията на изр. второ на чл. 21 ал.4 от ОУ, при неосигуряване
на представител, носещ подпис на свидетел, при направено от страната -
потребител оспорване на отчетените количества вода, настоящият състав намира, че
изразходваните количества питейна вода по партиден №000739 остават недоказани.
При отхвърляне на
обуславящия иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлено и акцесорната обусловена претенция по чл. 86 ЗЗД.
Доколкото
първоинстанционният съд е достигнал до противоположен извод, решението в
обжалваната му част следва да се отмени.
Отмяната на
първоинстанционното решение и в двете му части, по двете формулирани ищцови
претенции налага ревизията му и в частта за разноските, в която част то също
следва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските по делото
(в заповедното производство, пред първата и втората инстанция), сторени от
ответника, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Въззивникът не е
отправил искане за присъждане на разноски, а и няма данни последният да е
извършвал такива, поради което и такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №8/28.02.2019 г., постановено по гр.д. №
250/2018 г. по описа на ТРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК 833066300, седалище и адрес на управление
– гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” 62, представлявано от . Т. Р., чрез
процесуалния представител адв. Е. ***, против Н.Х.М. ***, ЕГН **********, с който ищецът е
претендирал да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми:
571,33 лв. /петстотин седемдесет и
един лева и тридесет и три стотинки/, представляваща главница - стойността на
консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.09.2016 г. –
01.02.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр.
Тополовград, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата и 41,43 лв. /четиридесет и един лева и четиридесет
и три ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата от 571, 33 лв. за
периода 02.09.2016 г. – 14.03.2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.