Р Е Ш Е Н И Е

№ 26.07.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 09.07.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар:Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 169/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П.Д.А., чрез адв.П. М. ***, и въззивна жалба от “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н.Г.С. и А. Ч. Д., и двамата в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез юриск.С.Р., срещу решение №17/15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС.

С въззивната жалба от П.Д.А., чрез адв.П. М. ***, първоинстанционното решение №17/15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС се обжалва в частта, с която ЕРС осъжда ответницата П.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и двамата в качеството им на Изпълнителни директори на Дружеството, чрез пълномощника – юрисконсулт М. Н., по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г., сумата от 1 300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща чистата стойност на предоставения на ответницата с Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. кредит, и сумата от 492.16 лева, представляващи дължимите разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Въззивницата обжалва решението като неправилно в атакуваната му част и необосновано като противоречащо на събраните по делото доказателства. Смята предявените искове за недопустими и неоснователни и излага съображения, че от събраните по делото доказателства се е установило, че не е налице валидна облигационна връзка между страните, породена от Договор за потребителски кредит №4000411511 сключен на 16.11.2016г. в гр.Пловдив; че се установило, че не са спазени изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.4 и т.5 от ЗПК, изразяващи се в липса на пълна индивидуализация на Кредитора и Кредитния посредник в Договор за потребителски кредит №4000411511 сключен на 16.11.2016г в гр.Пловдив, тъй като е посочено само името на същият, но липсват данни за ЕИК, адреса и седалището на Кредитора, а освен това липсват каквито и да е данни и доказателства посочващи ясно обхвата на правомощията на Кредитния посредник, неговата представителна власт и оправомощаването му да подписва Договора за кредит; че в разрез с изискванията на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК не са описани стоките и не е посочена цената на всяка стока, също така е налице пълно несъответствие между стоките, посочени: в Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г- само един вид стока: други-1бр.; във Фактура №1000000671/16.11.2016г са посочени 5/пет/ вида стоки-Дюшек 90/200-1бр.; Юрган 140/200-1бр.; възглавница 40/60-1бр.; Пътническо одеало 160/200-1бр.; Вълнен колан-1бр, а в Договор за покупко-продажба извън търговски обект №103705 от 16.11.2016г са записани З/три/ вида стоки- Матрак 90/200-1бр.; Одеало 140/200-1бр.; възглавница 40/60-1бр.; че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и първоинстанционният съд е прогласил това обстоятелство в обжалваното съдебно решение; че ответницата не е била уведомена за предсрочната изискуемост на задължението, тъй като липсва надлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост - съобщението е изпратено от ищеца с обратна разписка, но е върнато, като за причина е отбелязано, че адресът не съществува, но ищецът е посочил грешен пощенски код 6064, който отговаря на с.Елхово в област Стара Загора. По изложени в жалбата съображения смята, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковите претенции за трансформирането на задължението в предсрочно изискуемо и предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК, но недопустимо е приел за разглеждане и съответно е постановил неправилно и необосновано осъдително решение спрямо доверителката ми с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г.. Смята, че неправилно ЕРС не е приел за неистински целия договор, след като установява неистинността на мястото на сключването му. Възразява, че не е договаряла и получила кредит в пари в размер на 1300лв. за заплащане а получената стока, а е получила стока, неустановена по делото, и следва да върне това, което реално е получила - стока представляваща спални пособия за оборудване на легло, описани в договора и приложенията към него. Моли въззивния съд да бъде отменено решение №17 от 15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС, в частта, с която П.Д.А. е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Банк"ЕАД с ЕИК 131134023, по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г., сумата от 1300 лева, и в частта, с която П.Д.А. е осъдена да заплати на ищеца „Ти Би Ай Банк"ЕАД сумата от 492.16 лв., представляващи разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Моли да и бъдат присъдени разноските по делото, направени в двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от „ТИ БИ АЙ Банк"ЕАД, в който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения. Моли въззивната жалба на ответницата да бъде отхвърлена като неоснователна.

С въззивната жалба от “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната част. ЕРС отхвърля предявените от “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и двамата в качеството им на Изпълнителни директори на Дружеството, чрез пълномощника – юрисконсулт М. Н., против П.Д.А. с ЕГН **********, с адрес ***,  в обективно съединяване установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.16.2 вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. и по чл.9, ал.1, ал.2 и ал.4 от Договора - за признаване за установено между страните, че П.Д.А. дължи на “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД: сумата от 1456.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4000411511 от 16.11.2016 година; сумата от 194.91 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 25.12.2016г. до 26.02.2017г.; сумата от 18.47 лева, представляваща лихва за забава върху просрочена главница, начислена за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 24.04.2017г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №  444/26.04.2017г. по ч.гр.д.№ 209/2017г. по описа на РС-Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ; отхвърля евентуалния иск за разликата над 1 300.00 лева до претендирания размер от 1 456.00 лева, както и искът за заплащане на сумата 194.91 лева, представляваща претендирана договорна лихва за периода от 25.12.2016г. до 25.05.2018г..

Въззивникът “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД по подробно изложените във въззивната жалба съображения моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи установителния иск, а в условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл.422 ГПК, да уважи осъдителния иск срещу П.Д.А.. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, представя списък на разноските.

В срока за отговор на въззивната жалба на “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД не е постъпил отговор от насрещната страна.

В с.з. въззивницата П.Д., редовно призована, не се явява.

Въззивникът “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД не изпраща представител в с.з. От пълномощника на въззивника ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД - юриск. Р. е депозирана писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на страната и е заявено, че се поддържа въззивната жалба и подадения отговор на въззивната жалба на насрещната страна. Претендират се разноски.

Пред първоинстанционния съд производството е образувано въз основа на предявени от “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД срещу П.Д.А. в обективно съединяване установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и при условията на евентуалност осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. и по чл.9 ал.1 и ал.2 от Договора.

Ответницата П.Д.А. с отговора на исковата молба оспорва исковете като недопустими и като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело №209/2017г. на РС-Елхово е видно, че в производство по чл.417 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №444 от 26.04.2017г. и изп.лист в полза на “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД срещу П.Д.А. за сума в общ размер на 1 669.38 лева, включваща: - главница в размер на 1456 лева, договорна лихва в размер на 194.91 лева за периода от 25.12.2016г. до 26.02.2017г., лихва за забава върху просрочена главница в размер на 18.47 лева за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 24.04.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по заповедното производство в размер на 183.39 лева, в т.ч. 33.39 лева заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК вр.с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът П.А. е депозирала възражение, в което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедният съд е указал по чл.415 от ГПК на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед. В указания едномесечен срок заявителят е предявил иска за съществуване на вземането си против длъжника.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20179190400935 на ЧСИ С.А. с рег. № ** на КЧСИ, което се установява от приложеното към ч.гр.№209/2017г. по описа на ЕРС съобщение на ЧСИ, ведно с приложени копия от връчените на длъжника документи.

Видно от представения Договор за потребителски кредит №4000411511/16.11.2016г., подписан за двете страни, същият е сключен в гр.Пловдив между Кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, представляван от Кредитния посредник „УООЛ ПРЕМИУМ”ЕООД-гр.Пловдив, и П.Д.А. като Кредитополучател. По силата на този договор „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД предоставя на ответницата А. целеви потребителски кредит за закупуване на стока за посочената в чл.7.1 сума в общ размер на 1300лв., която сума е преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната ù цена. Като стока, за която е отпуснат кредита в чл.8 от Договора се сочи „вид на стока – Други - 1 бр. с ед.цена от 1 300 лева“. На стр.6 след договора има подписана от потребителя декларация, че е получил стоката от продавача. За получаването на стоката – предмет на отпуснатия кредит от Кредитополучателя, към Договора е приложена на л.63 от първоинстанционното дело в оригинал Фактура копие №1000000671 от 16.11.2016г., издадена от доставчика „УООЛ ПРЕМИУМ”ЕООД-гр.Пловдив, от която се установява, че е доставена не 1 брой стока, а 5 различни артикула /дюшек 90/200; юрган 140/200; възглавница 40/60; пътническо одеало 160/200; вълнен колан/, общо 6 броя стоки, при посочена ед.цена на всеки един от артикулите, формираща общата им цена от 1 300.00 лв. с вкл.ДДС.

С процесния Договор за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да погасява кредит в общ размер 1 650.91 лв. (главница, годишен лихвен процент 16.29 % и годишен процент на разходите 35.52 % - чл.9 и чл.10) на 18 равни месечни вноски, всяка по 91.72 лв., а последната – 91.67 лева /чл.11.2/. В чл.6 е посочен крайният срок на договора - 25.05.2018г. Съгласно чл.16.2 от Договора, при просрочие от страна на потребителя на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение към кредитора става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение на потребителя започва да се начислява законната лихва като в този случай предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо Кредиторът да изпраща на Потребителя уведомления, покани, предизвестия или др.

По делото е представено Искане-декларация за потребителски кредит от П.А. до “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с посочени дата и място - 16.11.2016г., гр.Елхово.

Представено е приложено заверено от Кредитополучателя копие от личнатата карта на ответницата П.А., от което е видно, че постоянният ù адрес е: с.П., общ.Б., обл.Я., ул.“Д. Д.“ №*.

Представено е уведомление от „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД до П.А. за настъпила на основание чл.16 т.2 от Договора предсрочна изискуемост, считано от 26.02.2017г., поради неизпълнение на задълженията ù по Договор за потребителски кредит №4000411511/16.11.2016г.. В уведомлението е посочено, че просрочието е за изплащането на следните три месечни вноски с падежи - 25.12.2016г.; 25.01.2017г.; 25.02.2017г. Уведомлението е било изпратено чрез Български пощи до посочения в цитирания Договор за потребителски кредит адрес на Кредитополучателя П.А.:***. Писмото е върнато в цялост на изпращача като видно от отбелязването от "Български пощи" ЕАД „адресът не съществува“.

Пред ЕРС по делото е назначена по искане на ищеца и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице А. Т. От заключението се установява, че към 24.04.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, няма извършени плащания от страна на ответницата А. и към момента на образуване на заповедното производство нейното задължение към ищеца е възлизало на: главница общо 1456.00 лв. (размер на кредита - 1 300 лева, еднократна такса за оценка на риска - 156.00 лева); договорна лихва в размер на 194.91 лева, начислена за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 18.47 лева за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г. Общото задължение на ответника по Договора за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. към 24.04.2017г. възлиза на 1 669.38 лв. Експертизата установява, че съобразно условията на Договора за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г., на 25.11.2016г. ищецът е превел на „УООЛ ПРЕМИУМ”ЕООД-гр.Пловдив сумата от 11 300.00 лв., в която сума влизат фактури за закупени стоки от „УООЛ ПРЕМИУМ”ЕООД-гр.Пловдив на клиенти подписали договори за потребителски кредити, а именно „целеви потребителски кредит за закупуване на стоки”. В о.с.з вещото лице излага, че при изготвяне на заключението не е имало предвид плащанията към ЧСИ. 

От изисканите по делото от ЧСИ С. А. с рег. № *** на КЧСИ справки /л.51 и л.137 от делото/ за събраните от ответницата суми по образуваното изп. дело № 20179190400935, се установява, че въз основа на наложени запори на банковите сметки на длъжника П.А., открити при „Юробанк България“АД, и запор на получаваната от нея пенсия, по посоченото изп.дело до датата 18.06.2018г. са постъпили суми в общ размер на 940.67 лв. за периода от 07.09.2017г. до 11.06.2018г..

В показанията си свид.Г. П. А. - син на отв.А., сочи, че майка му е присъствала на представяне на стоки от „УООЛ ПРЕМИУМ”ЕООД-гр.Пловдив в сградата на читалището в гр.Елхово, когато е сключен процесният Договор за потребителски кредит - 16.11.2016г.. Посочва, че майка му не е разбрала, че е подписала Договор за потребителски кредит, а мислела, че е закупила стоки на изплащане, тъй като не са искали пари за получените от нея стоки. Свидетелят сочи, че получените от майка му стоки не съответстват на посочените във фактурата, че действителните размери на дюшека и одеялото са 80/190 см. и че не е получила посочените във фактурата юрган и вълнен колан. В показанията си св.А. твърди, че майка му се е срамувала от случилото се, тъй като е осъзнала, че е допуснала грешка, била е притеснена и разстроена.

В показанията на свид.Г. П. - работил като „продавач-консултант” на сключен граждански договор с „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД-гр.Пловдив, се сочи, че фирмата е работила с директни продажби на стоки, че имало три начина на плащане на предлаганите стоки – в брой, разсрочено и чрез кредит, отпускан на купувача от „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД посредством кредитното посредничество на „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД-гр.Пловдив при сключване на Договор за потребителски кредит с потребителя-купувач на стоката. В показанията си св.Пенков заявява, че той лично не е имал каквито и да е договорни взаимоотношения с „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД. Сочи, че лично е посещавал гр.Елхово и региона около десетина пъти. Посочва, че от „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД-гр.Пловдив са му предоставили акаунт и отговарял за разпечатването и подписването на договорите, тъй като единствено той имал компютърно образование. С екипа предлагали продукти като за стойността им сключвали договори за кредит, които били еднотипни. След подписването на Договора за потребителски кредит с потребителя, договорът се е изпращал към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД. Свидетелят сочи, че е бил подписван и Договор за покупко-продажба на стоката между „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД-гр.Пловдив и купувача, издаван е бил и приемо–предавателен протокол за закупената стока и касова бележка, прилагало се е копие от личната карта на купувача, а фактура за закупената стока се е издавала по желание на клиента. Бил е сключван и подписван и Договор между „Уоол Премуим“ и лицето-купувач, съответно потребител, явяващ се по договора за кредит, който договор е за покупко-продажба и в него са посочени всички стоки, които се закупуват от лицето. Пред ЕРС след предявяване на процесния Договор за потребителски кредит в оригиналния му вид, свид.П. потвърждава, че той е подписал договора за „кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД“ и на мястото на положения печат от Кредитния посредник - „УООЛ ПРЕМИУМ” ЕООД-гр.Пловдив, и сочи, че договорът е сключен и подписан в гр.Елхово. Свидетелят в показанията си сочи, че при представянето на стоките е било разяснявано на лицата, че подписват договор за потребителски кредит и по този начин закупуват стоката на разсрочено плащане със задължение към „Ти Би Ай Банк“ЕАД, били разяснени параметрите, условията и сроковете на сключваните договори. Давали картончета на потребителите, с които да ходят да си внасят вноските по договора за кредит.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно.

Предявени са иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №209/2017г. по описа на ЕРС за следните суми: сумата от 1 456 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г.; сумата от 194.91 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2016г. до 26.02.2017г.; сумата от 18.47 лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда - 24.04.2017г., до окончателното изплащане на сумите, и при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.16.2 вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 456 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4000411511 от 16.11.2016 година, по чл.9 ал.1 и ал.2 от Договора – за заплащане на сумата от 194.91 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2016г. до 25.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иск.молба в съда - 17.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението.

Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в заповедното производство по ч.гр.д.№209/2017г. по описа на ЕРС.

По отношение оспорването истинността на Договор за потребителски кредит № 4000411511 от 16.11.2016г., ЯОС намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че договорът е сключен в гр.Елхово и в частта му досежно мястото му на сключване е неистински. Но предвид неоспорената автентичност на договора същият установява наличието на правоотношение между страните по договор за потребителски кредит за придобиване на стоки. ЯОС намира за неоснователни възраженията на въззивницата А., че с оглед неистинността на договора досежно мястото му на сключване, следва да се приеме, че договорът не създава права и задължения за страните. Страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД предоставя на ответницата А. целеви потребителски кредит за закупуване на стока за посочената в чл.7.1 сума в общ размер на 1300лв., която сума е преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната ù цена. На стр.6 след договора има подписана от потребителя А. декларация, че е получил стоката от продавача. До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въззивницата-ответница не е плащала по процесния договор. По делото има данни, че по образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №209/2017г. по описа на ЕРС има събрани суми, но съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът не следва да се съобразява с факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

ЯОС намира, че по делото не се установява настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на въззивника-ищец, не се доказва същият да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомлението за това не е получено от длъжника. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Но с оглед погасителния план по договора за кредит се установява, че е настъпил падежа на всички вноски за изплащане на кредита.

Неоснователно е възражението на въззивницата А., че при сключване на договора не са спазени изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.4 и т.5 от ЗПК. В договора са посочени името, ЕГН и адрес на потребителя и наименованието, правноорганизационната форма, ЕИК, седалището и адреса на кредитора.

Въззивният съд намира, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №4000411511/16.11.2016г. е недействителен, съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК. Според императивната норма на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК, договорът за потребителски кредит когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока и услуга, както е в случая, трябва да съдържа стоката и услугата и нейната цена в брой. В процесния договор стоката не е описана и няма конкретизация, посочено е, че е 1 брой с единична цена 1300лв., а във фактура №1000000671/ 16.11.2016г., издадена от доставчика УООЛ ПРЕМИУМ ЕООД са посочени пет стоки: дюшек 90/200 - 1бр. на стойност 418.98лв., юрган 140/200 - 1бр. за 299.96лв., възглавница 40/60 - 1бр. за 89.78лв., пътническо одеяло 160/200-1бр. за 239.41лв., вълнен колан-2бр. за 35.90лв., общо 1083.33лв., с ДДС 1300 лв.. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, основателен и доказан е установителният иск на въззивника-ищец за вземането му в размер на 1300лв., каквато е чистата стойност на кредита, а за разликата до пълния размер на претендираната главница 1456лв., както и за сумата от 194.91 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2016г. до 26.02.2017г.; сумата от 18.47 лева - лихва за забава за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г. искът е неоснователен. При това положение е основателен иска по чл.422, ал.1 от ГПК за главницата 1300лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 24.04.2017г., до окончателното ù изплащане. С оглед основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК за сумата 1300лв., представляваща чистата стойност на предоставения с Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. кредит, не следва да се разглежда предявеният осъдителен иск за тази сума и решението на ЕРС в тази част следва да се обезсили като недопустимо.

За останалите претендирани суми установителният иск е неоснователен. При това положение следва да се разгледат и предявените в условията на евентуалност искове по чл.79 от ЗЗД.

По иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.16.2 вр. с чл.7 от Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца разликата над 1300лв. до претендирания размер от 1456лв. за сумата от 156 лева, претендирана като главница по Договор за потребителски кредит № 4000411511 от 16.11.2016 г., въззивният съд намира, че с оглед недействителността на договора на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистия размер на кредита, който е 1300лв. Сумата 156лв. е такса за оценка на риска, която съгласно чл.23 от ЗПК не се дължи, тъй като е друг разход по кредита. Аналогични са съображенията за неоснователност и по иска по чл.79 от ЗЗД вр. чл.9 ал.1 и ал.2 от Договора – за заплащане на сумата от 194.91 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2016г. до 25.05.2018г., и сумата 18.47 лева - лихва за забава за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г..

Предвид изложеното, въззивната жалба на ответницата е неоснователна, а въззивната жалба на ищеца е частично основателна.

При този изход на делото на въззивника “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД се дължат разноски в размер 143.29лв. за разноски в заповедното производство и сумата 486.70лв. разноски за двете инстанции за д.т., разноски за в.л. и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

На въззивницата П.А. “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД дължи разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 106.21лв..

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №17/15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС в частта, с която ЕРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит №**** от****., е неистински в частта досежно мястото на сключването му, както и в частта, с която ЕРС ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата в главницата над 1300лв. до 1456лв.; за сумата от 194.91 лева - договорна лихва, начислена за периода от 25.12.2016г. до 26.02.2017г.; за сумата от 18.47 - лихва за забава за периода от 25.12.2016г. до 07.04.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №  444/26.04.2017г. по ч.гр.д. №209/2017г. по описа на РС-Елхово, и в частта с която ЕРС ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност осъдителните искове за разликата над 1300 лева до претендирания размер от 1456 лева, и за заплащане на сумата от 194.91 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2016г. до 25.05.2018г.

Обезсилва решението на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС в частта, с която е уважен осъдителния иск на “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК 131134023 за сумата 1300лв., представляваща чистата стойност на предоставения с Договор за потребителски кредит №4000411511 от 16.11.2016г. кредит.

Отменя решение №17/15.03.2019г. на ЕРС по гр.д.№761/2017г. по описа на ЕРС в останалата част и в частта за разноските, вместо което постановява:

Приема за установено по предявения от “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и двамата в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез пълномощника – юрисконсулт М. Н., против П.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***,  иск по чл.422, ал.1 от ГПК, че П.Д.А. дължи на “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, сумата от 1300лв.  - главница по Договор за потребителски кредит № 4000411511 от 16.11.2016г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 24.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда П.Д.А. с ЕГН **********, с адрес ***,   да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и двамата в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, сумата 143.29лв. разноски в заповедното производство и сумата 486.70лв. разноски за двете инстанции - д.т., разноски за в.л. и юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда “ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от Н. И. П. и Н.Г.С., и двамата в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, да заплати на П.Д.А. с ЕГН **********, с адрес ***,  сумата 106.21лв. направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.