В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На 09 юли 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №167 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на на „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД гр.София, ЕИК-175074752 против Решение №16/11.03.2019г., постановено по гр. дело № 527/2018г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК 175074752, иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на Д.Т.М. ***, че същата дължи на ищеца сумата 2064.51 лева – главница по Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.11.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №1690/24.11.2017 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 764/2017г. по описа на ЕРС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят твърди, че съдът неоснователно и неправилно е приел за установено, че претендираните в исковете суми са недължими от ответника, поради направеното от съда заключение, че настъпилата предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника по договора. Неправилно били приложени изискванията за банковите институции към небанковите такива, една от които била и „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Съдът неоснователно бил заключил, че при това обстоятелство не следва да се присъждат падежирали вноски по процесния договор. Сочи се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит сключен с Д.М.: ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Сочи се, че тъй като заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). С тази уговорка длъжникът губил преимуществото на срока и последиците за него били аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителнив вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси. Сочи се също, че неоснователно и недоказано било заключението на съда, че уговорените параметри на процесния договор не са уговорени индивидуално, като длъжника не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание, което влече тяхната нищожност. Предвид посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска. В условията на евентуалност, се претендира, че ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на ответника да бъде присаден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на приключване на устните състезания.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

В с.з. въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна не се явява в о.с.з. и не изпраща представител.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

ЕРС е бил сезиран с иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София против Д.Т.М., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответницата в размер на 2064,51 лв. по Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 764/2017г. по описа на ЕРС. Ищецът е посочил, че между страните е бил сключен процесния договор за сумата от 950 лева, при срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската – 58,73 лв., годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент – 41.17% или общото задължение възлиза на 1409,52лв. Ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги, за който дължи възнаграждение от 949,92 лв. и размерът на вноската по този пакет е 39,58лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги става 2359,44 лв., с общ размер на вноската – 98,31 лв. Кредиторът е превел на 21.10.2016г. сумата от 563,56 лв. банкова сметка ***, а с остатъка от 386,44лв., по искане на длъжника е било погасено задължение на последния към "Ай Еф Джи Лизинг"АД. Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си и е направил само 3 пълни погасителни вноски, последната от които с дата 13.03.2017г., като съгласно т. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит на 23.05.2017 г. договорът е бил прекратен автоматично от страна на кредитора и е била обявена неговата предсрочна изискуемост. За това на 29.05.2017г. на М. било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството. При прекратяването на договора предсрочно изискуеми са непогасените вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Погасеното от ответника задължение било общо 297,20 лв., включващо част от номинала - 294,93 лв., а със сумата от 2,27 лв. е погасена лихва за забава на основание т.12.1 от ОУ. Общо дължимата сума била 2064,51 лв.

По делото не се спори относно сключения между страните Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г. за сумата от 950 лева, със срок на погасяване 24 месеца –до 15.11.2018 г. /съгласно погасителния план/, при годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент 41,17%, с общ размер на кредита - 1409,52 лв. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, касаещо право на длъжника да поиска отлагане, намаляване на месечни вноски, като се дължи пълният първоначално договорен размер в края на срока на договора, а също така може да поиска промяна на датата на падежа на неизискуемите вноски. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги - 949,92 лв., размера на месечната вноска по този пакет - 39,58 лв., общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги - 2359,44 лв., при месечна вноска от 98,31 лв. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, в случай, че длъжникът просрочи плащането на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без кредиторът да изпраща уведомление. В чл. 13.3 е прието, всички документи, изпратени на адреса на длъжника, посочен в договора, да се считат получени от него.

Безспорно е също, че на 21.10.2016г. кредиторът е превел сумата от 563,56 лв. банкова сметка ***, а с остатъка от 386,44лв., по искане на длъжника е било погасено задължение на последния към "Ай Еф Джи Лизинг"АД /видно и от представените пред ЕРС 2 бр. преводни нареждания/.

От представеното Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г. / съпоставено с погасителния план към договора/ е видно, че платената сума по договора е 294,93 лева - 3 пълни погасителни вноски от по 98,31лв. Т.е. платената главница е 81,13 лв., а неплатената- 868,87 лв., като остатъкът до пълния размер на претендираната по делото сума от 2064,51лв. представлява: неизплатено договорно възнаграждение в размер на 364,46лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 831,18 лв.

Представено е Уведомително писмо от 29.05.2017г. до длъжника, с което кредиторът заявява едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията по него, считано от 23.05.2017г. и обявяването му за предсрочно изискуем. Няма данни същото да е било връчено на длъжника.

Установено е по делото и издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за вземане в размер на 2064,51 лв.-главница и вземане за законова лихва за забава -6,92 лв. /последната сума не е предмет на исковото производство по настоящото дело/, по Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №764/2017г. по описа на ЕРС. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД.

В заповедното производство е претендирана главница в размер на 2064,51 лв., докато в исковата молба се сочи, че предоставеният по договора кредит е 950 лв. От ИМ и представеното Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г., съпоставено с погасителния план към договора, е видно как от ищеца е била формирана исковата претенция: след платената сума по договора в размер на 294,93 лева - 3 пълни погасителни вноски от по 98,31лв., в сумата от 2064,51 лв. влизат: неизплатена част от главницата в размер на 868,87 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 364,46 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 831,18 лв.

В решението на ЕРС е прието, че претенцията за главница включва и вземането по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В заявлението в заповедното производство обаче не е посочено задължение за възнаградителна лихва -в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец на заявлението липсва такъв запис, нито са изложени обстоятелства относно сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 /„обстоятелства, от които произтича вземането”/, нито в „допълнителните изявления” /т.14/ претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя в заповедното производство може да се направи единствено изводът, че претенцията за 2064,51 лв. е за главница /такъв извод е направил и заповедният съд/. Недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 868,87 лв. до 2064,51 лв. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд- за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск в отделно производство. Ето защо претенцията за лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е произнесъл по недопустима претенция, решението му в тази част се явява недопустимо и на осн. чл.270 ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част-прекратено.

Тъй като за вземането за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 868,87 лв. до 2064,51 лв. не е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК с оглед изричната конкретизация в този смисъл, направена от ищеца-въззивник, следва заповедта в тази й част да бъде обезсилена от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

В допустимата му част, относно претенцията за главница до размера от 868,87 лв., решението се явява неправилно.

Правилно ЕРС е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 ЗЗД уреждаща договорната свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона /виж. Реш. №3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, ЯОС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства то да е било получено от насрещната страна. При липсата на данни за изпращане на уведомлението, не може да се фингира получаването му съобразно клаузата на чл. 13.3 от ОУ. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.

Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. В случая ЕРС е отхвърлил иска, при установено неизпълнение на вече падежирали вноски, вместо да ги присъди. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.

Следователно, след като всички вноски по процесния договор са падежирали -някои преди подаване на заявлението, а останалите –след това, ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Както се посочи, неплатената част от това вземане е 868,87 лв., за която сума искът за главница следва да бъде уважен. Тъй като решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлил този иск, е неправилно, следва да бъде отменено.

По делото пред ЕРС е направено искане за присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство пред ЕРС. Искането за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят само разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска в размер на 248,79 лв. Искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция по делото не е било правено от въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, поради което такива не следва да бъдат присадени. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от искането- 38,48лв.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №16/11.03.2019г., постановено по гр. дело № 527/2018г. по описа на ЕРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752 против Д.Т.М. иск по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД –да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца разликата над 868,87 лв. до 2064,51 лв., включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 364,46 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 831,18 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752 против Д.Т.М. иск по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД –да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 868,87 лв. до 2064,51 лв., включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 364,46 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 831,18 лв.

ОТМЕНЯ Решение №16/11.03.2019г., постановено по гр. дело № 527/2018г. по описа на ЕРС, в частта, с която е отхвърлен искът на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752 против Д.Т.М. по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 868,87 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г., както и в частта му за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.М. ***, с ЕГН-**********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, въз основа на Договор за потребителски кредит №3013553229 от 20.10.2016г. главница в размер на 868,87 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -20.11.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №1690/24.11.2017 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 764/2017г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА Д.Т.М. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, направените по делото разноски за първата инстанции в размер на 248,79 лв.

ОСЪЖДА Д.Т.М. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, направените по заповедното производство разноски в размер на 38,48 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.