В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На 09 юли 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №163 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на на „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД гр.София, ЕИК-175074752 против Решение №148/25.02.2019г. постановено по гр. дело №3872/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр.чл. 432, ал.1 ТЗ,във вр.чл.79 ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на Д.Д.С., че последния дължи присъдените със Заповед за изпълнение №2149/30.07.2018 г. по ч.гр.дело №2932/2018г. по описа на РС-Ямбол суми, а именно: сумата от 5007,75 лв.-главница по договор за потребителски кредит №3014352897/18.11.2016г., в едно със законната лихва от датата на заявлението – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят твърди, че съдът неоснователно и неправилно е приел за установено, че претендираните в исковете суми са недължими от ответника, поради приетото от съда заключение, че настъпилата предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника по договора. Неправилно били приложени изискванията за банковите институции към небанковите такива, една от които била и „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Съдът неоснователно бил заключил, че при това обстоятелство не следва да се присъждат падежирали вноски по процесния договор.

Сочи се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит сключен с Д.С.: ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Сочи се, че тъй като заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата на договаряне /чл.9 от ЗЗД/. С тази уговорка длъжникът губил преимуществото на срока и последиците за него били аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителнив вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси. Предвид посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска. В условията на евентуалност, се претендира, че ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на ответника да бъде присаден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на приключване на устните състезания.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Счита се, че исковата претенция, правилно е била отхвърлена, като недоказана. Твърди се, че клауза т.12.3 от ОУ на договора за потребителски кредит, според която настъпвало автоматично прекратяване на ДПК, без да е необходимо уведомяване на длъжника, не е индивидуална клауза в договора. и тя се явява неравностойна клауза в договора за потребителски кредит и като такава се претендира да бъде обявена за нищожна. Сочи се също, че е недопустимо предявяването в условията на евентуалност пред втората инстанция на иск с различно съдържание по отношение на вземането, тъй като е недопустимо изменение на иска по основание и размер пред втората инстанция. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмена молба, подадена от юрисконсулт Р. И., заявява, че поддържа жалбата си. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна не се явява в о.с.з. и не изпраща представител.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

ЯРС е бил сезиран с иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София против Д.Д.С., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответника в размер на 5007,75 лв. по Договор за потребителски кредит № 3014352897 от 18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2932/2018г. по описа на ЯРС. Ищецът е посочил, че между страните е бил сключен процесния договор за сумата от 3050 лева, при срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската – 188,56 лева, годишен процент на разходите – 49.90%; годишен лихвен процент – 41.17% или общото задължение възлиза на 4525,44лв. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, за който дължи възнаграждение от 2287,44 лв. и размерът на вноската по този пакет е 95,31лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги става 6812,88 лв., с общ размер на вноската – 283,87 лв. Кредиторът е превел на 18.11.2016г. сумата от 3050 лв. банкова сметка ***. Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си и е направил само 6 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 23.01.2018г., като съгласно т. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит на 11.04.2017 г. договорът е бил прекратен автоматично от страна на кредитора и е била обявена неговата предсрочна изискуемост. За това на 13.04.2017г. на С. било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството. При прекратяването на договора предсрочно изискуеми са непогасените вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Погасеното от ответника задължение било общо 1830 лв., включващо част от номинала - 1805,13 лв., а със сумата от 24,87 лв. е погасена лихва за забава на основание т.12.1 от ОУ. Общо дължимата сума е 5007,75 лв.

С допълнителна молба вх.№6023/22.10.2018г., пред ЯРС е направено уточнение на претенцията, че исковата сума от 5007,75 лв. включва: неизплатена част от главницата в размер на 2501,26 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 886,22 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1620,27 лв.

По делото не се спори относно сключения между страните Договор за потребителски кредит № 3014352897 от 18.11.2016 г. за сумата от 3050 лева, със срок на погасяване 24 месеца –до 02.12.2018 г. /съгласно погасителния план/, при годишен процент на разходите – 49.90%; годишен лихвен процент 41,17%, с общ размер на кредита - 4525,44 лв. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, касаещо право на длъжника да поиска отлагане, намаляване на месечни вноски, като се дължи пълният първоначално договорен размер в края на срока на договора, а също така може да поиска промяна на датата на падежа на неизискуемите вноски. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги - 2287,44 лв., размера на месечната вноска по този пакет - 95,31 лв., общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги - 6812,88 лв., при месечна вноска от 283,87 лв. Съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, в случай, че длъжникът просрочи плащането на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без кредиторът да изпраща уведомление. В чл. 13.3 е прието, всички документи, изпратени на адреса на длъжника, посочен в договора, да се считат получени от него.

Безспорно е също, че на 18.11.2016 г. кредиторът е превел сумата от 3050 лева по банкова сметка ***, за което е представен документ- Транзакции от 25.09.2018 г. с банкова референция 067029970010343.

От представеното Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №3014352897 е видно, че платената сума по договора е 1830 лева - 6 пълни погасителни вноски и една непълна с падеж 02.07.2017 г. Платената главница е 548,74 лв., а неплатената-2501,26 лв.

Представено е Уведомително писмо от 13.04.2017г. до длъжника, с което кредиторът заявява едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията по него, считано от 11.04.2017г. и обявяването му за предсрочно изискуем. Няма данни същото да е било връчено на длъжника.

Установено е по делото и издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за вземане в размер на 5007,75 лв. -главница, по Договор за потребителски кредит № 3014352897 от 18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №2932/2018г. по описа на ЯРС. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД.

В заповедното производство е претендирана главница в размер на 5007,75 лв., докато в исковата молба се сочи, че предоставеният по договора кредит е 3050 лв. и неплатената главница е 2501,26 лв. Ищецът допълнително е пояснил, как е била формирана исковата претенция: в сумата от 5007,75 лв. влизали: неизплатена част от главницата в размер на 2501,26 лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 886,22 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1620,27 лв.

В решението на ЯРС е прието, че претенцията за главница включва и вземането по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В заявлението в заповедното производство обаче не е посочено задължение за възнаградителна лихва -в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец на заявлението липсва такъв запис, нито са изложени обстоятелства относно сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 /„обстоятелства, от които произтича вземането”/, нито в „допълнителните изявления” /т.14/ претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя в заповедното производство може да се направи единствено изводът, че претенцията за 5007,75 лв. е за главница /такъв извод е направил и заповедният съд/. Недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 2501,26 лв. до 5007,75 лв. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд- за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск в отделно производство. Ето защо претенцията за лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е произнесъл по недопустима претенция, решението му в тази част се явява недопустимо и на осн. чл.270 ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част-прекратено.

Тъй като за вземането за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 2501,26 лв. до 5007,75 лв. не е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК с оглед изричната конкретизация в този смисъл, направена от ищеца-въззивник, следва заповедта в тази й част да бъде обезсилена от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

В допустимата му част, относно претенцията за главница до размера от 2501,26 лв., решението се явява неправилно.

Правилно ЯРС е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат съгл. чл.9 ЗЗД уреждаща договорната свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона /виж. Реш. №3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, ЯОС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства то да е било получено от насрещната страна. При липсата на данни за изпращане на уведомлението, не може да се фингира получаването му съобразно клаузата на чл. 13.3 от ОУ. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.

Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. В случая ЯРС е отхвърлил е иска, при установено неизпълнение на вече падежирали вноски, вместо да ги присъди. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.

Следователно, след като всички вноски по процесния договор са падежирали -някои преди подаване на заявлението, а останалите –след това, ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Както се посочи, неплатената част от това вземане е 2501,26 лв., за която сума искът за главница следва да бъде уважен. Тъй като решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлил този иск, е неправилно, следва да бъде отменено.

Искането на въззивника за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска. Пред първата инстанция са му дължими разноски в размер на 199,87 лв., а пред въззивната- 174,82 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от искането- 75лв.

По делото липсват доказателства за направени разноски по делото от въззиваемата страна, поради което съдът не присъжда такива.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение №148/25.02.2019г. постановено по гр. дело №3872/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752 против Д.Д.С. от гр.С. иск по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД –да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 2501,26 лв. до 5007,75 лв., включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 886,22 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1620,27 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752 против Д.Д.С. от гр.С. иск по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД –да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 2501,26 лв. до 5007,75 лв., включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 886,22 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1620,27 лв.

ОТМЕНЯ Решение №148/25.02.2019г. постановено по гр. дело №3872/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен искът на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752 против Д.Д.С. от гр.С. по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 2501,26 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №3014352897 от 18.11.2016 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.С. ***, с ЕГН-**********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, въз основа на Договор за потребителски кредит №3014352897 от 18.11.2016 г. главница в размер на 2501,26 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -27.07.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2149/30.07.2018 г. по ч.гр.дело № 2932/2018 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.Д.С. от гр.С. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, направените по делото разноски за първата и въззивната инстанции общо в размер на 374,69 лв.

ОСЪЖДА Д.Д.С. от гр.С. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, с ЕИК-175074752, направените по заповедното производство разноски в размер на 75 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.