Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ямбол, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Л. Р. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 161/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от Р.И.И., представлявана от адв. Ж. Г., против Решение № 233/02.04.2019 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 3438/2018 г., с което е признато за установено, че въззивницата дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1577/03.07.2018 г. издадена по ч.гр.д. № 2614 по описа на ЯРС за 2018г. сумата от 173.33 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 02.02.2016 г. до 01.05.2016 г. , сумата от 35.67 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 16.04.2016 г. до 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Според въззивника решението на ЯРС е неправилно. Същото е необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът е кредитирал гласните доказателства, според които ответницата не е живяла в обекта, в който е доставяна ел.енергия, а в несъответствие с тях е приел, че е имала качеството на „краен потребител” и между нея и дружеството е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия. Те обаче уреждат, че клиентът –потребител може да упражни правата си и чрез друго лице, в случай че е заявил писмено съгласие пред дружеството или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на енергията в неговия имот. В жалбата се твърди още, че не е установено по несъмнен начин, че в жилището е живял братът на ответницата, като показанията на св. У. са дадени в негов интерес –да се освободи от отговорност за плащане на доставена енергия в имота, който е придобил. Освен това не е било изяснено, че този имот е бил СИО, в каквото му качество е послужил за обезпечение при отпускане на кредит, чието неплащане е довело до продажбата му чрез публичен търг. ЯРС не е взел под внимание, че след закупуването на апартамента св. У. не е открил партида на свое име, с намерение да го продаде, за което обаче не са събрани доказателства. Според въззивницата съдът неправилно е приел, че тя е живяла от 2014 г. със св. С. и този факт не променя задължението й за плащане по партидата в „ЕВН“. В жалбата са изложени доводи досежно доказателствената сила на представените по делото фактури и препис-извлечение от сметка като частни свидетелстващи документи, недостатъчни да удостоверят по безспорен начин облигационните отношения между страните по делото и количествата потребена ел. енергия. Искането на въззивницата е за отмяна на решението.

Въззиваемият, чрез юрисконсулт С. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че съдът правилно е преценил събраните доказателства. Според тях ответницата е имала качеството на потребител на ел. енергия като собственик на имота, макар и в режим на СИО. Фактът, че друго лице е живяло там, не променя качеството й на потребител, като тя не е упражнила правото си по чл. 6 ал.2 от ОУ, да даде съгласието си друго лице да бъде титуляр на партидата за обекта, а именно ползвателят на същия. За фактическото ползване в имота ищецът не е длъжен и не може да следи, с оглед на което е въведено цитираното правило на чл. 6 ал.2. Счита че фактът, че апартаментът вероятно е придобит в режим на СИО, не се отразява на изводите на съда, тъй като на осн. чл. 36 ал.1 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за текущите нужди на семейството, както е в случая. Изложени са доводи за несвоевременно оспорване на писмените доказателства, представени от ищеца -едва във въззивната жалба, а не пред първата инстанция, при същевременно признание в отговора на исковата молба за доставяне на претендираната ел.енергия в процесния период. Направено е искане за потвърждаване на решението на ЯРС.

В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з.. В писмена молба пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и за присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Р.И.И. иск, с който се претендира съдът да установи, че въззивницата дължи сумата от 173.33 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 02.02.2016 г. до 01.05.2016 г. , сумата от 35.67 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 16.04.2016 г. до 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1577/03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2614 по описа на ЯРС за 2018г. Ищецът е посочил, че по силата на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 27.06.2008 г., е бил задължен да доставя ел.енергия в обекта на ответника, находящ се в гр. С., ул. „********" № *, вх. *, ет.*, ап.**, за който е отредена измервателна точка номер 4089938 и клиентски номер 1010118962. Ответникът като купувач на ел. енергия е бил задължен да я заплаща в сроковете, определени с Общите условия. В изпълнение на задълженията си ищецът е доставил ел.енергия на обща стойност 173.33 лв. за периода 02.02.2016 г. до 01.05.2016 г., която ответникът не е заплатил. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради изпадането на Р.И. в забава дължи обезщетение в размер на 35.67 лв. за периода от 16.04.2016 г. до 29.05.2018 г.

Ответницата е признала в отговора си, че ищецът е доставил електроенергията в обекта. Основала е възраженията си срещу иска на обстоятелството, че не е ползвала имота, поради което не следва да се ангажира нейната отговорност по заплащане на текущи разходи. Твърдяла е, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.02.2016 г. по ИД №20138370400112 на ЧСИ №837 жилището е възложено на Н. П.У., като преди това е било изнесено на публична продан, считано от 16.01.2016 г. до 16.02.2016 г. Твърдяла е още, че е налице бракоразводно дело № 2847/2018 г. по описа на PC -Сливен между нея и М. Д. С., образувано по повод фактическата им раздяла, настъпила преди повече от шест години. Ответницата е твърдяла и че живее на семейни начала с друго лице, като адресът й по лична карта е сменен от 03.08.2015 г., откогато живее със собственика на имота, находящ се в гр.Я., ул.“*********“ №*. С оглед на гореизложеното е направено искане, исковата молба да бъде оставена без уважение.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори между страните, че ответницата е била титуляр на партида при ищеца за имота ѝ в гр. С., ул. „*********" № *, вх. *, ет.*, ап.**. В приложеното ИД №20138370400112 на ЧСИ №837 се намира Справка по лице от 29.03.2016 г. на Служба по вписванията-Сливен, според която е закупила имота през 2009 г. заедно с М. Д. С.. Последният според ответницата е неин съпруг, с когото по време на първоинстанционното производство са имали висящо бракоразводно дело.

Не е било спорно пред ЯРС, че е доставена ел.енергия в имота през процесния период, което обстоятелство изрично е признато в отговора на исковата молба. По делото са представени Фактура № 1148512571 на стойност от 100.81 лв. с отчетен период 02.02.2016 г.- 01.03.2016 г., Фактура № 1150109310 за сумата от 67.78 лв. с отчетен период 02.03.2016 г.-01.01.2016 г. и Фактура № 1151790427 за отчетен период 02.04.2016 г.- 01.05.2016 г. за сумата от 4,74 лв., т.е. общата им стойност е 173.33 лв.

Не е спорно, че е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.02.2016 г. по изп.дело № 20138370400112 по описа на ЧСИ – П. Г. № 837, с което апартаментът, ведно с прилежащо избено помещение № 7, изнесен на публична продан, е възложен на Н. П.У.. Според Удостоверение от 30.11.2018 г. на ЧСИ П.Г. постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 24.03.2016 г. и е вписано в имотния регистър на 25.03.2016 г. по партидата на купувача. Н. П. У. не е правил искане да бъде въведен в имота принудително. Видно от Призовка до Р. С. по изп.дело, получена лично на 03.04.2016 г., ответницата е била уведомена за изготвянето на разпределение на сумата от продажбата на апартамента.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят С. – съжителстващ с ответницата на семейни начала- заявява, че живеят заедно от края на 2014 г. в гр.Ямбол. Тя е имала семейно жилище в гр.С., от което е изнесла с други лица (които свидетелят не конкретизира) мебелите, обзавеждането, дори вратите. Повод за това е било обстоятелството, че се изземва апартаментът. По това време ответницата е живяла съвместно със свидетеля, но той не може да посочи точния момент на освобождаването на апартамента. В копието на личната ѝ карта, издадена на 03.08.2015 г., като постоянен адрес ***. В картата въззивницата е записана с имена Р.И. С..

Свидетелят Н.У. дава показания, че ЧСИ го е уведомил за едномесечния срок да влезе във владение, считано от получаване на постановлението за възлагане на имота на него. В апартамента е живеел Г. И.-брат на ответницата, който го е освободил в края на април-началото на май 2016 г. Дотогава свидетелят, минавайки наблизо, е виждал, че вечер жилището свети. Контактувал е с обитателя му по телефона. При освобождаването на имота са били изнесени мебелите и вратите, и в него не е имало осветление. От ЧСИ купувачът е знаел, че ответницата не се намира в града. След влизането си в имота не е сменил партидата на електромера на свое име, а това е направило лицето, на което е продал апартамента през лятото.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2614/2018 г. на ЯРС. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

В случая вземането на ищеца се основава на сключени между страните общоизвестни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, заверено копие от които е представено по делото, приети с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР и публикувани съгласно представеното копие на в. „Дневник”. Съгласно чл.1 т.4 от ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва енергията за домакинството си. Ответницата е била собственик на имота, видно от справката на службата по вписвания, и като такъв е имала качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди. Имала е с оглед на това и качеството на страна по договор при общи условия. При тези обстоятелства е без значение, дали страната по договора е ползвала лично имота си или го е предоставила за ползване на трето лице. Няма правно значение и фактът, в каква връзка се намира това лице със собственика. Въззивницата не се е възползвала от правото си да заяви пред кредитора ползване от друго лице (чл.6.2 от ОУ), както се сочи в жалбата, а и в отговора на същата. Ако го беше направила, по силата на разпоредбата на ОУ щеше да отговаря солидарно с лицето- т.е. отговорността на собственика е налице и в тази хипотеза и почива на лично основание- че е титуляр на вещното право. След влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, въззивницата не е заявила промяната в собствеността пред кредитора, въпреки че последното обстоятелство й е било известно, като самата тя представя по делото копието на постановлението на ЧСИ. Съгласно чл. 11 т.3 от ОУ е била длъжна да уведоми писмено дружеството в 30-дневен срок от промяната в собствеността. Същевременно са събрани гласни доказателства, че до края на процесния период имотът е ползван от брат й, като и двамата свидетели сочат, че в срока за освобождаване на жилището от него обзавеждането е изнесено от собственика (дори и вратите). Пред ЯРС не са били оспорени показанията на св.У., включително относно роднинската връзка между фактическия ползвател и собственика. Що се отнася до преценката им съобразно чл. 172 от ГПК, за заинтересован следва да се счита св. С., с когото въззивницата живее на семейни начала и който е запознат с предмета на делото. Неговите показания не опровергават, а по-скоро подкрепят дадените от св.Узунов (за начина на освобождаване на имота, а относно момента на освобождаването св. Станчев не посочва различен такъв от заявения от другия свидетел). Не може да се приеме, че св. У. е бил заинтересован от изхода на делото, доколкото за периода до влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, не би могъл да придобие качеството на потребител на ел. енергия. Поради това доводите на въззивника са неоснователни и не се споделят от настоящия съд.

Пред районния съд не е било спорно, че ищецът е доставил претендираната ел.енергия в имота. Признанието в отговора има значение за отделяне на спорното от безспорното от съда, който в доклада по делото е посочил факта като неоспорен. По реда на чл. 143 ал.3 от ГПК ответницата е била длъжна да изложи всичките си възражения пред първата инстанция, но към онзи момент не е оттеглила признанието си.

Оспорването на писмените доказателства на ищеца едва пред въззивната инстанция е несвоевременно и възраженията на въззиваемия в този смисъл са основателни. Освен това представените фактури установяват намаление на потреблението през пролетните месеци, което сочи, че не е начислено по-голямо количество енергия от потребеното. Фактурата за последния месец от процесния период съответства на неоспорените своевременно показания на св.У., че имотът е бил освободен от ползвателя в края на този период, когато вече не е имало електричество в него (фактурата за април месец е на много ниска стойност). Т.е. налице са доказателства по делото, които съответстват помежду си и оспорването им е необосновано.

Падежите на вземанията са настъпили, т.е. последните са изискуеми. Налице и забава на длъжника за заплащането им, поради което е възникнало и вземане за обезщетение.

С оглед на изложеното решението на ЯРС следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено.

Ето защо ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233/02.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 3438/2018 г. по описа на РС- Ямбол.

ОСЪЖДА Р.И. *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените по делото разноски в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.