Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.07.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 02.07.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар:Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 145/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от А.А.А., чрез адв.С. К. ***, срещу решение №224/27.03.2019г. на ЯРС по гр.д.№3792/2018г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС отхвърля предявения от А.А.А., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора *** – адв.С.К. ***, иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, против И. С.З., за връщане на сумата от 1450 лв. на отпаднало основание като неоснователен. С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и се излагат съображения.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от адв.Ж.К. *** - особен представител на ответника И.С.З.. С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения. Оспорва искането за допускане до разпит на свидетел като неоснователно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В о.с.з. въззивникът се представлява от упълномощения адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

За въззиваемия се явява адв.К. - особен представител, която оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на ЯРС като правилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск да бъде осъден ответника И.С.З. да заплати на ищеца - сега въззивник, сумата от 1450 лева - платена от ищеца на отпаднало основание по договор за саниране на апартамент (договор за изработка), който договор е развален от ищеца-възложител поради неизпълнение от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, както и направените по делото разноски.

Писмен отговор от назначеният от съда особен представител на ответника - адв.Ж.К. ***, с който оспорва исковата претенция по основание и размер, е депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от ищеца-въззивник е представено заверено копие от разписка, подписана от И.З., в която е записано, че същият е получил сумата от 1450 лв. от А.А.А. и ще възстанови получената сума.

Пред въззивния съд е разпитан свид. Г.А., който сочи, че е приятел с ищеца А.А., че преди две-три години бил с ищеца А.А., когато той се качил в апартамента на И.З. за да му занесе парите, предназначени за санирането на апартамента на А.. Свидетелят сочи, че И. е трябвало да извърши санирането на апартамента. Сумата за това била около 1400-1500лв.. Свидетелят не присъствал на самото предаване на парите. Сочи, че ищецът А. му се оплакал, че И. нито е санирал апартамента, нито му е върнал парите. Свидетелят преди година видял лично апартамента на ищеца и той не бил саниран.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Предпоставките за уважаване на иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД са извършено от ищеца плащане по определено правоотношение и отпадане на това правоотношение с обратна сила. По делото от свидетелските показания на разпитания свид.А. се установява, че между страните е бил сключен договор за саниране на апартамента на въззивника-ищец (който договор по същество е договор за изработка) като изпълнителят поел задължението на извърши санирането срещу възнаграждение, което получил преди изпълнението. По делото се установява от показанията на разпитания свидетел, че изпълнителят не е изпълнил задължението си да санира апартамента. При съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд намира, че уговореното възнаграждение за изпълнителя по договора е 1450лв., които са платени от възложителя на изпълнителя преди изпълнителят да е извършил санирането на апартамента. Видно от представената по делото разписка, ответникът-въззиваем е признал, че е получил от възложителя сумата от 1450лв. и поема задължение да му я възстанови, с което се доказва и обстоятелството, че до него е достигнало изявлението на възложителя за разваляне на договора поради неизпълнение. С развалянето на договора отпада основанието за получаване на сумата 1450лв. от ответника-въззиваем и той е длъжен да я върне на ищеца-въззивник. В разписката ответникът-въззиваем е поел задължението да върне сумата 1450лв., която е получил на отпаднало основание. ЯОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск за 1450лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер 984.50лв., от които платено от въззивника адвокатско възнаграждение от по 200лв. за всяка инстанция, д.т. - 58лв. за завеждане на иска и 29 лв. за въззивно обжалване, разноски за особен представител на ответника за двете инстанции общо 497.50лв.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение №224/27.03.2019г. на ЯРС по гр.д.№3792/2018г. по описа на ЯРС, вместо което постановява:

Осъжда И.С.З. с ЕГН ********** ***, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, да заплати на А.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата 1450лв., получена на отпаднало основание поради разваляне на договорa за саниране на апартамент на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска - 20.09.2018г., до окончателното изплащане.

Осъжда И.С.З. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на А.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата 984.50лв. направени разноски по делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.