Р Е Ш Е Н И
Е
№ 22.07.2019 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 16.07.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 129/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С въззивната жалба от Х.И.Х., чрез адв.А.К. ***., се
обжалва решение №160/05.03.2019г. по гр.д.№5121/2018г. по описа на ЯРС, с което
ЯРС ЗАДЪЛЖАВА Х.И.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.Х. ***,
к-с”В.”№ ***, ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА на Х.И.Х. ***, ЕГН **********, на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, да приближава Д.Х. ***, к-с”В.”№ ***, всяко нейно
местопребиваване, жилището ù, местоработата ù и местата за
социални контакти и отдих за срок от шест месеца; издава заповед за защита; налага
на Х.И.Х. глоба в размер на 200 лв.
Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно и излага съображения, че ЯРС е приложил
едностранчив и избирателен подход, довел до незаконосъобразни изводи.
Възразява, че по делото не бил доказан акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, че неоснователно ЯРС е кредитирал показанията на свид.Петров, а
не тези на свидетелите на ответника. Възразява, че по делото не са събрани
доказателства в подкрепа на твърденията на молителката, че определените от съда
мерки били незаконосъобразни и неоснователно наложени. Моли ЯОС да отмени
изцяло решението на ЯРС и обезсили издадената заповед за защита. Претендира
направените по делото разноски.
В указания от първоинстанционния съд двуседмичен срок,
който следва да се вземе предвид от въззивния съд, въпреки че в чл.17, ал.4 от
ЗЗДН е определен тридневен срок от получаването на жалбата за възражения, е подаден
такъв от Д.Х.С. ***, чрез адв.Д.П. ***, в който се изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Моли
въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и остави в сила обжалваното решение
като правилно. Претендира направените разноски във въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът, ред.призован се явява лично и с
упълномощената адв.А.К., която поддържа жалбата и моли съдът да я уважи.
Претендира разноските, направени в двете инстанции.
Въззиваемата, редовно призована, се явява в с.з. лично
и с адв.Д.П., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и иска решението на
ЯРС да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция.
Производството е образувано по молба от Д.Х. *** за
защита от домашно насилие спрямо нея, осъществено от съпруга ù Х.И.Х. ***,
с кого се развежда (гр.д.828/2018г. по описа на ЯРС). Молителката твърди, че
страните са във фактическа раздяла от януари
Ответникът е оспорил молбата за защита по ЗЗДН като
неоснователна като признава, че с молителката са съпрузи в процес на развод. Моли
за отхвърляне на молбата, тъй като на 28.12.2018 г. при възникналия скандал
между тях не бил извършил домашно насилие, а молителката го е обиждала и
блъскала.
След преценка на оплакванията по жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото няма спор, че страните са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с решение № 29 от 11.01.2019 г. на ЯРС по гр.д.№
828/2018 г. по описа на ЯРС.
По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, в която се съдържа изявление, че ù
е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК за невярно деклариране, и
са изложени твърдените от молителката факти.
По делото е приложена преписка вх.№ 247/2019 г. на ЯРП,
от която е видно, че на въззивника Х. са съставени два предупредителни
протокола, единият от които да не отправя обиди, заплахи и закани спрямо Д.Х..
Пред ЯРС са разпитани свид.Т. П. П., Д. С. Б. - свидетели на
молителката, Т. А. А., Ж. А.Д., Д. Д. Д., И.М. П., С. Д. Д. - свидетели на
ответника.
В показанията си свид. П. - колега и приятел на молителката, сочи, че на
28.12.2018 г. пред механа „Боляри” съпругът ù (въззивникът) заедно с двама мъже се приближил до автомобила
му и започнал да държи сметка за отношенията между свидетеля и нея. Издърпал я
от автомобила, блъскал я е с ръце по тялото и я е обиждал, наричайки я „курва”
(и др. подобни изрази). По сигнал на молителката пристигнали полицаи и
прекъснали конфликта. Свидетелят след това я е закарал до жилищния ù
блок, мъжът ù също тръгнал и спрял до блока ù като ги пресрещнал,
спирайки автомобила си пред техния като препятствал преминаването им. Д. била
много притеснена и много уплашена и се обадила отново на полицията. Свидетелят
дал назад и обиколил от другата страна, за да спре, а Х. заобиколил блока и
спрял пред другия блок и гледал. Полицаите дошли почти веднага, след 2-3 минути
и отишли да разговарят с ответника. Молителката е била много уплашена. Свидетелят
сочи, че му е споделяла няколко пъти, че се страхува от съпруга си. Свидетелят
сочи, че видял дърпането от колата като Х. отворил вратата и изкарал
молителката от колата с дърпане. Х. я блъскал с ръце по тялото и я бутал,
когато тя била извън колата.
Свид.Б. сочи, че на
28.12.2018г. присъствал на конфликта, тъй като е приятел на сестрата на свид.П. и са пътували четиримата заедно в колата. След като
слезли от автомобила заедно с приятелката му, свидетелят видял ответникът
засилил се върху колата, отворил вратата и започнал да обижда и заплашва
молителката, дърпал я за якето и леко я бутал с ръце, наричал я „курва” и
„проститутка”. Д. била много уплашена и свидетелят се намесил, бутайки
ответника, призовавайки го да чака и питайки го кой е и какво става.
Свид. А. - приятел на
ответника, сочи че познава страните и е бил на събитието на 28.12.2018г. към
20:30ч. Отивали в механа "Боляри" с отв.Х. и другия свидетел Ж.Преди
да влязат спирала една кола и свидетелят видял да слиза човек, и че молителката
стои отпред в колата. Тогава ответникът я попитал какво прави по това време там
и защо не си е вкъщи при детето, а тя му отговорила да не ù държи
сметка. Свидетелят посочва, че молителката сама излязла от колата и обиждала
ответника. Х. не бил посягал към молителката и не бил използвал обидни думи.
Свидетелят сочи, че полицаите дошли, попълвали протокол и си тръгнали. Тръгнали
и те и се засекли случайно по пътя с колите и се оттеглили, а те карали след
тях. Ответникът искал да види свой приятел, с когото споделя, но той не му
отговарял и като стигнали до адреса му в к-с "В." отговорил, че го няма. Този приятел остава
анонимен.
Свид.Д. - приятел на
ответника, посочва, че на 28.12.2018г. около 20:30ч. присъствал на случката
между страните пред механа „Боляри”. Тримата с Х. и Ж. отишли в механата към 20:30ч. и до тях спряла една
кола, в която Х. познал съпругата си и я питал през отворения прозорец на шофьора
на автомобила какво прави там, защо детето стои само. Не я обиждал, тя сама
слязла от автомобила и започнала да обижда съпруга си, да го блъска. Мъжът в
автомобила също го заплашвал и е възразил срещу това да държи сметка на
молителката. След пристигането си полицаите ги разделили, събрали личните им
карти и писали. Х. предложил да влизат в заведението, но се отказали и той
предложил да отидат при един негов приятел (анонимен) и по пътя се засекли в
една уличка в к-с "Възраждане" с жена му и отишли настрани. Полицаите
отново дошли първо при молителката, после при тях и стояли около един час при
тях. Ответникът се е отдръпнал от тях, за да не кажат, че ги преследва. Свидетелят
сочи, че заедно с другия свидетел Т. А. се отдръпнали и са стояли на 4-5 м. от колата.
Свидетелите Д., П. и Д. са служителите
на МВР, които са пристигнали на мястото на конфликта пред заведение
"Боляри" и са видели ответника-въззивник, молителката-въззиваема и
още двама души да разговарят на висок тон (свид.Д.). Разделили ги на две страни, изслушали ги и
съставили протокол спрямо Х. за обиди и заплахи спрямо молителката. След час
получили сигнал, че Х. ***. Молителката била притеснена от поведението на
бившия си съпруг. Ответникът е имал възражения срещу приятелството на съпругата
му с друг мъж (свид.П.). Свид.Д., която е разговаряла с молителката утановява, че
молителката е била е притеснена. При втория сигнал служителите на МВР
пристигнали в кв.”В.”, до блока на подалата го
страна, който според свид. П., чийто
родители живеят наблизо, е № *. Х. се намирал
пред съседния блок. Отново го предупредили да не притеснява съпругата си. Тя се
е прибрала във входа, а служителите на МВР останали половин час, за да
предотвратят последващ инцидент.
При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по
чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването.
Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението за валидно и допустимо.
Производството е по реда на Закона за защита от
домашното насилие и е образувано по подадена молба от Д.Х. *** за защита от
домашно насилие спрямо нея, осъществено от съпруга ù Х.И.Х. ***. Молбата
е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по
чл.3, т.1 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй
като съгласно чл.3, т.1, от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг.
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
По същество молбата за защита е основателна.
Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в
семейна връзка. В случая е установено емоционално, физическо и психическо
насилие, упражнено от въззивника спрямо бившата му съпруга. Видно от декларация
на молителката за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са
описани подробно и последователно извършените актове на домашно насилие: Х.
упражнявал над нея постоянен тормоз, въпреки че тя се опитва да не контактува с
него и отишла заедно с по-малката си дъщеря да живее при майка си. Подложена
била на многократни телефонни заплахи за саморазправа и обиди. На 28.01.2018г.
около 20.30 часа ответникът с двама свои приятели я пресрещнал пред механа
„Боляри”, измъкнал я от автомобила на неин колега, в който се е намирала.
Започнал е да я блъска и бута, псува и обижда, да ù държи сметка защо е
излязла. Заплашил я, че няма да я остави намира. Въпреки че молителката е повикала
по 112 полиция, и че на Х. е бил съставен протокол за предупреждение, след като
тръгнала да се прибира, я причакал пред жилищния блок 29 в ж.к."В.", в който живее, поради което отново е потърсила
помощ от органите на реда. От този момент молителката живеела в постоянен
страх, не смеела да излиза, страхувала се за живота и здравето си.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗДНН. В случая упражняването на насилие се
установява по делото освен от представената от молителката декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, и от събраните гласни доказателства от свидетелските показания на
свидетелите Т.П., Д.Б., които са били най-близо до страните и чиито
показания съдът цени като непосредствени, последователни и подкрепени от писмено
доказателство - протокол по чл.65 ЗМВР за предупреждение на Х. да не отправя
обиди, заплахи и закани спрямо Д.Х..
Неоснователно е възражението на въззивника, че
първоинстанционният съд неоснователно се е позовал на свидетелските показания
на свидетелите на молителката, а не на показанията на свидетелите на
въззивника, предвид обстоятелството, че свид.Ж. Д. установява, че
заедно с другия свидетел на ответника - Т. А., се отдръпнали
и са стояли на 4-5 м. от колата, а свидетелите на молителката са били в колата
и до колата.
По тези съображения ЯОС намира молбата от молителката
за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд смята, че са налице условията
за налагане на мерките за защита срещу домашното насилие, предвидени в чл.5,
ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС. Определеният размер на
глобата - 200лв., е минималният по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Предвид изложеното, ЯОС
следва да остави в сила обжалваното решение.
По делото е събрана от първоинстанционния съд
д.т.12.50лв. по сметка на ЯОС, която се дължи от въззивника.
При този изход на делото, на въззивника не следва да
се присъждат разноски. Разноски за тази инстанция се претендират от
въззиваемата, представен е договор за правна защита и съдействие от
11.04.2019г., от който се установява, че за защита пред въззивния съд
въззиваемата е платила в брой 400лв. адвокатско възнаграждение, поради което
същите следва да ù бъдат присъдени.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №160/05.03.2019г. на ЯРС,
постановено по гр.д.№5121/2018г. по описа на ЯРС.
Осъжда въззивника Х.И.Х. ***, ЕГН **********, да
заплати на Д.Х. ***, к-с”В.”№ ***, ЕГН ********** сумата 400лв. направени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.