Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.07.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.06.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар:П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 108/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от С.Ж.Д., чрез адв.С.К. ***, срещу решение №79/04.02.2019г. на ЯРС по гр.д.№3464/2018г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Ж.Д. с ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М. Д., следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2128/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 370,06 лева – главница, сумата от 79,20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017 г., сумата от 528,00 лв.-застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016 г. до 10.03.2017 г., сумата от 175,00 лв.-дължима такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 60,35 лв.- лихва за забава по договор за заем за периода от 11.07.2016 г. до 30.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението в съда, сумата от 43,36 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.07.2016 г. до 30.05.2018 г.- датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение осъжда С.Ж.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените по ч.гр.д. № 2128/2018 г. на ЯРС разноски в размер на 75лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 655лв..

Решението се обжалва от въззивницата като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, немотивирано, постановено в нарушение на процесуалния закон и се излагат подробни съображения. Счита, че Договор за допълнителни услуги към заем Credi Home № 1162-00006886 от 14.03.2016 г. е нищожен и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като клаузите в него не са били уговорени индивидуално, а предварително, и ответницата по никакъв начин не е могла да влияе върху съдържанието им. Позовава се на чл.21 от ЗПК. Възразява, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възразява, че ЯРС не е обсъдил наведените доводи за неравноправност и нищожност на договора за допълнителни услуги. По изложените в жалбата съображения моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли иска срещу ответницата като признае за нищожен Договор за допълнителни услуги към заем Credi Home № 1162-00006886 от 14.03.2016г. Направено е искане за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, за представляване на материално затруднено лице по чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, чрез юриск.Й.Й.. С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за юриск. възнаграждение в размер на 150лв.

В о.с.з. въззивницата не се явява, представлява се от упълномощената адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител в о.с.з.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.422 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, в качеството на универсален правоприемник на „АСВ“ООД, против С.Ж.Д., с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2128/2018г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 370.06 лева – главница, сумата от 79.20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., сумата от 528.00 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., сумата от 175.00 лв. - дължима такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 60.35 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда, сумата от 43.36 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2018г. до окончателното изплащане.

По заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на въззиваемия-ищец е образувано ч.гр.д. №2128/2018г. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №1278/01.06.2018г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от 370.06 лв.- главница, 79.20 лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г.-10.03.2017г., 528 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г.-10.03.2017г., 60,35 лв. - лихва за забава по договора за заем от 11.07.2016г. до 30.05.2018 г., 43,36 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г., законна лихва от датата на заявлението - 30.05.2018г., както и 75 лв. разноски по делото. Длъжникът С.Ж.Д. е депозирала лично възражение в срока по чл.414 от ГПК.

Видно от Договор за заем CrediHome №1162-00006886, между „Микро кредит“АД с ЕИК 202073629 (заемодател) и С.Ж.Д. (заемател) на 14.03.2016г. е сключен Договор за заем CrediHome №1162-00006886 с общи условия, по който на въззивницата-заемател е предоставен заем в размер на 1000 лв. със задължението на заемателя да върне кредита на 12 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 97.93 лв., с ден на изплащане – десето число на месеца, уговорена е датата на първото плащане - 10.04.2016г., договорна лихва 30.91%, ГПР - 49.96%. Няма спор, че заемателката е подписала искане за заем, договора за заем CrediHome №1162-00006886, общите условия, и е получила от кредитора „Микро кредит“АД сумата от 1000 лв. като с част от тази сума в размер на 254.22 лв. е бил рефинансиран заем 1161-10120428, и реално получила сумата от 695.78 лв. като се задължила да върне на заемодателя сумата в общ размер на 1175.16лв.. В чл.23 от Общите условия е уговорено, че всички съобщения и изявления на заемодателя отправени към заемополучателя, се считат за получени и узнати от заемополучателя, ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в съдържащото се на лицевата страна на този документ Искане за заем CrediHome.

Представен е Договор СгеdiHome за допълнителни услуги към заем № 1162-00006886 от 14.03.2016г. между страните, по силата на който „Микро кредит“АД се задължава да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги - пакет „Комфорт“, както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро кредит“АД застраховка „Защита“. Съгласно клаузите на този договор, клиентът дължи заплащане на цената на пакет „Комфорт“ в срок от 12 месеца, при първа погасителна вноска в размер на 8.80лв.(платима на десето число от месеца), или обща сума за пакета в размер на 105.60лв., както и връщане на платената от страна на „Микро кредит“АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, при първа погасителна вноска в размер на 66.00лв.(платима на десето число на месеца), или обща сума на застрахователната премия в размер на 792.20лв.

С Договор от 16.01.2015г. за продажба и прехвърляне на вземания заемодателят „Микро кредит“АД е цедирал на „Агенция за събиране на вземания“ООД с ЕИК 201318404(правоприемник „Агенция за събиране на вземания”АД) станалите ликвидни и изискуеми негови вземания. С анекси № 1 от 11.12.2015г., № 2 от 08.04.2016г. и № 3 от 16.12.2016г. между цедента и цесионера към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. с които страните се споразумели и по взаимно съгласие са удължили срока на действие на договора за цесия. Видно от Приложение № 1 на лист 27 по делото към договора за цесия сред прехвърлените вземания е и това от С.Ж.Д., произтичащо от договор номер 1162-00006886. Цедентът „Микро кредит”АД упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по договорите за потребителски кредити, вземанията, на които са прехвърлени с договора за цесия, за извършената продажба на вземания. Длъжникът С.Ж.Д. е уведомена за цедирането с писмо от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в качеството на пълномощник на цедента „Микро кредит”АД, лично получено от нея на 25.10.2016г., видно от известието за доставяне. Съдът приема, че длъжницата е уведомена за цедирането на цялото вземане, което има от нея „Микро кредит”АД.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с подписването на договора за заем „Микро Кредит”АД е предоставило на С.Ж.Д., заем в размер от 1000 лв., с който следвало да бъде рефинансиран друг заем с остатък 254.22 лв.. Също така се дължала еднократна такса от 50 лв., която след приспадане от представения заем, сумата от 695.78 лв. била усвоена от Д.. Вещото лице установило, че в счетоводството на „Микро Кредит”АД е заведено по договора за заем, че длъжницата погасила общо сумата 805.10лв. (629.94лв. – главница и 175.16 лв. – договорна лихва), а по допълнителните услуги по договор-пакет „Комфорт“ сумата от 26.40 лв. и застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 264.00 лв.. Общата платена от заемателката на кредитора сума е 1095.50лв.. Вещото лице е изчислило лихвата за забава от датата на изпадането на заемателката в забава до датата на плащането или датата на подаване на заявлението в съда - 30.05.2018г., като лихвата за забава по договора за заем била общо 84.80 лв., а от 11.07.2016г. в размер на 83.29 лв.. Лихвата за забава по договора за допълнителни услуги била общо 95.95 лв., а от 11.07.2016г. в размер на 94.44 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (30.05.2018г.) в.л. изчислява остатъка от задължението по договор за паричен заем и договор за допълнителни услуги в размер на 1154.99 лв., която сума включва: главница по договора за заем СгеdiHome№ 1162-00006886 от 14.03.2016г. в размер на 370.06 лв.; 79.20лв. за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г.-пакет „Комфорт“; застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.08.2016г. до 10.03.2017г. в размер на 528.00 лв.; лихва за забава по договор за заем за периода 11.07.2016г. -30.05.2018г. в размер на 83.29 лв. и лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 11.07.2016г. -30.05.2018г. в размер на 94.44 лв..

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото е установено, че съгласно сключен Договор за заем CrediHome №1162-00006886 от 14.03.2016г. с общи условия, на въззивницата-заемател е предоставен от "Микро кредит"АД заем в размер на 1000 лв. със задължението да върне кредита на 12 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 97.93 лв., с ден на изплащане – десето число на месеца, уговорена е датата на първото плащане - 10.04.2016г., договорна лихва 30.91%, ГПР - 49.96%. Между страните е подписан и договор за допълнителни услуги на 14.03.2016г. По делото е установено, че заемателката е върнала 1095.50лв.

По отношение Договор СгеdiHome за допълнителни услуги към заем № 1162-00006886 от 14.03.2016г., ЯОС намира следното:

Безспорно е, че договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1162-00006886 от 14.03.2016г. е сключен между кредитора и заемателя въз основа на надлежно отправено искане от потребителя-заемател, по силата на който въззивницата се е задължила да заплати цената на пакета допълнителни услуги – Пакет "Комфорт", включващ описаните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка, ***иса на заемодателя; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, СМС известяване за направено плащане, срещу разсрочено плащане на пакета за срок от 12 месеца от по 8.80 лв. всяка вноска, с ден на изплащане – 10-то число.

Въззивният съд намира, че разпоредбата от сключения договор, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги Пакет "Комфорт", е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Освен това няма доказателства въззивницата-потребител да се е възползвала от която и да е от допълнителните услуги Пакет "Комфорт", за да дължи заплащането им.

Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ЯОС намира следното: в чл.4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ" АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е видно, че въззивницата-ответница е избрала да сключи застраховка защита пакет "ПРЕМИУМ ЖИВОТ" с ЗК "УНИКА"АД с посредничеството на "МИКРО КРЕДИТ"АД при уговорена премия от 792 лв., разсрочена на 12 месечни вноски от по 66 лв. всяка с ден на изплащане – 10-то число на месеца. Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "МИКРО КРЕДИТ"АД е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора. Съдът намира, че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не може да се направи и извод за валидност на полицата.

Освен това, клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Съгласно чл.4.8. от договора за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения.

Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата, а освен това възнграждението за услугата по пакет "Комфорт" следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено.

ЯОС намира, че това съставлява заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.

Затова претенциите по реда на чл.422 от ГПК за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 79,20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., сумата от 528,00 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По делото няма доказателства за направени от ищеца разходи от 175 лв. за събиране на просрочени задължения, поради което не се установява дължимостта на тази сума от въззивницата.

Неоснователна е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за сумата от 60.35 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г.(датата на подаване на заявлението в съда), за сумата от 43.36лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г. (датата на подаване на заявлението в съда).

При това положение и с оглед безспорния факт по делото, че ответникът е заплатил по договора за потребителски кредит сумата от 1095.50лв. и предвид недължимостта на възнаграждението по допълнителния пакет, поради нищожността и неравноправността на тези клаузи, въззивният съд намира, че е останала неплатена главница в размер 79.66лв., за която сума предявеният иск е основателен.

С оглед изхода на делото, предвид че адв.К. е приела извършването на процесуално представителство по делото пред първоинстанционния и пред въззивния съд като оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответницата-въззивница по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, като за нея е налице предпоставката по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - материално затруднено лице, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.С.И.К. от ЯАК следва да се присъдят 634лв. адвокатско възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 от ЗА в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се осъди другата страна да го заплати.

На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски с оглед уважената част от иска в размер на 55.56 лв. за двете инстанции.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение №79/04.02.2019г. на ЯРС по гр.д.№3464/2018г. по описа на ЯРС в частта, с която ЯРС приема за установено по отношение на С.Ж.Д. с ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя Мартин Деспов, следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2128/2018г. по описа на ЯРС, а именно: за разликата над 79.66лв. до 370.06 лева - главница, за сумата от 79.20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., за сумата от 528.00 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., за сумата от 175.00 лв. - дължима такса разходи за събиране на просрочени задължения, за сумата от 60.35 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г.-датата на подаване на заявлението в съда, за сумата от 43.36 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г.- датата на подаване на заявлението в съда, както и в частта за разноските, вместо което постановява:

Отхвърля иска от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М. Д., по чл.422 от ГПК, против С.Ж.Д. с ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2128/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: за сумата от 290.40лв., представляваща разликата над 79.66лв. до претендираната главница 370.06 лева, за сумата от 79.20 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., сумата от 528.00 лв.-застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.07.2016г. до 10.03.2017г., сумата от 175.00 лв. - дължима такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 60.35 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г.-датата на подаване на заявлението в съда, сумата от 43.36 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 11.07.2016г. до 30.05.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда.

Потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която ЯРС е приел за установено, че С.Ж.Д. с ЕГН **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М. Д., по издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2128/2018г. по описа на ЯРС, сумата 79.66лв. - главница по сключен Договор за заем CrediHome №1162-00006886 от 14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2018г., до окончателното изплащане.

Осъжда С.Ж.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М. Д., сумата 55.56 лв. - разноски по делото в заповедното производство и за двете инстанции.

Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от управителя М. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.С.И.К. от ЯАК, сумата 634лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.