Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.07.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.06.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар:П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 92/2019г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от "КРЕДИТ ИНС"ООД, представлявано от управителя М. Г. А., чрез адв.Р.Д., срещу решение №795/13.12.2018г. на ЯРС по гр.д.№1632/2018г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инс“ООД, ЕИК 175226410, против Е.Т.С., ЕГН **********, искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по гр.дело № 77/2018 год. на ЯРС, а именно: сумата от 1500 лева – главница; сумата от 225 лв.- договорна лихва за периода от 19.06.2017- 04.01.2018 г.; сумата от 1099,95 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода 19.06.2017 – 04.01.2018 г., законна лихва за забава в размер на 38,71 лв. за периода 20.07.2017 – 04.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.01.2018г., до окончателното й изплащане. 

Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на ЯРС, че не са представени доказателства от ищцовото дружество, че в качеството му на доставчик е предоставило на ответника съответната информация по глава III от ЗПФУР, както и доказателства, че именно ответникът е автор на заявката по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ и излага съображения. Оспорва приетото от ЯРС, че не е доказано постигнато съгласие между страните за сключването на процесния договор за кредит. Възразява, че ЯРС не е преценил доказателствата за усвояването на сумата по процесния договор за кредит от ответника. По изложените в жалбата възражения моли ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира направените във въззивното производство разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Кредит Инс“ООД, ЕИК 175226410, е образувано ч.гр.д. №77/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Е.Т.С. да заплати на заявителя сумите: 1500лв. – главница; договорна лихва в размер на 225 лв., такса „гарант“ в размер на 1099.95 лв., лихва за забава в размер на 38.71 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 09.01.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 387.27 лв. Длъжникът е бил уведомен за издадената ЗИ по чл.410 от ГПК по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. ЯРС е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от уведомяването иска за установяване на вземането, и заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

По делото е представена от ищеца-въззивник заверена разпечатка на електронен документ заявка № 68089 от клиент № 62787 - Е.Т.С., за продукт екстра, заявен на 17.06.2017г. в 16:26:06ч. В заявката е посочено, че заявителят иска кредит в размер 1500 лв., посочена е сума за връщане - 3049.95 лв., посочено е, че иска гаранция, че договорът е видян на 19.06.2017г. в 09:19:12ч..

По делото е представен договор за потребителски кредит "екстра" от 19.06.2017г., между "Кредит инс"ООД като кредитодател и ответника като кредитополучател. В договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е получил стандартен европейски формуляр, както и ОУ по договора за кредит и се съгласява с тях. Уговорен е размерът на кредита – 1500 лв., срок за погасяване - 10 месеца, т.е. до 17.04.2018г., годишния лихвен процент - 36% и ГПР - 49.7%. В приложение 1 към договора е погасителния план към договора с падежите за плащане, както и дължимата вноска, включваща главница, лихва и такса "гарант". Представени са общи условия (ОУ) на „Кредит инс“ООД.

По делото е представен сключен между „Кредит инс“ООД и „Бинкел Корп“ООД договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г., с който дружеството – гарант „Бинкел Корп“ООД се е съгласило да гарантира вземания на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е избрана от съответния кредитополучател.

Видно от разписка за извършено плащане от 19.06.2017г. и удостоверение изх.№34911/15.11.2018г., изд. от "Изипей"АД, на 19.06.2017г. Е.Т. с ЕГН ********** е получил на каса на "Изипей"АД в гр.Сливен сумата 1500лв.

По делото е назначена ССЕ и прието заключение на вещото лице, което след извършена справка при „Изипей“АД е установило, че на 19.06.2017г. лицето Е.Т.С. е получило на каса сумата от 1500 лв., наредена от същата дата от „Кредит инс“ООД. Ищецът бил регистриран да извършва дейност като финансова институция, като при справка в счетоводството му се установило, че задълженията по процесния кредит са осчетоводени. Не се установили данни за извършени плащания по кредита. В.л. дава заключение, че в счетоводството на ищеца са отразени задължения на ответника в общ размер 4314.11лв., от които по процесния договор общо 2863.66лв. и разноски 1450.45лв..

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е частично основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК.

Въззивникът-ищец основава твърдението си за постигнато между страните съгласие за сключване на договор за потребителски кредит на подадена от длъжника Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото дружество www. creditins. bg, чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от финансовата институция, в резултат на която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 1500 лева, същият бил отпуснат и получен от ответника на каса на партньорски офис на "Изипей" АД срещу лична карта.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг.  чл.6 вр. пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.2, ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

В чл.4. 1 от представените Общи условия, приложими към договора и достъпни на сайта на дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на "Кредит Инс" информация кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид услуга. Съгласно чл.2.2. от ОУ преддоговорната информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със заявка № 68089, подадена на 17.06.2017г. в 16:24 ч., потвърдена в 16:26 ч., ответникът-въззиваем Е.Т. е кандидатствал за отпускане на заем в размер на 1500 лв., продукт "Екстра", сума за връщане 3049.95 лв., избран метод за плащане: "Изипей" и с поискана банкова гаранция. Отпускането на кредита е одобрено на 19.06.2017г. в 09:17 ч.. В заявката е попълнена информация, която логически е свързана единствено с ответника – неговите три имена, ЕГН, номер на лична карта и мобилен телефон, месторабота, доходи, както и настоящ адрес, който съвпада с адреса му на призоваване и с постоянния му адрес. В подадената заявка е налице препратка към стандартен европейски формуляр и към договора, за който е отбелязано, че е видян от потребителя на 19.06.2017г. в 09:19:12 ч., и договорът е със статус "подписан". С представения договор за потребителски кредит "Екстра" № 68089 от 19.06.2017г. и Приложение 1 към него въззивникът като кредитодател се задължава да предостави заем в размер на 1500 лв., който заемателят се задължава да върне, заедно с лихва и такса "Гарант" на равни месечни вноски в срок от 12 месеца, с краен падеж 19.04.2018г. Уговорен е годишен процент на разходите 49.70 % и лихвен процент 36 %.

С Решение № 70 от 19.02.2014 г. постановено по реда на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., 4-то гр.отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая такова искане не е направено от ответната страна и съдът трябва да приеме за доказано, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит "екстра" №68089/19.06.2017г.. По делото е доказано изпълнението на основаното задължение на въззивника реално да предостави заемната парична сума. Няма твърдения и доказателства ответникът да е върнал предоставената му в заем сума, или част от нея.

Въззивникът претендира и заплащане на сумата, представляваща такса "Гарант", съгласно чл. 4 от Договора и Приложение № 1 към същия. Съгласно чл.8.1 от Общите условия, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след одобрение на кредита последният следва да представи оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума, което е задължително условие за отпускане на кредита. Ако такава гаранция не бъде представена, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса "гарант", разсрочена към месечните му вноски, като не се посочва кое е дружеството гарант.

Въззивният съд при тълкуване на чл.4 от Договора във връзка с чл.8 от ОУ, намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса "Гарант" в размер на 1099.95ллв., заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции. В случая таксата "Гарант", посочена като глобална сума 1099.95 лв., се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на на търговеца за сметка на потребителя. Тази такса в размер над 73% от размера на главницата, заобикаля и изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по потребителски кредити.

С оглед изложеното, предвид нищожността на чл.4 от процесния договор за заем, липсва основание за заплащане на такса "Гарант", поради което следва да се преизчисли размера на задължението като се изключат задълженията на кредитополучателя, начислени въз основа на тази клауза. Предвид изложеното, ЯОС намира за основателен и доказан иска за съществуване на вземане на въззивника-ищец за 1500лв. главница по договора за потребителски кредит от 19.06.2017г. и за 225лв. - договорна лихва, а в останалата част искът е неоснователен.

С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се присъдят разноски за заповедното производство и за двете инстанции в размер на 1054.40лв., съобразно уважената част от иска.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение №795/13.12.2018г. на ЯРС по гр.д.№1632/2018г. по описа на ЯРС в частта, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инс“ООД, ЕИК 175226410, против Е.Т.С., ЕГН **********, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по гр.дело № 77/2018 год. на ЯРС, а именно: сумата от 1500 лева – главница; сумата от 225 лв.- договорна лихва за периода от 19.06.2017г.- 04.01.2018г., вместо което постановява:

Приема за установено, че Е.Т.С.,***, дължи на „Кредит Инс“ООД, ЕИК 175226410, следните суми, за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по гр.дело № 77/2018г. на ЯРС, а именно: сумата от 1500 лева – главница по договор за потребителски кредит "екстра" №68089/19.06.2017г.; сумата от 225 лв. - договорна лихва за периода от 19.06.2017г.- 04.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 09.01.2018г., до окончателното ù изплащане. 

Потвърждава решението в останалата част.

Осъжда Е.Т.С.,***, да заплати на „Кредит Инс“ООД, ЕИК 175226410, сумата 1054.40 лв. - разноски по делото в заповедното производство и за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.