Р
Е Ш Е Н И Е
№
35 04.05.2017
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 04 април
2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: Иван И.
Николай И.
Секретар
Ив.З.
Прокурор
Г.Г.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№295 по описа на ЯОС за 2016 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №80/05.06.2016 г. постановена
по НОХД №1105/2015 г. ЯРС е признал
подсъдимите П.Г.Д. и С.Н.Ф. за виновни в това, че на ***** г.,
около 09.00 часа в гр.Ямбол, в магазин „В.-*”, находящ се в комплекс „Д.”,
в качеството си на длъжностни лица, при
изпълнение на службата си, действайки в съучастие като съизвършители, чрез
нанасяне на удари с ритници и юмруци в областта на главата на пострадалия Б.М.К. *** са му причинили средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на
VІІ, VІІІ, ІХ и Х леви ребра и
ІV, V, VІІ, VІІІ, ІХ и Х десни ребра, с което са му причинили трайно
затрудняване движението на снагата за около три-четири месеца, при обичайния ход
на развитие на оздравителните процеси,
както и двустранен хемопневмоторакс, контузия на десния бял дроб, контузия в
теменната област на дясната голямо – мозъчна хемисфера, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия К. –
престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2
от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК им е наложил наказания от по
три години лишаване от свобода за всеки един от тях, изтърпяването на които на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил за всеки един от тях за изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Със
същата присъда подс.Д. и Ф. са осъдени
солидарно да заплатят на гражданския ищец
Б.М.К. сумата от 28 000 лева
, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – ***** г. до окончателното и изплащане,
като иска за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 40 000 лв. е отхвърлил като
неоснователен.
Със
същата присъда подс.Д. и Ф. са осъдени
да заплатят и направените по делото
разноски, съответно на гражданския ищец
и частен обвинител общо в размер на 1630
лв., направените по делото разноски общо в размер на 4613 лв., от които 450 лв. или по 225 лв. за
всеки вносими в Републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР Ямбол, 4163 лв.
или по 2081,50 лв. за всеки вносими в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметка на ЯРС, както и 1120 лв. ДТ върху уважения граждански иск,
или по 560 лв. за всеки.
Със
същата присъда подс.Д. и Ф. са осъдени да заплатят на НБПП – София направените
по делото разноски за възнаграждение на резервни защитници в размер на по 300
лв. за всеки.
Недоволни
от така постановената присъда са
останали подсъдимите П.Д. и С.Ф..
Подс.П.Д.
е обжалвал присъдата в наказателната и гражданско осъдителните и части като незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива, постановена при нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалния закон, при непълнота на доказателства, както и при
неправилна преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
явна несправедливост на наложеното наказание, като излага подробни съображения
за това в допълнение към жалбата. Прави се искане за отмяна на постановената
присъда и постановяване на такава от въззивния съд с която да бъде признат за невиновен.
Подс.С.Ф.
е обжалвал присъдата в наказателната и
гражданско осъдителните и части като
незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при
нарушение на материалния и процесуален
закон, при непълнота на доказателствата и
при неправилна преценка на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства и явна несправедливост на
наложеното наказание, излагайки подробни съображения за това в допълнение към
жалбата. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на такава от въззивния съд с която да бъде признат за невиновен.
В
съдебно заседание въззивника П.Д. участва лично и чрез редовно упълномощен
защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си
на основанията изложени в същата и с направените искания за отмяната и и
постановяване на такава от въззивния съд с която да бъде признат за невиновен,
алтернативно за връщане на делото на прокуратурата за разследване. Излагат се съображения, че в първоинстанционното
производство е участвала ненадлежна страна, неконституиран граждански ищец и
частен обвинител, а установяването на ненадлежна страна винаги е нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените и е основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
Възразява се и, че съдът се е произнесъл освен
по непредявен граждански иск и е ангажирал отговорността на подсъдимия по иск,
който е погасен по давност. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл.115 ал.1
б."ж" от ЗЗД и ТР№5/2006 г. на
общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС са посочени основанията
в кои случаи спира да тече погасителната давност. А в мотивите си първоинстанционния съд се е позовал на
предприети от пострадалия в рамките на
тези години на някакви активни действия, без да ги посочи, защото такива
няма. Излагат се съображения и, че сезирането на съда в Страсбург не е от категорията
на основания които могат да спрат да тече погасителната давност.
Излагат
се съображения за незаконосъобразност на
обжалваната присъда, при постановяването и при допуснато нарушение на
чл.348 ал.3 т.3 от НПК, а именно постановяване на присъдата от незаконен
състав, поради нарушаване на принципа на
неизменност на съдебния състав при събирането на доказателства по делото. Защитата
на въззивника излага съображения, че с назначаването на повторна
комплексна съдебно медицинска експертиза от въззивния съд е санирано едно от допуснатите съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, но с разпореждането на
въззивния съд не могат да бъдат санирани
другите процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд в
разпоредително заседание, което е извършено по реда на чл.248 от НПК, поради
което това нарушение е от съществените, тъй като правомощията на първоинстанционния съд в тези подготвителни
действия са лимитативно изброени в
посочената правна норма, а съдът е излязъл извън тези правомощия.
Излагат
се съображения и, че липсват сериозни аргументи
във връзка с възраженията на защитата свързани с достоверността на
показанията на пострадалия, сочи се наличие на противоречия в показанията на
пострадалия в хода на досъдебното и съдебно производство. Сочи се и, че
присъдата е необоснована тъй като първоинстанционния съд е обсъдил твърде
произволно събраните гласни доказателствени средства и показанията на
пострадалия К., приема, че са синхронизирани с тези на полицейските служители
св.К. Р. и М.И., че кореспондират
помежду си, с които показания кореспондира именно и това на което са се
позовали експертите, че пострадалия е бил подпомогнат от полицейските служители
да се качи в колата и това, че се оплаква от болка след нанесен побой. Сочи се
и, че полицейските служители категорично
заявяват, че такова оплакване не е имало, като свид.М.И. за първи път е разбрал
за нанесен побой едва когато е съставил АУАН. СМЕ макар и многобройни внасят
допълнителна неяснота относно причинените телесни увреждания, при неизяснена
бройка счупени ребра, което затруднява движението на снагата, според един
юридически критерий е един вид на телесна повреда, която води според
обвинението до временно разстройство на
здравето опасно за живота на пострадалия друга такава. Излагат се съображения, че не може да се говори за две
телесни повреди, като тази експертна неяснота и тези медицински критерии, които
не могат да бъдат стабилна база съответно за извеждане на юридически критерии,
за ангажиране на отговорността на подсъдимите и приемането, че от обективна
страна е извършено престъплението, а още по-малко са изложени аргументи от
първоинстанционния съд за субективната съставомерност на деянието, защото
липсват доказателства в тази насока.
Излагат
се съображения и, че не са обсъдени от първоинстанционния съд всички възражения
на защитата, особено тези свързани с
механизма на причиняване на нараняванията, а недоказаността на механизма на
инкриминираното престъпление и съпричастността на подсъдимия към него чрез
конкретно съзнателни прояви предопределя оправдаването на тези подсъдими. Сочи
се, че и в ход на съдебното следствие пред въззивния съд, включително
експертите извършили повторната
комплексна съдебномедицинска експертиза не са могли да обяснят механизма на
причиняване на уврежданията, което безспорно е факт от обективната страна на
престъпния състав и подлежи на установяване с оглед преценка на
обективната съставомерност на извършеното деяние. Излагат се съображения, че по
недопустим начин първоинстанционния съд е черпил информация от експертизата за
установяване на правно релевантни факти, игнорирайки процесуалния постулат, че
експертизата е способ за доказване, а не доказателство. Сочи се, че други
известни факти няма, с оглед невъзможността на пострадалото лице да поднесе
информация какво му е причинено и как преди всичко. Оспорва се заключението от
назначената, извършена и изслушана от въззивния съд повторна СМЕ.
Възразява
се, че е налице осъществено съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви на постановената присъда, а
именно в диспозитива на присъдата не е
посочено, че наказанието се индивидуализира при условията на чл.2 ал.2 от НК,
респективно и определяне на наказанието
по размер при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се и липса на произнасяне по
отношение на две счупени ребра, включени в обвинението. Сочи се, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционния съд е изтъкнал в разрез с
разпоредбата на чл.56 от НК длъжностните качества на двамата подсъдими, като е игнорирал факта,
че това е и квалифициращ елемент на престъпното деяние. При определянето на
наказанието решаващия съд не е изложил
доводи защо е неприложима разпоредбата на чл.55 от НК в посока неразумен срок,
в който е продължило наказателното
производство.
Въззивника
Ф. се присъединява изцяло към изложеното
от защитата му и прави искане за признаването му за невиновен.
В
съдебно заседание въззивника П.Д.
участва лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа
жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания. Поддържа
изцяло доводите изложени от защитата на подс.Ф. за допуснатите съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на
атакуваната присъда.
Въззивника
Д. лично заявява, че поддържа изложеното от защитата му. Прави искане за
признаването му за невиновен.
В
съдебно заседание въззивника граждански ищец
и частен обвинител Б.К. участва чрез редовно
упълномощен повереник. Излага съображения за обоснованост и
законосъобразност на постановената присъда. Намира, че при постановяването и
първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила. Счита, че съда е направил обстоятелствен анализ на събраните по делото
доказателства, като тези изводи се подкрепят и от заключението на назначената,
изготвена и изслушана в хода на въззивното производство СМЕ, наложените наказания
на двамата подсъдими са справедливи и съобразени със степента на
обществена опасност на извършеното
деяние. За неоснователно намира
възражението на въззивната страна за погасяване по давност на предявения граждански
иск, като намира, че правилно първоинстанционния
съд в мотивите към присъдата е приел, че със своите активни процесуални
действия пострадалия е прекъснал давностния срок. Прави искане за присъждане на
пострадалия на направените разноски за
медицинско изследване за изготвяне на
назначената от въззивния съд СМЕ. Прави искане за потвърждаване на
атакуваната присъда в гражданската и наказателната и части.
Участващия
по делото прокурор излага съображения за обоснованост и законосъобразност на
обжалваната присъда както в гражданската, така и в наказателната и части.
Намира, че с оглед на изслушаната
от въззивния съд СМЕ следва подсъдимите
за бъдат оправдани в частта в която е прието, че е причинено счупване на седмо ребро в ляво, а по отношение на констатираното счупване на гръдна кост излага съображения, че такова обвинение по
отношение на двамата подсъдими не е било предявено и предвид фазата на
производството не е налице процесуална възможност за това, поради което и
подсъдимите не могат да бъдат признати за виновни и по това фактическо
обстоятелство. Прави искане за
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът
след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и
атакувания съдебен акт в съответствие с
правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира
жалбите на въззивниците Ф. и Д. за частично основателни по следните
съображения и доводи:
Производството по делото е след отмяна на
постановена по същото Присъда №******** г. постановена по НОХД №******
г. по описа на ЯРС и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на
ЯРС и постановена след връщането на ЯРС Присъда №80/05.07.2016 г. по
НОХД № 1105/2015 г. по описа на ЯРС -
предмет на разглеждане в настоящето производство. В случая е налице хипотезата
на чл.335 ал.3 вр. с ал.2 от НПК съгласно
който въззивния съд не връща делото за ново разглеждане и задължаваща го да
разгледа делото по същество.
От доказателствата по делото се установява, че на ***** г. около 09.00 часа въззиваемия
свид.Б.К. посетил намиращия се в ж.к-с"Д." в гр.Ямбол
магазин "В.-*" стопанисван от представляваното от въззивника П.Д. дружество "В.-*"
ООД гр.Ямбол. По същото време на работа в обекта се намирали свид.П. и Ш.
на длъжност продавач-консултанти и въззивника Ф. на длъжност продавач-консултант, изпълняващ и
функциите на управител на обекта. На свид.П. и Ш. им направило впечатление, че
докато свид.Б.К. пазарувал наред с други
продукти взел от щанда за алкохол и две бутилки от по 200 гр. водка "Флирт",
като на касата заплатил само едната от тях. Виждайки, че незаплатената бутилка
водка "Флирт" от 200 гр. се намира под дрехата му свид. П. и Ш. поканили свид.К. да ги придружи
в офиса на въззивника Ф., в задната част на магазина, отделен от търговската
площ с алуминиева врата. Там двамата
свидетели обяснили на въззивника Ф. за случилото се и се върнали на работните
си места в търговската част на обекта. Въззивника Ф. уведомил за случилото
се въззивника П.Д. по телефона. За
извършената кражба бил подаден сигнал и
в полицията. Оставайки сам със свид.К. въззивника Ф. му нанесъл удар с ръка в областта на главата, от който свид.К.
паднал на земята, след което въззивника Ф.
започнал да го рита в областта на гърдите и главата. Към този
момент на място пристигнал и въззивника Д.,
който влязъл в помещението през задния вход на магазина, нанесъл удари с крак на свид.К. в областта на
гръдния кош и поясната област и се отправил към изхода. Същевременно на място пристигнали полицейски служители - свид. Р. и Р., които
намерили на място свид.К. клекнал до
стената на помещението. При това свид.К. казал на полицейските служители, че е
бит, но тъй като нямал видими следи от наранявания свидетелите не предприели
нищо в тази насока и го отвели със служебния автомобил в сградата на РУП - Ямбол
за изясняване на случая по сигнала за извършена кражба, във връзка с която били изпратени на място. Тъй като имали друг
служебен ангажимент свид.Р. и Р. след отвеждането на свид.К. *** го оставили в
приемната за да изчака отговарящия за район "А." полицейски инспектор св.М.И., който в момента
бил служебно ангажиран. Към този момент в приемната на пропуска бил на работа свид.К..
Същевременно докато чакал в приемната болките на свид.К. се засилили,
почувствал се зле и решил да се прибере в дома си. Излизайки от сградата на РПУ
Ямбол свид.К. *** по посока на ул."Търговска" и преди кръстовището на
двете улици, тъй като не се чувствал добре помолил непознат за него водач на
автомобил да го откара до дома му в
ж.к-с "Д." бл.2 в гр.Ямбол. Пред блока в който живеел свид.К. се
почувствал много зле, при което седнал на пейка
пред входа.
Същевременно свид.М.И. се освободил от служебния си ангажимент и потърсил
свид.К. в приемната на РПУ и в барчето, но тъй като не го открил на посочените
места решил да го потърси в дома му за вземане на отношение във връзка с кражбата в магазин "В.-*"
и установявайки адреса му се отправил към жилището му в ж.к-с"Д." бл.*.
Пристигайки на място свид.М.И. намерил свид.К. на пейката пред блока и двамата
се качили в жилището на свид.К.. По служебна радиостанция свид.М.И. се свързал
със свид.Р. и Р. за да отидат на място с оглед съставяне на акт по чл.218б от
НК и слязъл пред блока за да ги изчака, като след пристигането на двамата
свидетели полицейските служители се качили
в дома на пострадалия, където го заварили да лежи. Тогава свид.К. казал на свид.М.И., че му е нанесен побой в
магазин "В.". Малко
по-късно тримата свидетели си
тръгнали.
Състоянието на свид.К. се влошавало поради което майката на съпругата му
уведомила по телефона свид.К. - съпруга на пострадалия свид.К. за състоянието
му. Свид.К. се освободила от работа и
прибирайки се в дома си заварила
свид.К. да лежи. Свид.К. бил пребледнял, треперел, говорел и дишал трудно, не
бил в състояние да и обясни подробности за случая, като само и казал, че му е
нанесен побой в магазин "В.". Свид.К. се изплашила, обадила се
на бърза помощ и в 13.50 часа на *****
г. пострадалия свид.К. *** по спешност. Била установена гръдна травма, изразяваща се в счупване на
пет ребра двустранно, подкожен енфизем обхващащ горните крайници, гръдния кош и
коремната стена, контузия на мозъка - наличие на малко контузно огнище в лява
хемисфера париетално, двустранен пневмоторакс и нарушение в жизнените функции.
Свид.К. бил опериран и оставен на лечение в ОАРИЛ при МБАЛ Ямбол. След
консултация с гръден хирург пострадалия свид.К. бил откаран и
хоспитализиран в Клиника по гръдна
хирургия на Универсисетска болница МБАЛ ЕАД - гр.Ст.Загора с отслабено до
липсващо везикуларно дишане двустранно. След извършени в тази клиника изследвания било установено
счупване на десет ребра, подкожен енфизем обхващащ гръден кош, шия, лице и
горни крайници, кръвонасядания с различен размер по преден, аксиларен и заден
участък на гръдна стена двустранно, масивни подкожни хематоми в двете лумбални
области и двустранен пневмоторакс наложил две торакоцентези и дренаж. След
дванадесетдневно лечение в клиниката свид.К. на ****** г. бил изписан в добро
общо състояние.
Видно от заключението на назначената по делото в хода на ДП и изслушана в
хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№10/2013 г. се установява, че пострадалия Б.К. в резултат на нанесения му побой е получил
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. При
прегледа в МБАЛ "Св.Пантелеймон" гр.Ямбол пострадалия е бил в
увредено общо състояние, трудно контактен, сомнолентен. Било е установено
наличието на масивен подкожен енфизем обхващащ горните крайници, гръдния кош и
корема. При извършените рентгенови изследвания са били установени двустранни
множествени счупвания на ребрата по предните, страничните и задните им части. В
областта на лявата гръдна кухина е било установено наличието на частичен пневмоторакс. При компютърно
аксиална / КАТ/ на главата са били установени данни за малко контузионно огнище
в областта на лявата голямомозъчна хемисфера. Пострадалия е бил с учестена
сърдечна дейност, със силно двустранно отслабено до липсващо в ляво дишане,
като състоянието му постепенно се е влошавало, което наложило провеждане на
консултация с републиканския консултант по гръдна хирургия за района. На ******
г. пострадалия е бил изписан от МБАЛ Ямбол и е бил приет още същия ден в Клиника по гръдна хирургия в гр.Ст.Загора.
При извършени рентгенови изследвания са били установени данни за счупване на
четири леви ребра и шест десни ребра.
Подкожния енфизем обхващал гръдния кош, шията, лицето и горните крайници. При
опипване на гръдния кош са били установени
крепитации вследствие триене на счупените краища на ребрата и в
следствие наличния въздух под кожата. Клепачите на очите са били напълно
затворени вследствие на енфизема. При огледа на гръдния кош са били установени
множество хематоми по предната, страничната и задната повърхност на гръдния
кош, които на места се конфлуирали помежду си. Масивни хематоми са били
установени и в двете поясни области. В областта на лявата гръдна половина са
били установени данни за хемопневмоторакс. Били установени данни и за наличие
на въздух в медиастинума /средностението/.С цел евакуиране на кръвта в лявата
плеврална кухина и включване на пострадалия на аспирационна система с цел
аспириране на проникналия въздух в гръдната кухина и разгъване на белите дробове, които са били
колабирали. Извършена е двустранна торакоцентеза и е било включено
широкомащабно медикаментозно лечение.
Експертизата дава заключение, че счупването на четири леви и шест десни ребра е причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на снагата. При обичаен ход
на оздравителните процеси това
затруднение ще продължи не по-малко от
3-4 месеца. Левостранния хемопневмоторакс и десностранния пневмоторакс
със силно отслабено до липсващо дишане в областта на двете гръдни половини с
данни за дихателна недостатъчност, както и контузията на десния бял дроб и
контузията на дясната голямомозъчна хемисфера в теменната област на хемисферата
са причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Описаните увреждания са получени в следствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени при възникналия инцидент, както разказва пострадалия
при показанията си. Двустранните множествени счупвания на ребрата, масивните
двустранни хематоми в областта на гръдния кош отпред, отстрани и отзад, някои
от които се сливали /конфлуирали/, както и тези в двете поясни области добре
отговарят да са получени вследствие нанасянето на множество удари с ръце свити
в юмруци и ритници. Експертизата дава заключение, че описаните увреждания
категорично не биха могли да се получат
вследствие удряне на пострадалия на ръба на врата при опит да избяга от
помещението или нанасяне на един удар с шамар по гърдите.
Експерктизата дава заключение и, че непосредствено след инцидента
хематомите в областта на гръдния кош и поясната област не са били така изявени,
тъй като за тяхната изява е необходимо определено време, което зависи от
дълбочината на кръвоизливите сред тъканите, количеството на кръвоизлива и други
фактори. В конкретния случай хематомите вероятно се изявили след около половин
- един час, а най- добре видими са били през следващите два - три дни. Това
важи и за подкожния енфизем на лицето,
гръдния кош и горните крайници. Този енфизем се дължи на проникването на въздух
сред тъканите вследствие разкъсване на органната и пристенната плевра на белите
дробове от острите краища на счупените ребра и придвижване на въздуха под
кожата и неговото насочване към рехавите области на горните части на тялото. За
проявата на този травматичен процес е необходимо време. От съдебномедицинско
гледище твърдяното от пострадалия в показанията му, че придвижването му
непосредствено след инцидента не е било затруднено, напълно отговаря да е
обективно, тъй като в областта на долните си крайници пострадалият не е получил
никакви травматични увреждания, а от друга страна все още не се е задълбочила
дихателната недостатъчност и той е бил в състояние да се придвижва сам и да
върви. От съдебномедицинска гледна точка напълно правдоподобно е твърдяното в показанията на пострадалия, че
постепенно състоянието му почнало да се
влошава и след около един час вече придвижването му е било затруднено,
състоянието му е било по-тежко и постепенно изпаднал в безпомощно състояние.
Видно от заключението на Комисионна
съдебномедицинска експерктиза по писмени
данни №****** г. при извършените
рентгенови изследвания в МБАЛ Ямбол са били установени двустранни множествени
счупвания на ребрата по предните, страничните и задните им части, като е било
преценено, че се касае за счупване на левите
VI и VIII ребра, както и на десните VII, VIII и Х ребра с наличие на частичен пневмоторакс в ляво. При
компютърно аксиална /КАТ/ на главата са
били установени данни за малко контузионно
огнище в областта на лявата
голямомозъчна хемисвера. При извършените
рентгенови изследвания в Клиника по
гръдна хирургия към
Университетска многопрофилна болница за активно лечение ЕАД гр.Ст.Загора
са били установени данни за счупване на четири леви ребра - VII, VIII, IХ и Х и шест счупени десни ребра - IV, V, VII, VIII, IХ и Х.
Подкожния енфизем обхващал гръдния кош,
шията, лицето и горните крайници, като клепачите на очите са били напълно
затворени от този енфизем. При опипване на гръдния кош са били
установени крепитации вследствие триене
на счупените краища на ребрата и в следствие наличния въздух под кожата.
Клепачите на очите са били напълно затворени вследствие на енфизема. При огледа
на гръдния кош са били установени множество хематоми по предната, страсничната и
задната повърхност на гръдния кош, които на места се конфлуирали помежду си.
Масивни хематоми са били установени и в двете поясни области. В областта на
лявата гръдна половина са били установени данни за хемопневмоторакс. Били
установени данни и за наличие на въздух в медиастинума /средностението/ с цел
евакуиране на кръвта в лявата плеврална кухина и включване на пострадалия на
аспирационна система с цел аспириране на проникналия въздух в гръдната кухина
и разгъване на белите дробове, които са
били колабирали, извършена е двустранна торакоцентеза и е било включено
широкомащабно медикаментозно лечение. Експертизата дава заключение, че
счупването на четири леви и шест десни ребра е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на снагата, като при обичаен ход на оздравителните процеси това затруднение ще
продължи не по-малко от 3-4 месеца.
Двустранния хемопневмоторакс със силно отслабено до липсващо дишане в областта
на двете гръдни половини, с данни за дихателна недостатъчност, както и контузията
на десния бял дроб и установеното
контузионно огнище в теменната област на
дясната голямомозъчна хемисфера са причинили на пострадалия разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Експерктизата дава заключение и, че непосредствено след инцидента
хематомите в областта на гръдния кош и поясната област не са били така изявени,
тъй като за тяхната изява е необходимо определено време, което зависи от
дълбочината на кръвоизливите сред тъканите, количеството на кръвоизлива и други
фактори. В конкретния случай хематомите вероятно се изявили след около половин
- един час, а най- добре видими са били през следващите два - три дни. Това
важи и за подкожния енфизем на лицето,
гръдния кош и горните крайници. Този енфизем се дължи на проникването на въздух
сред тъканите вследствие разкъсване на органната и пристенната плевра на белите
дробове от острите краища на счупените ребра и придвижване на въздуха под
кожата и неговото насочване към рехавите области на горните части на тялото. За
проявата на този травматичен процес е необходимо време. От съдебномедицинско
гледище твърдяното от пострадалия в показанията му, че придвижването му
непосредствено след инцидента не е било затруднено, напълно отговаря да е
обективно, тъй като в областта на долните си крайници пострадалият не е получил
никакви травматични увреждания, а от друга страна все още не се е задълбочила
дихателната недостатъчност и той е бил в състояние да се придвижва сам и да
върви. От съдебномедицинска гледна точка напълно правдоподобно е твърдяното в показанията на пострадалия, че
постепенно състоянието му почнало да се
влошава и след около един час вече придвижването му е било затруднено,
състоянието му е било по-тежко и постепенно е изпаднал в безпомощно състояние.
Експертизата дава заключение и, че върху рентгеновия образ на ребрата
се наслагват белите дробове, бронхите,
съдовете, меките тъкани, както и костните структури на гръбначния стълб, като в конкретния случай пострадалия
е бил и с масивен подкожен и медиастинален
енфизем, което още повече затруднява поставянето на точна диагноза от страна на рентгенолога.
Затруднение за поставяне на точна
диагноза от рентгенолога създава и отока на меките тъкани, кръвонасяданията и
хематомите на меките тъкани, които също се наслагват върху рентгеновия образ на
ребрата. През следващите дни когато част
от проникналия въздух в меките тъкани и медиастинума, както и отока на меките
тъкани се резорбира и поради репаративните процеси на счупените ребра, които
започват след няколко дни и стават по-добре видими, през следващите 1-2 седмици
поставянето на точна рентгелогична диагноза е сравнително по-лесно.
Повторната комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №****** г. дава
заключение, че във връзка с преживяна
травма на ***** г. Б.М.К. е получил множество счупвания на ребра двустранно,
верифицирани според последното апаратно изследване - в дясно 4,5,6,7,8,9,10,11
и в ляво на 8,9 и 10; контузия на белия
дроб; кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина / хемопневмоторакс/;
подкожен енфизем /въздух в подкожието/; множество кръвонасядания по предната,
страничните и задната повърхности на гръдния кош; масивни кръвоизливи в двете
поясни области; контузия на мозъка; зарастнало счупване на гръдната кост, което
предвид доказателствата за тежка гръдна травма и липсата на данни за друг
травматичен инцидент е съотносимо към
датата на анализирания инцидент.
Експертизата дава заключение, че
счупване на единадесет ребра двустранно
и счупването на гръдната кост са причинили трайно затруднение на движението на
снагата за повече от 30 дни, като възстановителния период е около 2,5 - 3
месеца. Експертизата дава заключение и, че наличието на свободен въздух в
гръдната кухина и кръвоизлив в нея /хемопневмоторакс/, подкожният енфизем, контузията
на белия дроб и контузията на мозъка, както по отделно, така и по съвкупност са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия.
Експертизата дава заключение и, че всички увреждания са травматични и се дължат
на действието на твърди тъпи предмети с умерена до значителна сила, като
счупването на гръдната кост иска голяма сила. Разположението на уврежданията по
различни анатомични повърхности и тяхната характеристика сочат, че не са
получени едномоментно и едноетапно - например при еднократно падане или сблъсък
с ръб на врата, или шамар в гръдния кош. Комплексната преценка позволява
извода, че в областта на гръдния кош и поясната област са понесени множество удари, най-вероятно ритници в
рамките на малък интервал от време -
минута - две.
В момента на получаване на травмата пострадалия несъмнено е изпитвал болка,
като след прекратяване на травматичното
въздействие болката е стихнала, но не е изчезнала. Пострадалия К. не е имал
видими увреждания по откритите части на тялото и лицето, като това състояние на привидно здраве е било възприето
от свидетелите и дори от самия
пострадал. Ударите в главата, особено ако са попаднали в окосмената част е възможна
да са без следи и да са останали незабелязани. Счупването на ребрата е невидимо
за околните и уточняването им понякога е проблем и на медицински специалисти.
Регистрираната мозъчна контузия в болницата в гр.Ямбол също може да протече с
нехарактерна симптоматика, т.е. без околните да забележат външни признаци.
Експертизата дава заключение и, че острите ръбове на счупените ребра са
пробили външната обвивка на гръдната кухина /пристенната плевра/, а после и
обвивката на белия дроб /белодробната плевра/, при което от наранения бял дроб е започнало кървене и навлизане на свободен въздух в гръдната
кухина, като така в порядъка на минути и часове се е развил хемопневмоторакс.
Налягането в гръдната кухина нормално е отрицателно, повишаването му причинява
колабиране /свиване/ на белия дроб и от там на дихателна недостатъчност, каквито
признаци описват пострадалия и съпругата му за момента у дома му преди
хоспитализацията. Въздухът от гръдната кухина е преминал през разкъсаната
пристенна плевра и е навлязъл в подкожието, като се е развил подкожния енфизем,
който процес също не е едномоментен и
изисква време. Така за няколко часа се е
разгърнала цялата клинична картина на гръдната травма. В първите минути след
побоя пострадалият е можел да извършва активни и целенасочени действия, можел е
да се придвижва сам и за околните е бил във видимо здраве. Експертизата сочи,
че може да се потвърди, че обичайно усложненията хемопневмоторакс, подкожен
енфизем, дихателна недостатъчност не се изявяват в момента на причиняване на
травмата, като в първите минути и часове пострадалият е изпитвал болка и
състоянието му прогресивно се е влошавало, без това да е станало моментално.
Така изложените и приети от решаващия съд, а и от настоящия състав на
въззивния такъв фактически обстоятелства безспорно се установяват от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които решаващият съд изпълнявайки задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК
е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност съотносимо едни спрямо други.
От анализа на доказателствата по делото
настоящия състав на въззивния съд констатира, че свид.Р. и Р. при изпълнение на служебните си задължения
като служители на РУП Ямбол са възприели
фактическите обстоятелства в
тяхната пълнота.
Свид.Р. е депозирал показания на ******
г. и ****** г. в хода на ДП приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК и такива
в хода на първото разглеждане на делото пред съдебен състав на ******
г., приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК,
както и в хода на съдебното следствие при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. След прочитане на показанията му свид.Р. е заявил, че
поддържа показанията си дадени най-скоро
след случая. В тези си показания свид.Р. по категоричен начин сочи повода за
посещението им в магазина - опит за извършване на кражба от същия, времето на
пристигане в магазина - около 09.00
часа, обстоятелството, че със свид.Р. са били заведени от служителка на
магазина в офиса на управителя,
обстоятелството, че там са заварили собственика
на магазина - въззивника П.Д. и управителя на същия - въззивника С.Ф.,
както и лице което било клекнало до стената. При това това лице е заявило на свид.Р., че не носи
документи и, че е било бито от двама мъже в магазина. Свидетеля сочи, че не е
видял по това лице видими следи от побой, както и, че го е уведомил, че ще бъде
отведен в полицията за изясняване на случая. Свидетеля сочи и обстоятелството,
че това лице се е съгласило, излезли са от задния вход на магазина и лицето
само се е качило в автомобила като е било отведено в РУП и оставено при дежурния в приемната за да
изчака свид.М.И. за изясняване на случая. Този свидетел сочи в показанията си
и, че около 11.00 часа свид.И. им се е обадил да отидат в ж.к-с"Д." за съставяне на
АУАН по чл.218б от НК, като след отиването им на място със свид.Р. пред
блок * на
ж.к-с"Д." се е намирал свид.И., от когото разбрал, че свид.К. се е
качил в апартамента си. При отиването в
жилището на свид.К. свид.Р. е видял, че свид.К. лежи на леглото си, като е
видял и, че състоянието му не е добро. След съставяне на АУАН на свид.К. свидетелите са продължили да изпълняват
служебните си задължения.
В показанията си дадени на ****** г. свид.Р. по същество сочи идентични обстоятелства за повода за посещението в магазин "В.-*",
лицата които са заварили в офиса на
управителя, положението в което са се намирали същите, обстоятелството, че свид.К. е заявил, че е бил бит като не е
посочил от кого, както и, че не е констатирал видими следи от побой на същия,
обстоятелството на отвеждане на свид.К. ***
и оставянето му в приемната за да изчака свид.М.И.. В тези си показания свид.Р. сочи и, че са били извикани от свид.М.И. за съставяне на АУАН по чл.218б от НК в дома
на пострадалия, като пред блока ги е изчакал свид.М.И., а при влизането в
жилището на К. е установил, че същият лежи на леглото си и видимо не изглеждал
добре. В тези си показания свид.Р. като време сочи само **** г., без да сочи дата и час на осъществяване на визираните действия
позовавайки се на липса на пълен спомен предвид отдалечеността от времето.
В показанията си дадени на ****** г. в хода на съдебното следствие по НОХД
№****** г. като време свид.Р. сочи само **** г., без посочване на дата и час.
По същество по отношение на причината за
посещение на магазина, лицата заварени в офиса на управителя на същия и
положението в което са се намирали, обстоятелството, че свид.К. им е съобщил,
че е бил бит, без да конкретизира от кого, както и това на отвеждането му в РПУ
със служебен автомобил в който свид.К. се е качил сам, посещението по-късно в
дома му и състоянието в което се е намирал липсва съществено противоречие с
останалите му показания.
В хода на съдебното следствие по НОХД №1105/2015 г. в проведеното на ******* г. съдебно заседание
свид.Р. с оглед отдалечеността от
времето сочи, че не си спомня много обстоятелства, но сочи, че при отиването в
магазина в офиса на управителя са били въззивниците Д. и Ф. и свид.К., обстоятелството, че е била
извършена кражба на една бутилка водка"Флирт" от 200 гр.,
обстоятелството, че на място свид.К. е
посочил въззивниците Д. и Ф. като лица които са го били, както и това, че по свид.К. не са били налице видими следи от побой, че свидетеля се е качил сам в
служебния автомобил и е бил отведен в
РПУ и оставен в приемната. Този свидетел сочи и на обстоятелството, че в
по-късен момент са посетили дома на свид.К. за съставяне на АУАН, като не може
да посочи подробности за това.
От анализа на показанията на свид.Р., дадени в хода на ДП и тези дадени в хода на
съдебното следствие, както на ****** г.
по НОХД № ****** г. така и тези дадени в
хода на съдебното следствие по НОХД №1105/2015 г. на ******* г. настоящия
състав на въззивния съд намира, че липсват вътрешни противоречия по отношение
на съставомерните факти. По същество по съставомерните факти показанията на
свид.Р. са еднозначни и сочат на едни и същи фактически обстоятелства.
Обстоятелството на липса на спомен за част от фактите в последващите показания
са свързани с отдалечеността от времето - показания в хода на ДП този свидетел
е депозирал веднага след осъществяване на деянието на ****** г., а тези в които
сочи липсата на пълен спомен за
известните му обстоятелства съответно на
******* г. - т.е. повече от единадесет години след възприемане на визираните
фактически обстоятелства на ***** г.. Следва да се има предвид и обстоятелството,
че визираните фактически обстоятелства
този свидетел е възприел при
изпълнение на служебните си задължения, свързани с ежедневни посещения на
местопрестъпления и изясняване на фактически обстоятелства по извършени неправомерни и престъпни деяния. Касае се за
незаинтересован от изхода на делото свидетел, предвид липсата на каквито и да
било взаимоотношения, както с въззивниците Д. и Ф., така и с пострадалия свид.К..
Показанията на свид.Р. са съответни и на тези на свид.Р. и И. - също служители
на МВР, по отношение на възприетите от всеки от тях съставомерни факти. На лице е съответствие на
показанията на този свидетел и с установеното от протоколи за разпознаване, а и
заключенията на кредитираните от съда СМЕ.
Свид.Р. е депозирал показания на ******
г., ****.**** г. и ******** г. в хода на ДП приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК и такива в хода на първото разглеждане на делото пред
съдебен състав на ****** г., приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281 ал.1 т.2 от НПК, както и в хода на съдебното следствие при разглеждане
на делото от първоинстанционния съд. След прочитане на показанията му свид.Р. е
заявил, че всички прочетени показания са верни. В показанията на този
свидетел липсва вътрешно противоречие,
като същите са съответни на тези на свид.Р. по отношение на съставомерните фактически обстоятелства. По
идентичен начин свид.Р. сочи причината и времето на посещение в магазин "В.",
лицата които са заварили в офиса на управителя на магазина, положението в което
са били същите, обстоятелството, че им е било съобщено от свид.К., че му е
нанесен побой, обстоятелството, че по същия
не е констатирал видими следи от такъв, това на качването на свид.К. сам в служебния автомобил и
оставянето му в приемната на РУП Ямбол и
последвалото обаждане от свид.М.И. и отиването до дома на свид.К.. От анализа на показанията на този
свидетел съда намира, че същите са вътрешно безпротиворечиви и най-пълни
при първоначално дадените такива.
Обстоятелството на липса на спомен за част от фактите в последващите показания
на този свидетел са свързани с отдалечеността от времето - показания в хода на
ДП този свидетел е депозирал веднага след осъществяване на деянието на ******
г., ****.**** г. а тези в които сочи
липсата на пълен спомен за известните му
обстоятелства съответно на ******* г. -
т.е. повече от единадесет години след възприемане на визираните фактически
обстоятелства на ***** г.. Касае се за възприети от свидетеля фактически
обстоятелства при изпълнение на служебните му задължения, свързани с ежедневно изясняване
на фактически обстоятелства по извършени
неправомерни и престъпни деяния. Касае се за незаинтересован от изхода
на делото свидетел, предвид липсата на каквито и да било взаимоотношения, както
с въззивниците Д. и Ф., така и с пострадалия свид.К.. Настоящия състав на
въззивния съд намира, че следва да се кредитират и показанията на свид.М.И.
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК, които по отношение на
съставомерните факти са съответни на
тези на свид.Р. и Р. и като дадени
в близко до датата на осъществяване на деянието време.
Същите са съответни и на установеното от протоколите за разпознаване,
осъществени в хода на досъдебното производство, а и с заключенията на
назначените, изслушани и кредитирани от съда СМЕ.
Съответни на показанията на тези свидетели са и показанията на свид.К. и С.
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1
т.2 от НПК, а и тези на свид.Ш. и П., по отношение на съставомерните факти. След
прочитането им тези свидетели са потвърдили визираните показания дадени в хода
на ДП, като достоверни и отразяващи
възприетите факти - свид.К. възприел такива в
приемната на РУП Ямбол, свид.С.
при посещението си в МБАЛ Ямбол и споделеното му от свид.К. за нанесен му побой
в магазин "В." от две лица, които може да разпознае, а свид.П. и Ш.
относно обстоятелствата на присъствието на
свид.К. в магазина в инкриминираното време, отвеждането му в офиса на
управителя на магазина, повода за това
и последвалото отвеждане на свид.К. от служители на полицията.
Съда кредитира и показанията на свид.К. дадени в хода на съдебното
следствие и приобщените такива по реда
на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 на 14.10.**** г., дадени в хода на досъдебното
производство, а и тези дадени в хода на съдебното следствие по отношение на обстоятелството на състоянието
в което е намерила съпруга си - свид.К.
на ***** г., а и по отношение на обстоятелството споделено и от същия за
нанесен му побой по място, начин на
нанасяне на същия и брой на лицата от които му е бил нанесен. Що се
касае до времето на връщане в дома и и това на приемане на св.К. в
специализирано медицинско заведение съда намира, че следва да се кредитират показанията
и дадени в хода на досъдебното производство, а именно, че се е прибрала в дома
си около 13.00 часа и в ЦСМП заедно със свид.К. са били около 14.00 часа. Тези
си показания свид.К. потвърждава и в хода на съдебното следствие след
прочитането им, а часа на приемане
на свид.К. за оказване на специализирана медицинска
помощ се установява и от приложените по делото писмени доказателства за това.
Настоящия състав на въззивния съд кредитира частично показанията на свид.К.,
преценявайки и обстоятелството на заинтересоваността му от изхода на делото
като пострадало лице, в частта им съответстваща на показанията на визираните
свидетели, кредитирани от съда и заключението на съдебно медицинските
експертизи кредитирани от съда, които сочат на
механизъм на причиняване на
уврежданията. В хода на досъдебното производство свид.К. е депозирал показания
на 18.05.**** г. и 18.10.2012 г. пред орган на ДП и такива пред съдия от ЯРС на
27.05.**** г., както и такива от ******
г. дадени в хода на съдебното следствие по НОХД №****** г. на ЯРС, всички
приобщени към доказателствата по делото
по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 НПК и чл.281 ал.1 т.2 от НПК.
Еднозначно във всички тези показания свид.К. е
посочил съставомерните обстоятелства, а именно времето и мястото на
осъществяване на деянието, повода по който е бил отведен в офиса на управителя
на магазина, обстоятелството, че в офиса
първоначално е било едно лице - въззивника Ф., а в последствие е дошъл и
въззивника Д., обстоятелството, че първоначално удар му е бил нанесен от
въззивника Ф. в областта на главата, в резултат на който е паднал на земята,
като в последствие удари с ритници са му били нанесени в областта на тялото
последователно от въззивника Ф. и въззивника Д., както и, че е уведомил
служителите на МВР за нанесен му побой, а и постепенното влошаване на
състоянието му. Показанията на свид.К. в тези им части се подкрепят и от
заключението на назначената и изслушана от съда съдебномедицинска експертиза
сочеща на механизма на причиняване на
телесните увреждания. Същите са съответни и на установеното от писмените
доказателства за времето на оказване на
специализирана медицинска помощ, а и установените увреждания по тялото на свид.К.. На лице е съответствие и с
установеното от протоколите за разпознаване, осъществени в хода на досъдебното производство.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и
законосъобразно съда не е
кредитирал обясненията на въззивниците Ф. и Д. относно обстоятелството,
че не са нанасяли удари на свид.К., като, несъответни както на показанията на
свид.К. частично кредитирани от съда, по изложените вече съображения, така и на
установените телесни увреждания на този
свидетел, а и на механизма на причиняването им съобразно заключението
на съдебно медицинската експертиза по
делото, кредитирана от съда. Обясненията на
въззивниците Д. и Ф. са несъответни и
с показанията на разпитаните свидетели К., М.И., Р., Р. по отношение
на установеното от показанията им
споделяне от страна на свид.К. непосредствено след осъществяване на деянието за
нанесения му побой, а и на установеното от протоколите за разпознаване,
приложени по делото. Още повече, че и в
заключението си приетата от съда СМЕ
изключва като механизъм на причиняване на травмите на пострадалия К. от единичен удар във вратата на помещението,
при опит да напусне същото и такъв еднократен с ръка в областта на гърдите.
Експертизата в заключението си сочи, че
всички увреждания на Б.К. са
травматични, дължат се на действието на твърди тъпи предмети с умерена до
значителна сила, като счупването на гръдната кост изисква голяма сила.
Разположението на уврежданията по различни анатомични повърхности и тяхната
характеристика сочат, че не са получени едномоментно и едноетапно - например
при еднократно падане или сблъсък с ръб
на врата или шамар в гръдния кош. Комплексната проверка позволява извода, че в
областта на гръдния кош и поясната област са понесени множество удари,
най-вероятно ритници в рамките на малък интервал от време - минута - две. В
хода на съдебното следствие, при разпит на вещите лица по реда на чл.282 от НПК
същите сочат, че предвид разположението на уврежданията по различни анатомични повърхности
травмите не са получени от обикновено падане на равна повърхност, а при предмет с ограничена повърхност. При падане
върху неравен терен или стълбище е възможно счупването на едно или няколко
ребра но в една анатомична повърхност, какъвто не е настоящия случай.
Експертите изключват и механизъм на получаване на уврежданията от автомобилна травма, предвид липсата на такива
по долните крайници характерни при такава, а и липсата на следи от прохлузване.
За това и съда намира, че в частта им в която същите сочат, че не са нанасяли
удари на свид.К. обясненията на въззивниците не следва да бъдат кредитирани,
като ги приема като защитна теза.
Приетите за установени от съда фактически обстоятелства се установяват
и от
писмените доказателства по делото - Епикриза издадена от МБАЛ Ямбол по
ИЗ 5400/****** г., Епикриза от Клиника по гръдна хирургия при Университетска
болница МБАЛ ЕАД Ст.Загора по ИЗ 3896, Трудов договор №21/01.11.1999 г., Допълнително споразумение към трудов договор
№21/01.11.1999 г., длъжностна характеристика, Удостоверение
№20130215141507/15.02.2013 г. на Агенция по вписванията, компютърна томография
амб.№3136/21.12.2016 г. от Сити клиник медицински център Брегалница, а и
от извършените процесуално следствени
действия - протоколи за извършено разпознаване на лица от 25.05.**** г., ведно
с приложените към същите фотоалбуми, а и от заключенията на СМЕ - Повторната комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №****** г. и частично от Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №10/2013 г.и Комисионна съдебномедицинска
експерктиза по писмени данни №****** г.
Настоящия състав изключва от доказателствената съвкупност заключенията
на Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 76/**** г. и
Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №12/2006 г. изготвени от съдебномедицински
експерт д-р Донев, предвид
неизслушването му в хода на съдебно следствие по обективни причини, респективно
неспазване на изискванията на чл.282 от НПК.
Настоящия състав на въззивния съд изключва от доказателствената
съвкупност и Повторна комплексна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №27/2014 г. назначена и изслушана по НОХД № ******
г. по описа на ЯРС. По същото дело съда в открито съдебно заседание проведено
на 26.02.2014 г. е назначил повторна комплексна съдебномедецинска експертиза,
която да се изготви от пет вещи лица от състава на Университетска болница Ст.Загора, която да отговори на
поставените на комплексната и
допълнителната комплексна СМЕ и на допуснатите
въпроси от страните по делото. Председателя на съдебния състав с определение от закрито съдебно заседание на
05.03.2014 г. еднолично е определил въпросите на които следва да отговори
експертизата. С определение от 09.07.2014
г. в закрито заседание, отново еднолично председателя на съдебния състав е
изменил протоколно определение на съда от 26.02.2014 г. като е постановил
експертизата да се изготви от четири вещи лица, определени поименно от
директора на УМБАЛ Пловдив, а с такова от закрито съдебно заседание от
05.08.2014 г. отново еднолично определил вещите лица които да изготвят експертизата поименно. С
последващо определение от закрито съдебно заседание от 29.08.2014 г. , отново еднолично председателя на съдебния състав освободил от участие в експертизата вещо лице, като назначил друго вещо лице. След изготвянето и
в открито съдебно заседание на
24.04.2015 г. СМЕ е била
приобщена към доказателствата по делото чрез прочитането на писменото
заключение и разпит на експертите
изготвили експертизата.
Настоящия съдебен състав изключва от доказателствената съвкупност и Комисионна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №75/2015 г. и Повторна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№29/2016 г. Двете експертизи са назначени с
разпореждане на съдията докладчик
от 12.11.2015 г. еднолично, постановено е всяка от експертизите да бъде
изготвена от конкретно поименно посочени вещи лица и са поставени задачите на
експертите - въпросите на които следва
да отговори всяка от експертизите. С определение от открито съдебно заседание
проведено на 12.04.2016 г. е заменено едно от вещите лица по назначената Повторна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни
с конкретно посочено вещо лице поименно.
Съгласно разпоредбата на чл.145 ал.1 от НПК съдебния акт с който се
назначава експертиза следва да съдържа задължителни реквизити между които
поименно назначаване на експертите и учреждението в което работят и поставените
на експертизата задачи. Едноличното назначаване на експертиза, определяне на
вещите лица и поставяне на задачи на
същата от председателя на състава на
съда води до нарушаване на принципа на
неизменност на съдебния състав визиран в чл.258 ал.1 от НПК, който
изисква разглеждането на делата да се извършва от един и същи състав на съда от
започване разглеждане на делото, до приключването му с постановен съдебен акт.
В конкретния случай решаващия съд
постановил атакуваната присъда се е позовал на Комисионна СМЕ по писмени данни
№75/2015 г. и Повторна комплексна СМЕ по писмени данни №29/2016 г. назначени
еднолично от председателя на съдебния
състав, при разглеждане на делото в състав от съдия и двама съдебни заседатели
в съответствие с изискванията на чл.28 ал.1 т.2 от НПК.
В тази връзка съда отчита като основателно възражението на защитата на въззивниците Ф. и Д. касателно назначаването на визираните по-горе
експертизи, изключи ги от доказателствената съвкупност и назначи СМЕ,
заключението на която приема и коментира
за решаване на делото по същество. Повторната комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №****** г. е назначена с
Определение №384/18.11.2016 г., при спазване на изискванията на чл.145 НПК, от
състав на съда разглеждащ делото, като е изслушана от съда в съответствие с
изискванията и на чл.282 НПК в хода на съдебното следствие, което обстоятелство
изключва при постановяване на въззивното решение и осъществяване на нарушение на чл.248 ал.3 т.3 от НПК свързано с това.
Съда приема заключението на Повторната
комплексна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №****** г. като обоснована, компетентна, изготвена
на базата на всички извършени медицински
изследвания, при спазване на законовите изисквания за това.
Съда намира за неоснователни
възраженията на въззивниците Ф. и Д.
касаещи приемане за установнени на фактическите обстоятелства по
делото на базата на които решаващия съд
е направил и правните си изводи, като е обсъдил твърде произволно събраните гласни доказателствени средства,
както и, че липсват изложени аргументи във връзка с възраженията на защитата
свързани с достоверността на показанията на пострадалия и неправилно приемане,
че са синхронизирани с тези на полицейските служители св.К.Р. и М.И.. В тази
насока въззивния съд извърши и собствен анализ на доказателствата по делото,
подробно изложен по-горе, при което, както и решаващия такъв констатира липсата на противоречия по
отношение на съставомерните обстоятелства
в показанията на свид.Р., М.И., Р. и пострадалия свид.К.. Що се касае
до възражението, че свид.М.И. за първи
път е разбрал за нанесения побой при съставянето на АУАН, то безспорно това е така и е обяснимо предвид
наличието на съществен контакт между свид.М.И. и К. при посещението на свид.И.
в дома на свид.К. за изясняване на случая и съставяне на АУАН, при който именно
му е станало известно от свид.К. за
нанесения на същия побой. Контакта преди това между свид.М.И. и К. *** се е
изразил само в това свид.М.И. да уведоми св.К., че следва да го изчака в
приемната, предвид служебната му ангажираност към този момент, до приключването
на работата му. Решаващия съд не е приемал като установено и фактическо
обстоятелство на направено оплакване от
изпитване на болка, а и оказване на съдействие от свид.Р. и Р.
за качване в служебния автомобил, след направения от същия анализ на
гласните доказателства по делото. Такива фактически обстоятелства не намира за
установени и настоящия състав на въззивния съд при направения анализ на
гласните доказателства по делото. Първоинстанционния съд е кредитира частично
показанията на свид.К., преценявайки и обстоятелството на заинтересоваността му
от изхода на делото като пострадало лице, в частта им съответстваща на показанията
на всички останали гласни доказателства по делото, кредитирани от съда, а и
писмени такива.
На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни
изводи за осъществяване от въззивниците
подсъдими С.Ф. и П.Д. от обективна и
субективна страна на състава на чл.131
ал.1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК по отношение на
причинените на постр.К. средни по характера си телесни
повреди изразяваща се в трайно
затрудняване движението на снагата за около 3-4 месеца и разстройство на
здравето временно опасно за живота, в реална съвкупност.
Безспорно установено от заключението на Повторната комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №****** г. е
обстоятелството на причиняване на въззиваемия Б.К. увреждания по медицински
показатели, които отговарят на средна по
характера си телесна повреда съставомерна по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Експертизата дава заключение, че по време установените от същите травми
причинени на Б.К. отговарят да са получени във връзка с преживяна травма на ***** г..Съгласно заключението на
експертизата Б.М.К. е получил множество счупвания на ребра двустранно,
верифицирани според последното апаратно изследване - в дясно 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11 и в ляво на 8, 9 и 10; контузия на
белия дроб; кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина / хемопневмоторакс/;
подкожен енфизем /въздух в подкожието/; множество кръвонасядания по предната,
страничните и задната повърхности на гръдния кош; масивни кръвоизливи в двете
поясни области; контузия на мозъка; зарастнало счупване на гръдната кост, което
предвид доказателствата за тежка гръдна травма и липсата на данни за друг травматичен
инцидент е съотносимо към датата на
анализирания инцидент. Счупване на единадесет ребра двустранно и счупването на гръдната кост са
причинили трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, като
възстановителния период е около 2,5 - 3 месеца, а наличието на свободен въздух
в гръдната кухина и кръвоизлив в нея /хемопневмоторакс/, подкожният енфизем,
контузията на белия дроб и контузията на мозъка, както по отделно, така и по
съвкупност са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия.
Повторната комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№****** г., както вече бе посочено дава заключение, че във връзка с преживяна травма на ***** г. на Б.М.К. е получил множество счупвания на ребра двустранно,
верифицирани според последното апаратно изследване - в дясно 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10,
11 и в ляво на 8, 9 и 10; контузия на
белия дроб; кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина / хемопневмоторакс/;
подкожен енфизем /въздух в подкожието/; множество кръвонасядания по предната,
страничните и задната повърхности на гръдния кош; масивни кръвоизливи в двете
поясни области; контузия на мозъка; зарастнало счупване на гръдната кост, което
предвид доказателствата за тежка гръдна травма и липсата на данни за друг
травматичен инцидент е съотносимо към
датата на анализирания инцидент. Съгласно експертното заключение всички
увреждания са травматични и се дължат на действието на твърди тъпи предмети с
умерена до значителна сила, като счупването на гръдната кост иска голяма сила.
Разположението на уврежданията по различни анатомични повърхности и тяхната
характеристика сочат, че не са получени едномоментно и едноетапно - например
при еднократно падане или сблъсък с ръб на врата, или шамар в гръдния кош.
Комплексната преценка позволява извода, че в областта на гръдния кош и поясната
област са понесени множество удари,
най-вероятно ритници в рамките на малък
интервал от време - минута - две, като в момента на получаване на травмата
пострадалия несъмнено е изпитвал болка, а след прекратяване на травматичното въздействие болката е стихнала,
но не е изчезнала. Пострадалия К. не е имал видими увреждания по откритите
части на тялото и лицето, като това
състояние на привидно здраве е било възприето от свидетелите и дори от самия пострадал - ударите
в главата, особено ако са попаднали в окосмената част е възможна да са без
следи и да са останали незабелязани, счупването на ребрата е невидимо за
околните и уточняването им понякога е проблем и на медицински специалисти, регистрираната
мозъчна контузия също може да протече с нехарактерна симптоматика - без
околните да забележат външни признаци. В последователност острите ръбове на
счупените ребра са пробили външната обвивка на гръдната кухина - пристенната
плевра, после и обвивката на белия дроб - белодробната плевра, от наранения бял дроб е започнало кървене и навлизане на свободен въздух в гръдната
кухина и в порядъка на минути и часове се е развил хемопневмоторакс. При
нормално отрицателно налягане в гръдната
кухина повишаването му причинява колабиране - свиване на белия дроб, дихателна
недостатъчност, каквито признаци са
описани от свид.К. и К. за времето в дома му преди хоспитализацията. В
заключението си експертите сочат, че въздухът от гръдната кухина е преминал
през разкъсаната пристенна плевра и е навлязъл в подкожието, като се е развил
подкожния енфизем - неедномоментен процес изискващ време - за няколко часа се е
разгърнала цялата клинична картина на гръдната травма. Експертите сочат и, че в
първите минути след побоя пострадалият е можел да извършва активни и
целенасочени действия, да се придвижва сам и за околните е бил във видимо
здраве. Експертизата сочи и, че може да се потвърди, че обичайно усложненията
хемопневмоторакс, подкожен енфизем, дихателна недостатъчност не се изявяват в
момента на причиняване на травмата, като в първите минути и часове пострадалият
е изпитвал болка и състоянието му прогресивно се е влошавало, без това да е
станало моментално. Разгледани във времето установените от гласните доказателства по
същото фактически обстоятелства сочат
на първоначална липса на видими увреждания по свид.К. за
установеното време от нанасяне на побоя от двамата въззивници - Ф. и Д.,
обяснено с необходимост от време за проявата на хематоми, а и факта на нанасяне на ударите в закритите части на
тялото и окосмената част на главата, както и проявата на промяна в действията на пострадалия, предвид времето за разгръщане
на клиничната картина, подробно описана
от експертите. Времето за това отговаря на обстоятелството, че при нанесен побой и
причинени в резултат на същия травми около 09.00 часа, а и липсата на причинени
такива по долните крайници пострадалия
се е придвижвал сам, качил се е сам в служебния автомобил на полицията и
сам е слязъл от същия и едва при престоя му в приемната на РПУ Ямбол е почувствал влошаване на
състоянието си, предприел е действия за придвижване до дома си, като е помолил
за помощ за това непознат водач на МПС и
след слизането пред дома си, тъй като състоянието му продължило да се влошава и
се чувствал все по-зле седнал на пейка пред входа на жилищния блок в който
живеел. Постепенното влошаване на състоянието му се установява и от
обстоятелството, че в дома си същият е
лежал на леглото, като видимо не изглеждал добре, а при пристигането на
съпругата му - свид.К. около 13.00 часа в дома им бил и почти неконтактен.
Видимото влошено състояние на свид.К.
мотивирало и свид.К. да потърси специализирана медицинска помощ, а направените
от екипа на МБАЛ Ямбол изследвания по
същество са установили първоначално причиняване на травматичните увреждания.
Т.е. времето от нанасянето на побоя,
респективно причиняването на травматичните увреждания на пострадалия отговаря
на визираното в заключението на експертизата за видимото му
проявление и възприемане от околните. Що
се касае до механизма на причиняване на травматичните увреждания то същия е
установен от експертите и посочен в
експертното заключение и отговаря в пълнота на установеното от гласните
доказателства - показанията на пострадалия б.К., а именно нанасяне на удар с
ръка в областта на главата от въззивника Ф., с последвало падане на пода на
помещението и последователно нанасяне на удари с ритници по тялото на пострадалия
последователно от въззивниците Ф. и Д., а и по продължителност във времето,
което е определено от експертите като кратко такова.
Предвид липсата на установено
счупване на седмо ребро в ляво съда намира,
че следва да бъдат признати за невиновни
въззивниците подсъдими Ф. и Д. трайното
затрудняване на движението на снагата, причинено от същите да е в резултат на счупване на това ребро.
Обективно двамата въззивници Ф. и Д. са действали в съучастие помежду си,
като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е
участвал в изпълнителното деяние на престъплението нанасяйки удари на пострадалия Б.К.. На лице са и
квалифициращите обстоятелства на т.2
на ал.1 на чл.131 от НК, тъй като
телесните повреди са нанесени от длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б.б
от НК. Към момента на осъществяване на деянието
въззивника Д. е бил управител на
дружеството стопанисващо магазин "В. - 2", а въззивника Ф. изпълнявал по трудов договор длъжността
продавач - консултант, изпълняващ и функциите на управител на магазина. Като управител на дружеството въззивника Д. е изпълнявал ръководна работа в същото, а въззивника Ф. в качеството си
на продавач - консултант и управител на
магазина е изпълнявал работа свързана с
пазене и управление на чуждо имущество, като деянието е осъществено при изпълнение на тези им функции.
Правилно, обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел и, че е
налице осъществяване на деянието и от субективна страна, при евентуален умисъл.
Безспорно от анализа на доказателствата по делото се установява, че въззивниците
Ф. и Д. са извършили задружни,
целенасочени и съзнателни действия,
обективиращи пряко намерението им за нанасяне
на увреждания на пострадалия К. и
макар да не са целяли по този начин да
му причинят конкретно установените
такива, предвид броя, насочеността, силата и начина на нанасянето на ударите,
същите са допускали тази възможност, като всеки от тях е съзнавал длъжностното
си качество и е разбирал участието на другия в нанасянето на ударите, като е
знаел, че не действа сам. За това и настоящия състав на въззивния съд намира,
че правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е приел, че
въззивниците Ф. и Д. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.131 ал.1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 от НК и ги е признал за виновни в
осъществяването му.
Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е приел, че по-благоприятна за подсъдимите касателно
предвиденото по размер наказание
за извършеното от същите
престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20
ал.2 от НК е редакцията на текста към момента на осъществяване на деянието,
преди изменението с ДВ бр.26/2010 г., тъй
като до промяната и предвиденото наказание е такова от една до пет години лишаване от свобода, а след изменението - такова с по-висок минимум - две
години и по висок максимум - десет години, респективно на осн. чл.2 ал.2 НК е определил наказанията
им в границите очертани от разпоредбата на чл.131 ал.1 т.2 от НК в действащата към
момента на осъществяване на деянието редакция.
Правилно и обосновано съда е
определил наказанието на двамата подсъдими при условията на чл.54 от НК.
Вземайки предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
осъщественото с оглед начина му на осъществяване, характера и броя на причинените телесни увреждания - две средни
телесни повреди при реална съвкупност и отчитайки
ниската степен на обществена опасност на личността на всеки един от тях
предвид чистото им съдебно минало към момента на осъществяване на деянието, а
и към момента на постановяване на
присъдата, значително отдалечени по време, като неправилно е приел, че
наказанието по размер следва да се определи
при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като го е определил по размер от по три години лишаване от свобода за
всеки един от подсъдимите. Това е така, тъй като при преценката за
тежестта на осъщественото деяние съда е
визирал и обстоятелството на длъжностните качества на
въззивниците Д. и Ф., приемайки,
че завишената степен на обществена опасност
на деянието се обуславя и от
характера на нарушените обществени отношения визирайки осигуряване на нормална обстановка на
гражданите при явяването им пред длъжностни лица. Едновременно с това настоящия
състав на въззивния съд намира, че следва
в размера на определеното наказание
на всеки един от въззивниците подсъдими да се отрази продължителността на водене на производството, в какъвто смисъл е
утвърдената съдебна практика. Липсват данни по делото, от които да се направи
извод, че продължителността на производството е свързана с процесуално поведение на въззивниците. А
безспорно предвид осъщественото деяние продължителността на
воденото производство - повече от дванадесет години е висока такава. За това и
настоящия състав на въззивния съд намира, че
наказанието на двамата въззивници - подсъдими следва да се определи при значителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, на предвидения в текста минимум от по една година
лишаване от свобода. На лице са
формалните изисквания на закона за приложението на разпоредбата на чл.66
от НК и отлагане на изтърпяването на
наложените по размер наказания лишаване от свобода - по размер същите са под предвидения в ал.1 на чл.66 НК,
въззивниците Ф. и Д. не са осъждани за престъпления от общ характер на лишаване
от свобода. Едновременно с това съда намира, че извода на решаващия съд предвид
характеризиращите личността на всеки един от двамата възивници данни
за постигане на целите на наказанието и преди всичко поправянето им не е
наложително да изтърпят наложените им по размер наказания лишаване от свобода.
Що се касае за срока на отлагане съда
намира, че същият е завишен от решаващия съд. В размер от три години срока на
отлагане на наказанията за двамата въззивници
се явява достатъчен и необходим, поради което и следва да се измени и
измени присъдата в тази и част. В този си вид, размер и начин на изтърпяване
настоящия състав на въззивния съд
намира, че в пълнота ще се осъществят целите на наказанието, както
възпитателна, така и възпираща по отношение на
въззивниците, а и обществото.
Искането на въззивниците за
определяне на наказание при уславията на
чл.55 от НК съда намира за неоснователно. За да се приложи разпоредбата на
чл.55 от НК следва да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като и най-ниското предвидено в текста наказание
да се явява несъразмерно тежко за осъщественото. А в конкретния случай предвид
степента на обществена опасност на осъщественото деяние, по начина му на
осъществяване най-ниското предвидено в текста наказание не се явява
несъразмерно такова. В тази насока мотиви в присъдата си е изложил и решаващия
съд.
За неоснователно съда намира възражението на въззивниците
касателно наличието на противоречие на диспозитив и мотиви на атакуваната присъда по отношение на условията при които по същество е определено
наказанието от първоинстанционния съд - чл.2 ал.2 от НК. Безспорно от прегледа на постановената присъда, предвид
изложеното в мотивите законосъобразно и правилно решаващият съд е направил
преценка за по-благоприятен закон, а именно този действащ към момента на осъществяване на деянието и е изложил
подробни мотиви за това, като определеното от този съд наказание е еднозначно
посочено в диспозитива и мотивите на съда. Формалното непосочване на текста на
чл.2 ал.2 от НК настоящия състав на въззивния съд не намира, че представлява съществено по
характера си процесуално нарушение. С това по същество не са нарушени
процесуалните права на подсъдимите в процеса. За прецизност следва текста на чл.2 ал.2 НК да се посочи в
диспозитива на присъдата от въззивния съд.
Неоснователно е и възражението на въззивниците за липса на произнасяне по
внесеното обвинение в неговата пълнота с
посочване на непроизнасяне с присъдата по отношение на две счупени ребра, в
резултат от което да е и причиняването
на телесното увреждане на пострадалия
изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата за около три -
четири месеца. Видно от заключителната
част на обвинителния акт като счупени в
същия са посочени 7, 8, 9, и 10 леви
ребра и 4, 5, 7,8, 9 и 10 десни ребра. Същите, а именно 7,8,9 и 10 леви ребра и
4, 5, 7, 8, 9 и 10 десни ребра са посочени и в атакуваната присъда.
Настоящия състав на въззивния съд споделя
доводите на въззивниците касателно явна несправедливост на наложените
им от
първоинстанционния съд наказания
по размер, поради което и предвид изложените за това съображения при условията
на чл.54 от НК, при липсата на основания за приложение на чл.55 от НК, както и
във вр. с чл.2 ал.2 от НК намери за необходимо и намали наложените им по размер
наказания лишаване от свобода от по три години лишаване от свобода на такива в
размер от по една година лишаване от
свобода, при намаляване и на размера на
определените по чл.66 ал.1 НК срокове съответно от по пет на по три години.
Настоящия състав на въззивния съд намира за основателни доводите на
въззивниците за настъпила погасителна давност по отношение на
предявения от въззиваемия К. граждански иск. Това е така тъй като иска е
предявен пред съда за първи път с молба входирана под №5566/31.07.2013 г. В
съдебно заседание от ****** г.
предявения от Б.К. в качеството му на пострадало от престъплението лице
е приет за разглеждане предявен от него граждански иск за причинени му
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на увреждането, като Б.К. е конституиран в качеството на
граждански ищец в производството. Видно от доказателствата по делото
престъплението е осъществено от въззивниците Ф. и Д. на ***** г., т.е. предявяването и приемането за разглеждане на гражданския иск и конституирането на К. в
качеството на граждански ищец в процеса е станало повече от девет години от
момента на осъществяване на деянието. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
погасителната давност е в размер на пет години. Липсват данни за прекъсването и
по какъвто и да било начин. Не са налице и такива за образуване на гражданско
производство пред съда. По изложените съображения и съда намира, че следва присъдата в частта и с която въззивниците са
осъдени да заплатят солидарно на Б.К. за
причинени му неимуществени вреди сума в размер на 28 000 лева да се отмени.
Съда намира, че не могат да се споделят доводите на въззивниците
за участие в производството на ненадлежна страна, водещо до отмяна на
постановената присъда. Въззиваемия Б.К. е
конституиран в качеството и на частен обвинител с определение на съда от
****** г. законосъобразно. Същият отговаря на изискванията на чл.76 НПК, тъй
като безспорно е пострадал от визираното
престъпно деяние. Като е допуснал до участие в процеса неправилно
конституирания като граждански ищец К.
действително първоинстанционния съд е
допуснал процесуално нарушение, което в случая не е съществено и не обуславя
наличието на основание за отмяна на
присъдата, тъй като не е довело до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимите и защитата им. При проведеното в
първата инстанция съдебно следствие въззиваемия К. е участвал и в качеството на
частен обвинител, като направените от същия доказателствени искания касаят
установяването и доказването на
осъщественото престъпно деяние. Тези права същият има съгласно
разпоредбата на чл.79 от НПК и ползването му от същите в качеството на частен
обвинител е в съответствие с
процесуалните правила.
Предвид изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от
НПК въззивниците Ф. и Д. следва да заплатят и направените по делото разноски
във въззивната инстанция, както следва 1486,28 лв. в полза на съдебната власт,
по сметка на ЯОС общо, по 743,14 лв.
всеки от тях и 160 лв. общо на частния обвинител К., по 80 лева всеки
един от тях. Разноските въззиваемия К. е направил съгласно представените
документи за това за извършване на
медицинско изследване, необходимо и ползвано от експертите за извършване на СМЕ
във въззивното производство.
От цялостната проверка на атакувания
съдебен акт съдът не констатира други основания за изменение или отмяната му .
Предвид на изложеното и на осн. чл.337 ал.1 т.2 и ал.3 от НПК
Я О С
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 80/05.07.2016 г. постановена по НОХД № 1105/2015 г. по описа на
ЯРС, като я отменя в частта и с
която П.Г.Д. и С.Н.Ф. / с установени по делото
самоличности/ са признати за виновени да
са причинили на постр.Б.К. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на
седмо ребро в ляво, с което да е затруднено движението на снагата, поради което и
на осн. чл.304 от НПК ги оправдава по
обвинението в тази му част, в частта и с която са осъдени солидарно
да заплатят на Б.К. сумата от 28000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - ***** г., до окончателното
и изплащане, в частта и с която са
осъдени да заплатят 1120 лв., ДТ върху
уважения граждански иск, или по 560 лв. за всеки.
ИЗМЕНЯ Присъдата в
частта и с която на П.Г.Д. и С.Н.Ф. /с
установени по делото самоличности/ е наложено наказание лишаване от свобода,
като във вр. с чл.2 ал.2 НК и чл.54 от
НК намалява размера на същото за всеки
един от тях от три на по една година
лишаване от свобода и изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК за всеки един от
тях от пет на по три години.
ОСЪЖДА П.Г.Д.
и С.Н.Ф. /с установени по делото самоличности / да заплатят на Б.М.К.
направените по делото разноски в размер от по 80 /осемдесет / лева за всеки
един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.