Мотиви на присъда № 83 от 26.09.2016 постановена по нохд № 152/ 2016г.по описа на Окръжен съд- Ямбол:

Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия А.А.П. *** за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК, затова че на 3.04.2014г. около 2,05часа, в дворно място с къща, находящо се на ул.”Цар Калоян” №13 в с.С., обл.Ямбол, чрез нанасяне на удар с дървена дъска в областта на челюстта, умишлено умъртвил К. К.М на 39 години от с.Свирчово, общ. Антоново, обл.Търговище, като деянието е извършено с особена жестокост.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така както е предявено, като счита същото за доказано от обективна и от субективна страна. Твърди се, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен извод за авторството на инкриминираното деяние по чл.116 ал.1 т.6 от НК , като се излагат подробни съображения в тази насока. Прави се искане да се кредитират изцяло обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебното следствие, в които прави пълни самопризнания, тъй като същите се подкрепят от заключенията на съдебно медицинските експертизи относно механизма на умъртвяването, от протокола за следствен експеримент и протокола за оглед на местопрестъплението. Подкрепят се и от показанията на свидетелите П. и Ч., които сочат, че след „изчезването” на постр.М подсъдимият се е променил изцяло, бил е неадекватен с празен поглед. Подсъдимият сам е отвел разследващите до мястото където е изхвърлил дъската, с която ударил пострадалия, като на това място е намерена дъска, която изцяло отговаря на неговото описание и с която е напълно възможно да се причинят инкриминираните телесни увреждания на М, в резултат на които той е умъртвен. Прави се искане на подсъдимият да му бъде наложено наказание по втората алтернатива доживотен затвор, тъй като само това наказание би оказало възпиращо въздействие спрямо него.

Подсъдимият П. участва лично и с упълномощения от него защитник адв.В.К. ***. В хода на съдебното следствие дава обяснения като не се признава за виновен и твърди, че не е умъртвявал М. Чрез защитника си пледира за недоказаност на обвинението, тъй като разследването е проведено изключително повърхностно с изключване на останалите възможни версии относно авторството на деянието. В тази насока се излагат съображения, че свидетелите К.С. и Н.П. са упражнявали физически тормоз както спрямо пострадалия, така и по отношение на останалите пастири във фермата. Твърди се, че на съдебното следствие не е установен мотив за извършване на убийството, както и че не е установена по безспорен начин дори причината за смъртта, тъй като вещите лица не са категорични в изводите си. Относно направените от подсъдимия самопризнание се сочи, че спрямо него е било упражнено насилие и психическо въздействие. По тези съображения се прави искане подсъдимият П. да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение, поради недоказаност на същото.

С нарочно определение постановено в открито съдебно заседание на 9.06.2016г. на основание чл. 372 ал.3 от НПК съдът одобри изразеното съгласие направено от защитника на подсъдимия да не се провежда разпит на св.П.К и на вещото лице Р.С. При условията на чл.283 от НПК в открито съдебно заседание на 11.07.2016г.показанията на свидетеля и заключението на ДНК експертизата са приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.П. е роден на ***г***. Ходил на училище до 6 клас, а след като отслужил военната си служба се оженил, но малко след това се развел. От брака си има една дъщеря , с която не поддържа връзка. Лекувал се е в Психиатрично отделение с. Хаджи Димитрово, във връзка със злоупотреба с алкохол. Преди години се е преместил да живее от гр.Ямбол, в гр.Б., поради по- големите възможности за намиране на работа. Там живял като клошар, спял по улиците и се прехранвал като намирал отпадъци от контейнерите и ги връщал на вторични суровини. Това продължило до 15.01.2014г.

Пострадалият К. К.М е роден на ***г***, в семейство със седем деца. Учил до 8 клас, като не придобил никаква специалност и професия. Преди години се е преместил да живее в гр.Б., като прекъснал всякакви връзките със семейството си. В гр. Б. подобно на подсъдимия живеел като клошар, спял на улицата и се прехранвал продавайки отпадъци на пунктовете за вторични суровини.

През м.ноември 2013г. св. С.М. *** решил да отглежда животни в землището на с.С., обл.Ямбол. За целта закупил къща със стопанска постройка и ги преустроил като козеферма, а след това закупил и кози. Едновременно с това взел под наем къща собственост на св.С.И.П., намираща се в края на с. С., на ул.”Цар Калоян” № 13. Там имал намерение да настани наетите от него работници. Къщата се състояла от салон и две стаи. В едната стая имало две легла, а в другата легло и диван. Към къщата е има изградена пристройка, в която по- късно настанили за отглеждане зайци. В двора от страната на пристройката има кладенец. Св.М. възложил на св.К.С.С. да се занимава с организацията по работата в козефермата и намирането на работна ръка. Родителите на св.С. *** той поел ангажимент да се премести да живее от гр.Б. в с.С.. Двамата свидетели решили да наемат на работа клошари, които да се съгласят да работят без заплата, само срещу осигурен подслон и храна. При св.С. в селото често оставал и св.Н.П., на когото били възлагани задачи във връзка с отглеждането на животните, както и да надзирава работниците. Първи в стопанството бил нает св.И.Г., който се настанил да живее в едната от стаите на наетата къща, а в другата отседнал св.С..

През м.декември 2013г.св.К. *** за търси работници за козефермата в с.С.. В кв.”Лазур” под терасата на един жилищен блок срещнал пострадалия К. М, който не работел и живеел на улицата. М се съгласил да започне работа в с.С., като за труда си вместо заплата да получава подслон, храна, цигари и алкохол. След това С. завел М при св.М., който след като го одобрил за работник го отвел до магазин за дрехи втора употреба и му закупил мъжко яке, черно на цвят , с покритие от изкуствена материя, наподобяваща кожа, с пришита емблема в предната част с надпис „Hunter” и поларен суитчър, черен на цвят , в предната горна част с пришита емблема в сиво и с надпис „Base Camp” . Същия ден св.С. откарал пострадалия до с. С. и го настанил в наетата от М. къща. Тримата- св.С., св.Г. и постр.М живеели и работели заедно. Пострадалия бил кротък, работлив и неконфликтен Обичал да пие ракия, но в умерени количества и не създавал проблеми, за разлика от св.С., който ставал конфликтен и агресивен след злоупотреба с алкохол. Нанасял побой на работниците и на родителите си, които напуснА с.С.. В къщата на родителите му останала да живее само баба му. Заради агресията на св.С., в началото на 2014г. св.Г. напуснал фермата. По начина по който открил пострадалия, на 15.01.2014г. св.С. срещнал в гр.Б. и подсъдимия П., който също нямал дом и не работел. Живеел на улицата и се изхранвал продавайки отпадъци в пункт за вторични суровини, където станала срещата му със св.С.. Уговорката помежду им била същата да работи в козефермата , като вместо заплата да получава подслон, храна и алкохол. Същия ден св.С. откарал подсъдимия до с.С. и го настанил в наетата от св.М. къща. В едната от стаите се настанили пострадалия и подсъдимия, а в другата живеели св.С. и св.Н.П., в случаите когато оставал в селото. При срещата между пострадалия и подсъдимия се установило, че същите се познават от гр.Б., поради това че и двамата са водели един и същ скитнически живот. Св. С. проявявал агресивно поведение и спрямо пострадалия М , като след употреба на алкохол му нанасял побой, това било причината той през м.февруари 2014г. два пъти да прави опити да бяга от стопанството, но бил открИ.и връщан обратно. През м.март 2014г. във фермата бил нает и работник на име А, но скоро след това той избягал и повече не се върнал. Това мотивирало подсъдимия и той през същия месец направил опит да избяга от фермата, но бил открит и върнат обратно там. Намирането на работниците ставало от приятели на св.С., които след като ги откривали им нанасяли побой. След като родителите на св.С. напуснали с.С., той и св.П. се преместили да живеят при баба му, а в наетата къща останали подсъдимия и пострадалия, които се разделили в двете стои. Постр.М се грижел за козите, а подс.П. за животните в стопанството- зайци и прасета.

На 2.04.2014г.постр.М след като прибрал козите от паша отишъл до бабата на св.С. за да вземе сготвената от нея храна за вечеря за него и за подсъдимия. Това той правел всяка вечер. Около 21 часа се върнал в наетата къща и двамата с подс.П., в неговата стая, седнА да вечерят и да пият ракия дадена им от св.С.. След като станало време за лягане пострадалия легнал в стаята на подсъдимия, на второто легло.

Около 2 часа след полунощ на 3 април 2014г.се чул взрив от гръмнала тръба на газопреносна станция, намираща се до близкото село Горска поляна, обл.Ямбол. Гърмът бил силен и мощен и от него се събудили подсъдимия и пострадалия. Събудили се и свидетелите П. и С.. Св. П. решил да отиде до къщата на пастирите за да си вземе тютюн за пушене, след което станал и отишъл при подсъдимия и пострадАя. Влизайки в стаята на двамата, св.П. се ядосал , че двамата спят на работеща електрическа крушка и под предлог, че харчат безпричинно електрически ток, нанесъл побой над подсъдимия, докато лежал в леглото. След това свидетелят взел тютюн и си тръгнал. Малко след това постр.М решил да нагледа козите, тъй като в този период се раждали ярета и е нужно да се наблюдават. Станал от леглото, облякъл връхното си яке, обул ботуши и излязъл на двора, като се отправил към козарника. В това време подсъдимия ядосан от това, че пострадалия не го е защитил докато св.П. му нанасял побоя, решил да му отмъсти. С оглед на намисленото подс. П. също станал отишъл до пристройката, в която се намирали зайчарниците и взел от там една плътна дъска, с дължина 71,3см., широчина в единия край 5,8св., а в другия 6,4см. и дебелина 2,5см., с клиновидна форма и с напречен прорез жлеб. Държейки дъската с дясната си ръка, скрит до зида от вътрешната страна на пристройката, подсъдимият изчакал пострадалия да се върне от козарника. Връщайки се от там пострадалия се насочил към пристройката и достигайки до входа й подсъдимият излязъл малко напред , замахнал със всичка сила с дъската и нанесъл силен удар на пост.М, в областта на долната му челюст. Посоката на удара е отдолу нагоре. В резултат на удара М паднал на земята по гръб, а подсъдимият се надвесил над него и му нанесъл още няколко удара с дъската в областта на тялото. След падането си пострадалият не помръднал, а подсъдимият се надвесил над него и установил, че е умрял, тъй като няма пулс. П. подпрял дъската на стената на пристройката и решил да се освободи от убития М изхвърляйки го в намиращия се на двора кладенец. Хванал трупа му през мишниците и го завлякъл до кладенеца. Поставил трупа в седнало положение, като го подпрял с гръб на гривната на кладенеца. След това обърнал трупа му така, че да е с лице към водата във кладенеца, хванал краката му и го избутал вътре. След това се върнал до дъската , с която извършил убийството и я изхвърлил през оградата в съседното дворно място. След това се прибрал в къщата.

Сутринта около 8 часа на 3 април 2014г.свидетелите С. и П. отишли до къщата на пастирите, като минавайки покрай козарника им направило впечатление, че козите все още не са изведени на паша, което е било задължение на постр.М. На двора срещнали подс.П. , който им казал, че М го няма и , че вероятно отново е избягал. Свидетелите влезли в стаята ползвана от пострадалия и видели, че част от вещите и тютюна му се намират там, което ги впечатлило, тъй като при бягството си предишните два пъти, той вземал всичките си вещи. След този ден подсъдимият започнал да се държи неадекватно, оплаквал се че е болен, лежал по поляните и оставял козите да се разпиляват. Според св. М. подсъдимият е станал съвсем различен човек, с празен поглед. Веднъж решил да изплаши св.С., като му съобщил по мобилния телефон, че ще скочи в кладенец намиращ се в центъра на селото. При пристигането на свидетелите П. и С. там обаче подсъдимият се подхлъзнал и наистина паднал вътре , в кладенеца. Свидетелите му оказали помощ и го извадили от там, но решили, че той е опасен и че не трябва да остава при тях. Няколко дни след това го закарали до с.В. и го качили на камион пътуващ за гр.Ямбол. В гр.Ямбол престоял около два месеца, а след това отново се върнал в гр.Б.. На негово място взели друг пастир от с.В.- св.А.С.Й..

През м.ноември 2014г.св.М. приключил дейността си в с.С. и преместил животните в друго село, около гр.Б..

На 21.03.2015г. собственика на къщата наета от св.М. –св.С.П. решила да направи оглед на имота си, тъй като тя живее в гр.Б.. На посочената дата пристигнала в с-.С., заедно с внука си св. П.К. При влизането в къщата видяла, че същата е в изключително занемарено състояние, като изкарала навън по- голямата част от мебелите и намиращите се вътре дрехи и ги запалила. Тъй като имала нужда от вода , открила кладенеца и загребала вода. Тогава забелязала , че на повърхността на водата има нещо, което оприличила като труп, но не съобщила на никого и се прибрала в гр.Б.. На 24.03.2015г.св.П. съобщила по телефона на кметския наместник на с.С., св.И.Ч., че е видяла в кладенеца в дворното си място труп. Тя от своя страна уведомила органите на полицията и същия ден при оглед на место престъпление от кладенеца бил изваден труп на мъж, с неустановена самоличност и в напреднала фаза на разложение, като тялото било облечено с дрехи и обуто с ботуши.

С оглед установяване самоличността на трупа открит в кладенеца и иззет ДНК материал от Захари Кирилов Михайлов- брат на постр.М / видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на М, прил-.на л. 160, т.ІІ, ДП/, с цел изготвяне на ДНК анАз и сравняване за идентичност. От заключението на ДНК експертизата изготвена от вещото лице Р.С / приложена на л. 52-54, т.ІІ, ДП/ е видно, че Захари Михайлов и мъжа с неустановена самоличност, принадлежат към един и същи род по бащина линия. Заключението на експерта е прието без възражение от страните по делото и е приобщено без да се провежда разпит на вещото лице – по реда на чл. 373 ал.1, вр.с чл.372 ал.3 НПК.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Ч. /прил.на л. 46-48, т.ІІ, ДП/ е видно, че при външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на К. М е установено следното:

Механична черепно- мозъчна травма – многофрагментно счупване на долна челюст, като фрактурните линии преминават през лявата и дясната половина на долната челюст, което е довело до образуване на три отделни фрагменти. Не са установени други видими увреждания в областта на главата и останалите части от трупа.

Трупа е бил продължително време във вода, което е довело до напреднало трупно разложение под формата на осапунване на трупа, като всички подкожни меки тъкани и вътрешни органи са в стадии на напреднало послесмъртно трупно разложение, под формата на послесмъртно осапунване на трупа.

Многофрагментното счупване на долната челюст е признак на тежка черепно- мозъчна травма, това счупване е напълно възможно да се получи при нанасяне на един единствен удар , като енергията на нанасянето на този удар е била предадена на основата на черепа, чрез двата клона на долната челюст, при което се получава тежка черепно- мозъчна травма със засягане на съдовете разположени в областта на основата на двете мозъчни хемисфери , които лежат на основата на черепа, с увреждания в областта на мозъка и обвивките му, в резултат на което настъпва смъртта на пострадалия.

Многофрагментното счупване на долната челюст се дължи на нанасянето на силен удар с тъп твърд предмет, като този удар най- добре отговаря да е нанесен в областта на долната челюст, непосредствено в подбрадичковата област , като посоката на този удар е била отпред отдолу, малко назад и нагоре. При нанасянето на този удар се създават предпоставки за предаване на силата на удара на основата на черепа, където се намират важни структури на мозъчните хемисфери, като дори при минималните им увреждания може да се стигне до причиняване на смърт.

Многофрагментното счупване на долната челюст не може да се получи при падане от ръст или при падане от високо, без допълнителни други травматични увреждания, в областта на главата- в областта на носните кости, скулите , по останАте части на черепния покрив.

Според заключението на вещото лице трупа е паднал във водата, след настъпването на смъртта.

Степента на послесмъртните трупни разложителни процеси и осапунването на трупа сочат, че трупът е престоял във водна среда след настъпването на смъртта около една година.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р Ч. поддържа изцяло даденото заключение, като сочи, че когато тяло се хвърли във вода то потъва на дъното, като постепенно с оглед настъпването на разложителни процеси и газове теглото става по- малко и трупа изплува на повърхността.

По делото е назначена допълнителна тройна съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от вещите лица д-р Т.Т., д-р Е.Б. и д-р Т.Ч. / прил.на л. 59-64 , т.ІІ,ДП/ . От заключението на посочената експертиза е видно, че при огледа и реаутопсията върху трупа на К. М са установени счупвания на долната и горната челюст. Твърде напреднало трупно разложение. Частично осапуняване. Описаните счупвания на двете челюсти са от действието на твърд тъп предмет – много силен удар, с посока отдолу нагоре, фронтално. При такъв силен удар е напълно възможно да се получат тежки увреждания на мозъка, които да доведат до смърт. Поради напредналото трупно разложение не се различават увреждания на мозъка. Степента на трупното гниене отговаря смъртта да е настъпила през м.март 2014г., а нАчното осапуняване говори за престой на трупа във влажна среда с липса на кислород- местонахождението на трупа в кладенец.

От показанията на вещите лица на съдебното следствие е видно, че същите при изготвянето на повторната тройна- съдебно медицинска експертиза са извършили мацерация на главата /отстраняване на меките тъкани, чрез изваряване/ и поради това са установени счупване освен на долната челюст така и на горната такава. От това вещите лица стигат до извода, че удара, който е нанесен в областта на долната челюст, така че да се получи счупване и на горната е бил много значителен. При такъв удар неизбежно биха се получили увреждания на мозъка. Вещите лица са категорични , че трупът е попаднал във водата веднага след настъпването на смъртта, като с оглед неговото състояние 3 април 2014г.е възможна дата за настъпване на смъртта.

На 10.07.2015г. при извършен оглед на местопроизшествие в с.С. , обл.Ямбол , на ул.”Цар Калоян „ № 15,т.е. на съседния на местопрестъплението имот в близост до оградната мрежа и на 15,40м.от кладенеца е намерена и иззета дъска. На 13.07.2015г.е извършен оглед на процесната дъска- веществено доказателство и е установено, че същата е с размери , с дължина 71,3см., широчина в единия край 5,8см., а в другия 6,4см. и дебелина 2,5см., с клиновидна форма и с напречен прорез жлеб и тегло 0,79889кг. От заключението на изготвената по делото ДНК експертиза от вещите лица Б.Ш. и Н.Т. / прил.на л.103, т.ІІ,ДП/ е видно, че от представената за изследване дъска не е открита човешка кръв. От показанията на вещите лица в съдебно заседание е видно, че при престой на процесната дъска на открито в период около 1 година, като се има предвид че е валяло дъжд, сняг, греена от слънце , дори и да е имало кръв по нея , то тя ще бъде отмита.

От заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р Т.Ч., д-р Т.Т., д-р Ем.Б., д-р В.Р. и д-р Й.Й. / прил.на л. 86- 90, т.ІІ, ДП/ е видно е напълно възможно травматичните увреждания по трупа на К.М и неговата смърт да са причинени от процесната дъска.

Подсъдимият А.П. не страда от хронично психично заболяване и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед на живота който води- при крайно тежки битови условия, с липса на храна и подслон, в непосилно физическо и емоционално напрежение и социална изолация е довело до тежки фрустрации, свързани с отхвърляне, изоставяне и унижение, чувство за несправяне. Същия е със силно отграничени интереси- сведени до задоволяване на базовите потребности. Примитивната му душевност е предпоставка за беден поведенчески репертоар и слабо развити умения за общуване, което намалява шансовете в конфликти ситуации за намиране на изход , различен от проява на насилие, като израз на неосъзнатия стремеж на личността да компенсира своето чувство на безсилие, да бъде значима и да се разпорежда с околните – горното се установява от заключението на комплексната съдебно- психиатрично- психологическа експертиза изготвена от вещите лица д- р Ц., д-р Л. Д. и Г.А. .

От протокола за следствен експеримент извършен на 14.07.2015г.и изготвения фотоалбум /прил. На л. 129-140, т.ІІ, ДП/ е видно, че подсъдимият П. показва точното място на което е убил М, както и начина по който е сторил това. Показал е и начина по който е изхвърлил трупа на пострадалия в кладенеца, а след това и точно къде е изхвърлил дъската, с която е убил пострадалия.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите С.М., К.С., Н.П., И.Ч., С.П., П.К, И.Г., А.Й., Е.Г., П.Ж., Г.Г., Х.П.Х.М. и К.К., от заключенията на трите съдебно- медицински експертизи, от заключенията на ДНК експертизата на веществено доказателство и за родова принадлежност, от заключението на комплексната съдебно психиатрично- психологическа експертиза, от показанията на вещите лица Б., Ч., Т., Й., Р., Ш., Т., Д., Ц. и А. и от приложените по делото писмени доказателства- свидетелство за съдимост на подсъдимия, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства и протоколи за следствен експеримент.

Авторството на деянието и начина по който е умъртвен пострадалия е безспорно установено от направените от подсъдимия П. пълни самопризнания на досъдебното производство в протокол за разпит от 9.07.2015г., в присъствието на защитник адв.Пл.Божилов от АК- Ямбол. При условията на чл. 279 ал.2, вр.с ал.1 т.3 НПК тези обяснения са приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия са снети при спазване на процесуалните правила разписани в НПК.

Съгласно чл.116 ал.1 от НПК присъдата не може да почива само на самопризнание , а съгласно чл.279 ал.4 от НПК- само на обяснения , прочетени по реда на ал.2 и 3 от същия текст. Съдът обаче намери , че по делото са събрани многобройни и разнообразни доказателства, които макар и косвени, убедително , категорично е еднопосочно подкрепят самопризнанието на подсъдимия , направено на досъдебното производство и установяват авторството на деянието и вината му. С оглед времето и мястото на извършване на престъплението- през нощта в частен дом в който са били единствено пострадалия и подсъдимия, по делото няма преки уличаващи доказателства. Няма свидетели – очевидци, но са събрани доказателства, които след пълен анализ напълно кореспондират и подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

Посочения от подсъдимия начин, насоченост и място на нанасяне на инкриминирания удар в обясненията от 9.07.2015г. напълно кореспондира с установените травматични увреждания на трупа на М. Подсъдимият сочи, че след като К. го е приближил и двата са застанА лице в лице, той е замахнал с дясната ръка и с дъската ударил К. в лицето. Насочеността на удара бил отдолу на горе, в областта на долната челюст. Сочи още , че удара е бил много силен, защото се бил приготвил да го удари и е вложил цялата си сила. Същия механизъм на нанасяне на удара се сочи в заключението на първоначалната съдебно медицинска експертиза изготвена от вещото лице Т.Ч. и в заключението на допълнителната тройна такава изготвена от вещите лица Ч., Т. и Б.. След извършена реаутопсия вещите лица сочат, че счупванията на двете челюсти е причинено с твърд тъп предмет – много силен удар с посока отдолу нагоре, фронтално. От изложеното е видно, че обясненията на подсъдимия в тази част напълно кореспондират със заключенията на двете СМЕ.

Подсъдимият в обясненията си сочи, че е изхвърлил трупа на М в кладенеца, като описва, че го е хвърлил с лице към водата. Тези негови обяснения напълно кореспондират с положението, в което е открит трупа на М при огледа на 24.03.2015г. Разположението на трупа му в кладенеца е било с лице към водата, видно от протокол за оглед на местопрестъпление извършен на 24.03.2015г. / прил.на л. 3-6 , т.І, ДП/ .

В обясненията си на 9.07.2015г.подсъдимият също така описва мястото на което е изхвърлил дъската, с която е умъртвил М, като сочи, че тъй като по дъската е имало кръв е решил да я изхвърли. Обяснява , че я изхвърлил близо до външната тоалетна извън двора , в съседното място където не живее никой. Подсъдимият също така подробно описва дъската, като сочи, че тя е клиновидна, дълга между 50-70см., еднакво дебела и плътна от всички страни...” На следващия ден след разпита на подсъдимия е извършен оглед на местопроизшествие, като от протокола прил.на л.56, 57 т.І, ДП е видно, че точно на посоченото от него място е открита дъска с подобни параметри. При извършения следствен експеримент на ДП на 14.07.2015г. / прил.на л. 129-132 т.ІІ, ДП/ подсъдимият сочи точното място на което е изхвърлил процесната дъска и това място напълно съвпада с мястото на откриване на дъската, в протокола за оглед от 10.07.2015г. Съдът приема, че процесната дъска е тази, с която подсъдимият е убил М. Действително при извършения ДНК анАз по нея не са открити следи от кръв, но от показанията на вещите лица Ш. и Т. на съдебното следствие е видно, че дори и да е имало по нея кръв , тя ще бъде отмита, с оглед на обстоятелството, че една година е била изложена на външни атмосферни условия- сняг, дъжд, нагрявана от слънце. В подкрепа на извода на съда, че процесната дъска е средството за умъртвяване е заключението допълнителната съдебно медицинска експертиза изготвена от вещите лица д-р Т.Ч., д-р Т.Т., д-р Ем.Б., д-р В.Р. и д-р Й.Й. / прил.на л. 86- 90, т.ІІ, ДП/, от което е видно, че е напълно възможно травматичните увреждания по трупа на К.М и неговата смърт да са причинени от процесната дъска.

Съдът кредитира напълно обясненията на подсъдимия дадени на ДП на 29.07.2015г., също в присъствието на неговия защитник и приобщени към доказателствата по делото, чрез тяхното прочитане при условията на чл. 279 ал.2, вр.с ал.1 т.3 НПК. В тази обяснения той сочи, че приложената по делото като веществено доказателство дъска е подобна на тази, с която е убил К. М, тъй като има специфичната клиновидна форма и подобни размери.

В подкрепа на авторството на деянието е и промяната в поведението на подсъдимия след извършването на престъплението. Свидетелите, които са контактували с него са забелязали, че той е променил коренно поведението си станал човек с празен поглед, обяснявал че е болен , лежал по поляните, разпилявал животните, които е следвало да пасе. Инсценирал е скачане в кладенец, което е наложило да бъде отпратен от козефермата.

Съдът намира посочените по- горе доказателства за достатъчно убедителни, логични и кореспондиращи помежду си за да се приеме, че подсъдимият е автор на инкриминираното престъпление.

Обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство на 12.06.2015г., в присъствието на защитника му адв.Божилов, също са приобщени към доказателствата по делото, чрез прочитане при условията на чл. 279 ал.2, вр.с ал.1 т.3 НПК. В същите П. отново прави признание , че е умъртвил М, но обяснява различен механизъм на причиняване на смъртта му и различна причина за деянието си. Сочи, че след като двамата са излезли на двора до стълбището и тъй като все още го е било яд на М, че му е изпил спирта е взел едно обло ненацепено дърво и го хвърлил по него. Дървото го ударило в лявото слепоочие, след което К. се свлякъл на колене, а след това паднал по гръб. Като се убедил, че е мъртъв го изхвърлил в кладенеца, по начина по който описва и в обясненията си от 9.07.2015г. Съдът не кредитира обясненията на П. в частта относно механизма на умъртвяване, тъй като вещото лице д-р Т. Т. е категорично при разпита в съдебно заседание, че констатираната травма по главата на М не може да бъде причинена при замерване с дърво в областта на слепоочието. В тази насока е и заключението на петорната комплексна СМЕ, в която се сочи, че травматичните увреждания и смъртта на К. М съответстват на начина, описан в протокол за разпит от 9.07.2015г.и следствен експеримент проведен с А.П. на 14.07.2015г. Т.е. вещите лица изключват пострадалия да е умъртвен, чрез замерване с дърво. Съдът приема , че подсъдимия с тези свои обяснения прави опит да смегчи положението си на обвиняем, сочейки липса на умисъл за умъртвяване.

В обясненията си от 12.06.2015г. и от 9.07.2015г.дадени на ДП, подсъдимият сочи два различни причини за вземане решение за умъртвяване на М, като и двата са свързани с натрупан гняв по отношение поведението на пострадалия. В първите сочи, че гневната реакция е провокирана от това, че М му е изпил спирта, а във вторите, че не го е защитил пред Н.П.. Тъй като по делото липсват други доказателства посредством които да се провери верността на всяка една от версиите съдът счита, че за изхода на делото е достатъчно твърдението на подс.П., че е бил В. от гняв към пострадалия и затова е взел решение за неговото умъртвяване. В тази връзка следва да се вземе предвид заключението на комплексната съдебнопсихиатрично- психологическа експертиза изготвена от вещите лица д-р Д., д-р Ц. и А.. Вещите лица стигат до извода, че примитивната душевност на подсъдимия е предпоставка за беден поведенчески репертоар и слабо развити умения за общуване, което намалява шансовете в конфликти ситуации за намиране на изход , различен от проява на насилие, като израз на неосъзнатия стремеж на личността да компенсира своето чувство на безсилие, да бъде значима и да се разпорежда с околните.

Не се кредитират обясненията на подсъдимия дадени на съдебното следствие, тъй като същите са нелогични, вътрешно противоречиви и некореспондиращи с останалите събрани доказателства. Същия сочи, че след като гръмнала тръбата Н. отишъл при тях, нанесъл му побой заради това, че не са изгасили осветлението и след това на сутринта той е установил , че К. го няма. Като вечерта преди да си легнат К. без причина му дал собствения си часовник. Твърди също така, че на досъдебното производство е направил самопризнания след упражнен психически тормоз упражнен от разследващите К и Щерева, както и че е бил задържан в ареста дори когато е бил свидетел по делото и че е бил разпитван без адвокат. Тези негови твърдения са неверни, тъй като на същия е бил назначен служебен защитник от момента на привличането му в качеството на обвиняем и всички процесуално- следствени действия- разпити и следствен експеримент са извършвани с участието на назначения му служебен защитник адв.Б. Досъдебното производство е образувано на 24.03.2015г., а подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем на 12.06.2015г., като от тази дата е и неговото задържане. От образуването на ДП до привличането му като обвиняем подсъдимият е имал качеството на свидетел и не е задържан в следствения арест. Нелогично е неговото твърдение за даване на самопризнания след упражнен психически тормоз, тъй като към момента в който той е обяснил точно къде е изхвърлил дъската, с която е убил М и какви са нейните параметри никой освен него не е знаел за тези обстоятелства и няма как да му се въздейства. Разследващите са посетили мястото описано от подсъдимия на следващия ден след неговия разпит и са открили дъска с параметрите описани от него.

Механизма на нанасянето на смъртоносния удар, с който е умъртвен М е изяснен безспорно и категорично от обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство на 9.07.2015г. и от заключенията на трите съдебно медицински експертизи. Подсъдимият сочи, че е нанесъл на пострадалия много силен удар с дъска в областта на лицето му и по точно по долната му челюст. В експертите заключения също се сочи, че на М е причинено счупване на долната и горната челюст / в допълнителната експертиза изготвена от вещите лица Б., Т. и Ч./ , което е в резултат на много силен удар с твърд тъп предмет с посока отдолу нагоре , фронтално.

Съдът кредитира напълно изготвените по делото съдебно медицински експертизи – първоначалната изготвена от вещото лице д-р Ч. и допълнителната тройна от вещите лице Ч., Б. и Т., тъй като същите са компетентни и обективни. Различното в тези експертизи е единствено относно броя на установените фрактури по черепа на пострадалия. В заключението на първата експертиза от д-р Ч. / прил.на л. 46-48, т.ІІ, ДП/ се сочи наличие на многофрагментно счупване на долната челюст, като в допълнителната тройна СМЕ се сочи установяване на счупване на долната и горната челюст. В тази й част съдът кредитира заключението на тройната СМЕ, тъй като същата е изготвена след реаутопсия и след пълно отстраняване на меките тъкани на главата, чрез мацерация, при което е установено счупване освен на долната челюст така и на горната. По отношение на причината за настъпване на смъртта, а именно в резултат на силния удар са настъпили тежки увреждания на мозъка и това е довело до смъртта на М първоначалната и допълнителната СМЕ няма разминаване при отговора на този въпрос.

Кредитира се напълно и заключението на допълнителната петорна СМЕ изготвена от вещите лица Ч., Т., Р., Й. и Б., тъй като същото е компетентно и обективно. При разпита на съдебното следствие вещите лица потвърждават изцяло дадените експертни заключения.

Съдът кредитира напълно и заключението на ДНК експертизата изготвена от вещите лица Ш. и Т като компетентно и обективно.

По делото е безспорно установена самоличността на пострадалото лице К. М от заключението на ДНК експертизата изготвена от вещото лице Р.С. При анализа ДНК материал взет от трупа открит в кладенеца и от Захари Михайлов / брат на К. М- видно от удостоверението му за наследници/ вещото лице стига до извода, че двамата принадлежат към един и същи род по бащина линия. Съдът приема заключението на експерта е прието без възражение от страните по делото и е приобщено без да се провежда разпит на вещото лице – по реда на чл. 373 ал.1, вр.с чл.372 ал.3 НПК. В тази насока са събрани и други доказателства, а именно дрехите- яке и поларен суитчър и ботушите , с които е бил облечен трупа в кладенеца са разпознати от свидетелите М., С. и П. и от подсъдимия, като всички те сочат, че това са дрехите на К. М и че същия е носел само тях. В тази връзка са и приложените по делото протоколи за оглед на веществени доказателства , приложени на л. 161, 167, т.ІІ, ДП.

Безспорно е установено и датата и времето на извършване на престъплението, което се свързва със силния гръм предизвикан от авария в газопровода. От справка / прил. На л. 42, т.ІІІ, ДП/ на началник КС”С.” е видно, че с оглед правени изпитания на газопровода е имало една авария с разкъсване на газопровода и изпускане на азот на 3.04.2014г.в 2,05часа през нощта. Имало е подобна авария и на 4.03.2014г.в 14,44часа. Тъй като подсъдимият сочи, че е извършил убийството вечерта след като е чул гърма от аварията на газопровода следва да се приеме, че това е станало на 3.04.2014г., непосредствено след аварията. В тази връзка са и заключенията на първоначалната и допълнителната тройна СМЕ, в които се сочи, че състоянието на трупа и наличното осапунване и разложение добре отговарят трупа да е престоял във водата около година. Свидетелите К.С. и Н.П. сочат в показанията си, че след нощната авария на газопровода, сутринта около 8 часа са отишли до къщата на пастирите и са установили, че К. М е изчезнал и повече не са го виждали. Подсъдимият им казал, че той е избягал. Съдът счита посочените доказателства за достатъчно убедителни за да се приеме, че подсъдимият е убил пострадалия на 3 април 2014г.вечерта около 2,05часа.

От показанията на свидетелите С.М., К.С. и Н.П. се установява какво е било ежедневието и начина на живот в козефермата- през деня са работели, а през нощта се е употребявало алкохол в големи количества, след което С. и П. са упражнявали физически тормоз над работниците. Св.М. сочи в показанията си „К. е направил ферма на ужасите.”.

Свидетелите М., П.Ж., Х.П., К.С. и Х.М. сочат, че през лятото на 2014г., кладенеца е бил пълен с боклуци, като всеки един от тях ги оприличава различно – на дрехи, шуби, дюшеци и т.н. В действителност това е бил трупа на М, който според вещото лице Т.Ч. в началото се е намирал на дъното на кладенеца, а след това с оглед на настъпилите разложителни процеси и газове е „изплувал” нагоре”. Единствено св.С.П. твърди, че през лятото на 2014г. се е срещнала със С.М. в къщата и той е й показал кладенеца , който бил изцяло почистен. Това твърдение противоречи на показанията на останАте свидетелите, както и на тези на св.М., който сочи, че са имА намерение да почистят кладенеца , но това не се е случило.

Свидетелите И Г., А. А, Е.Г., П.Ж., Х.П. и Г.Г. са работили в процесната козеферма, но в различно време от инкриминирания период. Същите свидетелстват единствено за лошото отношение на К.С. към работниците.

Показанията на св.К.К.-***, са опосредствени като същия излага подробно обясненията на подсъдимия П. в хода на проведените оперативно- следствени действия.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият А.П. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.115 от НК, тъй като на 3.04.2014г. около 2,05часа, в дворно място с къща, находящо се на ул.”Цар Калоян” №13 в с.С., обл.Ямбол, чрез нанасяне на удар с дървена дъска в областта на челюстта, умишлено умъртвил К. К.М на 39 години от с.Свирчово, общ. Антоново, обл.Търговище.

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като на инкриминираната дата подсъдимият с действие- нанесъл силен удар с дъска в областта на лицето и по точно долната челюст на М, където безспорно се намира жизненоважния орган- човешкия мозък е причинил биологичната смърт на пострадалия. От заключенията на първоначалната СМЕ на д-р Ч. и допълнителната тройна такава на вещите лица д-р Ч., д-р Б. и д-р Т. е видно, че на пострадалия в резултат на нанесен силен удар с твърд тъп предмет са причинени тежки увреждания на мозъка, които са довели до неговата смърт. Следователно противоправните действия на подсъдимия са в пряка причинна връзка с настъпването на физическата смърт на К. М.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като същия нанасяйки силен удар с дъска в областта на жизнено важен орган, главата на пострадалия е съзнавал, че ще го убие и именно това е била и неговата цел. Не би било без основание и обвинение в предумисъл, тъй като подсъдимият е взел решение за убийството на М предварително и именно затова е излязъл след него, взел е дъската и го е изчакал да се приближи на удобно за него разстояние. Но разсъждения в тази насока са безпредметни , тъй като няма повдигнато такова обвинение.

По отношение предявеното против подс.П. обвинение по чл. 116 ал.1, т.6 пр.3 от НК за причиняване на смърт с особена жестокост.

За да е налице извършено убийство с особена жестокост следва да се установи, че извършителят е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Както и следва да са налице доказателства за проявена от негова страна коравосърдечност и безчовечност към жертвата. По делото е установено по безспорен начин, че подсъдимият е нанесъл само един смъртоносен силен удар в областта на лицето на пострадалия, следващите удари в областта на тялото не са били с такъв интезитет , тъй като не са причинили счупвания. Действията на подсъдимия по умъртвяването на М не се различават по нищо от убийствата квалифицирани по чл. 115 от НК, поради което и съда на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват аргументи заради които прокурора приема, че извършеното убийство е с особена жестокост.

Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия за липса на достатъчно доказателства, че подсъдимия е извършил инкриминираното престъпление, тъй като по делото не е установен мотив за извършване на убийство. Съдът приема по съображения изложени по- горе, че мотива за извършване на престъплението е посочения такъв от самия подсъдим, а именно възникналия у него гняв против пострадалия, затова че не го е защитил от св.Н.П.. Тук следва да се вземат предвид и събраните безспорни доказателства за живота и порядките на хората работещи и живеещи в процесната козеферма- хора без никакви интереси, без трайни трудови навици и възпитание в човешките ценности, живеещи като клошари, отхвърлени и неинтегрирани в обществото, ежедневно злоупотребяващи с алкохол и проявяващи агресивно поведение след това. Отчитайки характеровите особености на подсъдимия личност с примитивна душевност, което е предпоставка за беден поведенчески репертоар /видно от заключението на тройната съдебно психиатрично- психологическата експертиза/ съдът приема, че изложеното от подсъдимия е действителния повод и мотив за да вземе решение да убие К. М , човека с когото са живели няколко месеца в една къща, в една стая, споделяли са храната си и общите неволи.

Защитникът на подсъдимия прави искане същия да бъде оправдан по предявеното му обвинение поради липса на преки доказателства за неговата вина, както и липса на веществени доказателства уличаващи го в извършване на процесното убийство. Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия, тъй като осъдителна присъда може да бъде постановена при наличие само на косвени доказателства, стига те да са многобройни и техния анализ да води до единствено възможния извод за авторството на престъплението. В случая това е нАце, като съдът по- горе е направил пълен анализ на събраните гласни, писмени и веществени доказателства.

По отношение твърдението на св.С. П., че през лятото на 2014г. кладенеца е бил празен, и съответно трупа на М не е бил там, съдът взе отношение по- горе. В тази връзка не споделя твърдението на защитника на подсъдимия, че вероятно пострадалия е възможно да не е бил мъртъв по това време.

При определяне вида и размера на наложеното наказане на подсъдимия съдът взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимия престъпление умишлено убийство е с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като със същото са засегнати обществените отношения свързани с най- ценното човешко благо - живота. Престъплението е извършено от подсъдимия по арогантен и безцеремонен начин, като пострадалият по никакъв начин не е предизвикал и провокирал подсъдимия към такова отношение. Като смегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме направените от него самопризнания на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина. Същия е осъждан два пъти, но е реабилитиран и амнистиран, поради което се приема , че е с чисто съдебно минало. По тези съображения съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при лек превес на смегчаващите вината обстоятелства и определи същото на 14 години лишаване от свобода. С така наложеното наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и преди всичко същото би изиграло превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл.60 ал.1 и чл.59 ал.1 от ЗИНЗС и като взе предвид размера на наложеното наказание, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като същото следва да се изтърпи в затвор.

При определяне размера на наказанието съдът не приложи разпоредбата на чл.55 НК, тъй като по отношение на подсъдимия не са нАце нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства нито изключително такова.

Съдът не обсъди възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 НК , тъй като са налице материално правни пречки за това, а именно размера на наложеното наказание, повече от три години.

Не са налице условия за квалифициране на инкриминираното деяние по чл.118 от НК, тъй като по делото не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че пострадалия по някакав начин е предизвикал подсъдимия.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК се зачете времето през което подс. П. е бил задържат с постановление на ЯОП и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 12.06.2015г., до привеждане на присъдата в изпълнение.

Приложените по делото веществени доказателства като вещи без стойност следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

При горния изход на делото и на основание чл.169 ал.2 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати всички направени по делото разноски в размер на 441,45лева в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯОС, 3 232,92лв.в приход на Държавния бюджет , по сметката на ОД на МВР Ямбол и 300лв.по сметката на НБПП гр.София.

Причините за осъществяване на деянието са употребата на алкохол от страна на подсъдимия и неговите характерови особености- личност със силно отграничени интереси- сведени до задоволяване на базовите потребности. Примитивната му душевност е предпоставка за беден поведенчески репертоар и слабо развити умения за общуване, което намалява шансовете в конфликти ситуации за намиране на изход , различен от проява на насилие, като израз на неосъзнатия стремеж на личността да компенсира своето чувство на безсилие, да бъде значима и да се разпорежда с околните.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:

Член- съдия: