Р Е Ш Е
Н И Е
№ 13.09.2016 год.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , Фирмено отделение
на 13 септември 2016
година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като
разгледа докладваното от съдия Росица
Стоева
фирмено
дело № 25 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.595
и сл. ГПК.
Образувано е по
постъпило заявление, вх.№4981/17.08.2016 г., подадено от К.Д.Г., Х.Д.М. и П.Х.З.,
действащи в качеството си на членове на Управителния съвет на Сдружение с
нестопанска цел за обществено полезна дейност с наименование „Български лъв”
гр.Ямбол, с което се иска вписване на сдружението в регистъра за юридическите
лица с нестопанска цел при Окръжен съд - Ямбол.
Към заявлението са
приложени: протокол от учредително събрание; устав; образец от подписа на
лицето, което ще представлява сдружението; свидетелства за съдимост и
декларации на членовете на УС; удостоверение за уникалност на името; квитанция
за платена държавна такса.
След като се запозна с
приложените документи и извърши проверка за тяхното съответствие с нормите на
ЗЮЛНЦ, съдът намери, следното:
В производството по Глава
55 от ГПК съдът проверява наличието на подлежащите на вписване обстоятелства и
допустимостта на това вписване (чл.602, ал.2 ГПК). Тази проверка включва дали
са били спазени изискванията на закона, въз основа на които се твърди, че е
настъпило обстоятелство, подлежащо на вписване, дали заявлението за вписване на
това обстоятелство е подадено от надлежно лице (чл.600 ГПК) и дали има
съдържанието, изискуемо от закона (чл.601, ал.1 ГПК).
В настоящият казус съдът
приема, искането е подадено от надлежни лица, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Сдружението, чието
вписване се иска, е учредено от изискуемия минимален брой членове, съгласно
чл.19, ал.2 ЗЮЛНЦ.
Съдът счита обаче, че
са налице основания да бъде постановен отказ за вписване на Сдружението, по
следните съображения:
На първо място –
представеният устав не само не е подписан от лицата, посочени като учредители, но
върху същия изобщо липсва подпис. По същество устава на едно сдружение
представлява многостранен договор, с който учредителите създават сдружението,
съгласяват се с неговите цели и задачи, предмет на дейност и регламентират
определени права и задължения. Ето защо, според настоящият състав, уставът
следва да бъде подписан от всички учредители и това следва да стане в самия
устав, а не в отделен списък. Настоящият състав приема също така, че
подписването на протокола от учредителното събрание от лицата – учредители,
въпреки отразяването в този протокол, че е приет устав на Сдружението, не може
да бъде приравнено на подписване на самия устав. Липсата на подписи на учредителите
под устава, представен пред съда създава неяснота дали представения пред съда
"Устав" е същият, който е бил приет и одобрен от учредителите. По
изложените съображение, така констатираната нередовност на устава не може да
бъде отстранена и с приложения към заявлението списък на учредителите, съдържащ
техните подписи.
На второ място –
представеният устав не съответства на изискванията на закона: Обстоятелствата,
които подлежат на вписване за Сдруженията с нестопанска цел, са посочени в
чл.18, ал.1 ЗЮЛНЦ. Сред тях е и "необходимото съдържание на устава" (чл.18,
ал.1, т.1 ЗЮЛНЦ). От своя страна това "необходимо съдържание на
устава", т.е. това, което подлежи на вписване в регистъра при съответния
Окръжен съд е регламентирано в разпоредбата на чл.20 ЗЮЛНЦ. Наред с това и тъй
като съгласно представените документи е направено искане за регистриране на
юридическо лице с нестопанска цел, което се е определило като такова за
извършване на дейност в обществена полза (чл.2 от Устава, а също така - и
изрично посочено в заявлението), в учредителните документи е необходимо да
бъдат спазени не само общите изисквания към юридическите лица с нестопанска цел
(по Глава първа от ЗЮЛНЦ) и специфичните такива за вида ЮЛ – сдружение (тези по
Глава втора, Раздел първи ЗЮЛНЦ), но също така и специалните изисквания към ЮЛ
с нестопанска цел, които са се самоопределили като такива за извършване на
общественополезна дейност (по Глава Трета, Раздел първи от ЗЮЛНЦ). В случая са
налице несъответствия с някои от тези изисквания, а именно:
Устава на Сдружението
не съдържа част необходимо съдържание, а именно:
1) В устава не е
регламентиран въпроса относно реда за уреждане на имуществените отношения при
прекратяване на членството (чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ). В устава са регламентирани
въпросите относно възникване и прекратяване на членството (чл.9 – чл.13), но не
и въпроса за начина на уреждане на имуществените отношения между сдружението и
лицето, чието членство е било прекратено, независимо от основанието за
прекратяване.
2) В Устава не са
уредени правата на Общото събрание, реда за свикването му, начина на гласуване,
съобразен и с изискванията специалните разпоредби на чл.39, ал.2 от ЗЮЛНЦ, намираща
приложение съобразно определянето на дейността на Сдружението като такава в
обществена полза. Цитираната норма предвижда, че колективния орган на
юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна
дейност взема решенията си по реда на чл.32, ал.4 от ЗЮЛНЦ, която по принцип е относима към УС на едно сдружение, но с оглед препращащата
норма на чл.39, ал.2 от ЗЮЛНЦ, в случая намира приложение и към работата на
Общото събрание на Сдружението, когато се касае за сдружение за
общественополезна дейност. Посочената разпоредба от своя страна предвижда, че
решенията се вземат с мнозинство от присъстващите, но същевременно за
определени решения - за определяне кой да извърши ликвидацията; за разпореждане
с имущество (независимо дали е движимо или недвижимо) извън случаите на чл.41,
ал.3 от закона, както и за определяне реда и организиране дейността на
Сдружението – се изисква мнозинство от всички членове. В случая тази разпоредба
не е съобразена в устава, а това е наложително.
3) Следва да бъде
отбелязано и че в Устава изобщо липсва уредба относно имуществото на
сдружението и в частност - относно неговото разходване (чл.41 ЗЮЛНЦ). Не е
определен реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените
вноски (чл.20, т.12).
4) Съществува неяснота
в устава относно това кой от органите на сдружението избира председателя. Така
в чл.16, ал.6 от Устава е предвидено, че председателя се избира от ОС. В същото
време – в чл.17, ал.5 от Устава е предвидено правомощие на УС да избира
председателя.
5) Направената в
Устава уредба, касаеща УС е непълна. Така в Устава липсва уредба относно
продължителността на мандата на УС, не са уредени правомощията му, неясно е
уреден реда за вземане на решения.
С оглед на горе-изброените несъответствия приетия устав не отговаря на
изискванията на закона, а това е пречка за вписване на Сдружението. Посочените
противоречия в Устава и несъответствия с изискванията на закона могат да бъда
коригирани чрез провеждане на ново учредително събрание, което да приеме нов
Устав (съобразен с всички законови изисквания) и този Устав да бъде подписан от
всички учредители. Впоследствие следва да бъде подадено и ново заявление,
подписано от оправомощено лице.
Водим от горното и на
основание чл.602 , вр. чл.37, ал.2 ЗЮЛНЦ, ЯОС
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА ВПИСВАНЕ в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Окръжен съд – гр.Ямбол на заявените със Заявление, вх.№4981/17.08.2016
г., по ф.д.№25/2016 г. по описа на ЯОС обстоятелства – учредяване на Сдружение
с нестопанска цел за извършване на обществено полезна дейност с наименование
„Български лъв” гр.Ямбол.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: